„Големите са най-гласовити“. Защо държавата подкрепя зърнените протести за по-високи цени?
Зърнената конкуренция от Украйна изкара българските аграрни производители на митинг, който ще продължи и в петък – нищо че служебното държавно управление в действителност споделя позицията им и дава обещание да я брани пред Европейския съюз.
Българските производители недоволстват против облекчения импорт на украинско зърно, което поради вилнеещата война, която Русия води, не може да се изнася по море. Затова посредством инструкция на Европейски Съюз бяха проведени безмитни коридори. Един от тези „ направления на взаимност “ минава през България.
От сектора от месеци се оплакват от обстановката, която по думите им подбива локалния пазар, а и непознатата продукция - настояват те - била със подозрително качество. Българските земеделците пресмятат, че има 20-кратен растеж на вноса към страната, вследствие на който тяхната суровина остава непродаваема.
Във вторник и сряда зърнопроизводители блокираха граничните пунктове към Румъния, както и съществени пътища. Затвориха за малко и „ Дунав мост 2 “ при Видин. В четвъртък водачи от сектора се срещнаха с президента Румен Радев и отрасловите служебни министри на земеделието и стопанската система, които публично ги поддържаха в недоволството им. Въпреки това поръчката е, че митингите ще продължат и през днешния ден.
Служебният министър на земеделието Явор Гечев към този момент разгласи, че България ще бъде една от няколко страни членки на Европейски Съюз, които ще изискат смяна на единния правилник за безмитния импорт на селскостопански артикули от Украйна. „ Искаме отпадането на невъзможността да се ползват антидъмпингови механизми във връзка с свръхнасищане на пазара “, сподели Гечев, представен от Българска телеграфна агенция.
Дъмпингът се отнася до подбиване на цените при импорт на артикули, които се продават по-скъпо на локалния пазар. От сектора се оплакват, че тъкмо това се случва вследствие на нараствания импорт на украинско зърно – локалните производители се принуждават да понижат цените си, с цел да създадат продукцията си по-конкурентна.
„ Като страна имаме позиция, че желаеме отпадане на невъзможността да се ползват антидъмпингови механизми при пренасищане на пазара. Другото, което сме отправили като искане е, че при констатации на страните, че има несъразмерен импорт и струпване на артикули, и тук не приказваме единствено за зърно, а за храни от всевъзможен вид, то страната да може да ползва депозити (при импорт на продукцията), които след излизането на продукцията да бъдат възстановявани “, показа позицията на страната министърът на земеделието Явор Гечев.
Миналата седмица Европейски Съюз разгласи, че отпуска от „ маршрутите на солидарността “, като България получава съвсем 17 млн. евро от тях. Също по този начин на страната се дава право да удвои тази сума с пари от националния бюджет. Според властта обаче загубите на локалните зърнопроизводители не могат да бъдат обезщетени.
През 2021 година импортираният в България украински слънчоглед да вземем за пример е бил 20 хиляди тона, а за 2022 година – съвсем 900 хиляди тона, сподели пред БНР Тодор Джиков, зам.-министър на земеделието. За съпоставяне, годишният рандеман на България е към 1,2 милиона тона. По думите му близо 80% от годишния рандеман на българските производители не е продаден, а е заместен от слънчогледа от Украйна.
Дали не е въпрос на лобизъм?
Някои специалисти, като Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система, разпознават лобизъм в дейностите на сектора, който е един от обичайно най-субсидираните в земеделието. Той подсети за „ продавачите на боязън “, които предходната пролет вещаеха недостиг и цена от 10 лв. за бутилка олио.
„ Година по-късно производители на слънчоглед желаят ограничение на конкуренцията и държавна помощ. Не, че не сме привикнали тъкмо най-големите бизнеси да са най-гласовити, и постоянно – изключително сполучливи – в надпреварата за дотации “, разяснява той в обява във Фейсбук.
