Какво правят тези самураи пред Големия сфинкс
Зърнеста фотография, направена през 1864 година, демонстрира група японски самураи да театралничат пред Големия сфинкс в Гиза в Египет. Този еклектичен облик обърква малко чувството ни за история – обичайните японски облекла, античният египетски монумент и европейската камера просто не наподобяват хомогенно дружно. Колкото и непредвидена да е тази композиция обаче, 159-годишната фотография акцентира основен миг в историята на Япония и глобализиращия се по това време свят.
Икеда Нагаоки
Снимката изобразява Второто японско посолство в Европа, наричано още „ задачата Икеда “. Съгласно заповедта на шогуната Токугава – т.е., военните диктатори, които ръководят тогава феодална Япония – локалният губернатор Икеда Нагаоки е изпратен в Европа през 1864 година в опит да позволи горещо противоречие по отношение на пристанището в Йокохама.
Заедно с 27-годишния юноша има и делегация от 36 мъже. Както можем да забележим на техни фотоси, снимани в Париж, доста от тях са въоръжени с два меча – чест, непокътната за самураите, класата на образованите войни в Япония, които имат забележителна политическа власт по това време.
Втората половина на 19 век е интервал, в който Япония е на екзистенциален кръстопът. Европейските колонизатори към този момент са поели надзор над големи елементи от Азия, както и Африка и Америка, и с цел да ги държи на разстояние, в страната работи строга изолационистка политика, наречена сакоку от 17-ти век, която се пробва да откъсне острова от външни лица в устрема си да резервира своята просвета. Като част от тази политика християнството е строго неразрешено, а Япония търгува единствено с китайците и холандците.
Така гордият остров съумява да остане релативно непокътнат от безмилостната мощ на колониализма… само че става все по-ясно, че смяната чука на вратата.
Около 1853 година американският комодор Матю Пери идва на крайбрежията на Йокохама с флота от американски военни кораби и упорства Япония да отвори своите пристанища за интернационална търговия. Те насилствено се съгласяват и крайбрежното населено място бързо се трансформира в център за външната търговия.
Разбираемо, Япония се тормози от възходящото въздействие на външни лица върху народа й и античуждестранните настроения се разпалват. През 1863 година император Комей разпространява едикта: „ Почитай императора, прогони варварите “. Като част от натиска да си върне контрола, е подредено на Икеда да пътува до Франция и да изиска завършек на статута на отворено пристанище на Йокохама. На борда на френски боен транспортен съд дипломатът и неговият екип отплават, спирайки в Шанхай, Индия и Кайро.
По-нататък пътуването минава през Суецкия канал до Средиземно море, преди в последна сметка да идват във Франция. Икеда се среща с французите, само че неговите претенции да затворят пристанището на Йокохама са изрично отхвърлени и задачата завършва с цялостен неуспех.
В последна сметка Япония е принудена да се откаже изцяло от желанията си. През 1868 година японците дават подтик на така наречен Реставрация Мейджи***. След свалянето на шогуната Токугава, островът отваря вратите си за западняците, предизвиквайки бърза рационализация, индустриализация и урбанизация. На фона на настъпилите интензивни обществени промени Япония в действителност не губи своята еднаквост. Все още обръщайки внимание на традициите и културата си, страната се издига до имперска мощ, която стартира да съперничи на Запада.
Може делегатите по това време да не са го осъзнавали още, само че когато задачата Икеда застава в подножието на Сфинкса през 1864 година, те стоят на важда историческа границата за страната си – тази сред предмодерното минало на Япония и несигурното модерно бъдеще пред нея.
Младият император Мейджи с непознати дипломати, към 1868 – 1870 година
*** Реставрацията Мейджи е сборното название на редица политически и публични промени в Япония, които водят до рухването на шогуната Токугава, след който се открива конституционна монархия през втората половина на 19 век. Така се поставя завършек на историческия интервал Едо и се слага началото на интервала Мейджи. Освен, че отваря на страната към света, реставрацията отстранява феодализма, вкарва пазарна стопанска система, форсира индустриализацията и усилва своята военна мощност под лозунга „ Фукоку кьохей “ или „ Обогатявай страната, усилвай армията “.
Традиционната власт на императора се резервира, само че той е на първо място нравствен лидер на нацията. Реалното ръководство е в ръцете на министрите, които работят от негово име.