Данните демонстрират, че България е вторият максимален производител на слънчоглед в Европейския съюз, изоставайки леко от Румъния, и вторият максимален експортьор в света, по данни за 2022 година
През 2022 година износът на слънчогледово олио нараства с над 116% (повече от двукратно) по отношение на 2021 година, или с близо 760 милиона евро. Българските преработватели са изнесли олио на стойност над 1,4 милиарда евро през предходната година, което подрежда България на 2-ро място в света по експорт на този артикул след Турция (за Украйна и Русия, които са огромни експортьори, няма данни).
„ Нито слънчогледът, нито олиото ще „ свършат “, още по-малко ще има цени по 7 лв. бутилката. Нито би трябвало да има високи цени на олиото в магазините, нито се постановат (допълнителни) дотации “, разяснява Лъчезар Богданов,
Миналата седмица икономистът Георги Ангелов – в коментар във връзка обвиняванията против комерсиалните вериги за хипотетичен – означи, че проблем може да има по-скоро при олиото, където текат следствия от съвсем година точно около спекулациите с недостига.
Актовете на поддръжка на служебното държавно управление в интерес на желанието за по-високи цени на избран отрасъл идват на фона на шумните му опити за преодоляване на повишаването на питателните артикули.
·
Българските производители недоволстват против облекчения импорт на украинско зърно, което поради вилнеещата война, която Русия води, не може да се изнася по море. Затова посредством инструкция на Европейски Съюз бяха проведени безмитни коридори. Един от тези „ направления на взаимност “ минава през България.
От сектора от месеци се оплакват от обстановката, която по думите им подбива локалния пазар, а и непознатата продукция - настояват те - била със подозрително качество. Българските земеделците пресмятат, че има 20-кратен растеж на вноса към страната, вследствие на който тяхната суровина остава непродаваема.
Във вторник и сряда зърнопроизводители блокираха граничните пунктове към Румъния, както и съществени пътища. Затвориха за малко и „ Дунав мост 2 “ при Видин. В четвъртък водачи от сектора се срещнаха с президента Румен Радев и отрасловите служебни министри на земеделието и стопанската система, които публично ги поддържаха в недоволството им. Въпреки това поръчката е, че митингите ще продължат и през днешния ден.
Служебният министър на земеделието Явор Гечев към този момент разгласи, че България ще бъде една от няколко страни членки на Европейски Съюз, които ще изискат смяна на единния правилник за безмитния импорт на селскостопански артикули от Украйна. „ Искаме отпадането на невъзможността да се ползват антидъмпингови механизми във връзка с свръхнасищане на пазара “, сподели Гечев, представен от Българска телеграфна агенция.
Дъмпингът се отнася до подбиване на цените при импорт на артикули, които се продават по-скъпо на локалния пазар. От сектора се оплакват, че тъкмо това се случва вследствие на нараствания импорт на украинско зърно – локалните производители се принуждават да понижат цените си, с цел да създадат продукцията си по-конкурентна.
„ Като страна имаме позиция, че желаеме отпадане на невъзможността да се ползват антидъмпингови механизми при пренасищане на пазара. Другото, което сме отправили като искане е, че при констатации на страните, че има несъразмерен импорт и струпване на артикули, и тук не приказваме единствено за зърно, а за храни от всевъзможен вид, то страната да може да ползва депозити (при импорт на продукцията), които след излизането на продукцията да бъдат възстановявани “, показа позицията на страната министърът на земеделието Явор Гечев.
Миналата седмица Европейски Съюз разгласи, че отпуска от „ маршрутите на солидарността “, като България получава съвсем 17 млн. евро от тях. Също по този начин на страната се дава право да удвои тази сума с пари от националния бюджет. Според властта обаче загубите на локалните зърнопроизводители не могат да бъдат обезщетени.
През 2021 година импортираният в България украински слънчоглед да вземем за пример е бил 20 хиляди тона, а за 2022 година – съвсем 900 хиляди тона, сподели пред БНР Тодор Джиков, зам.-министър на земеделието. За съпоставяне, годишният рандеман на България е към 1,2 милиона тона. По думите му близо 80% от годишния рандеман на българските производители не е продаден, а е заместен от слънчогледа от Украйна.
Дали не е въпрос на лобизъм?
Някои специалисти, като Лъчезар Богданов от Института за пазарна стопанска система, разпознават лобизъм в дейностите на сектора, който е един от обичайно най-субсидираните в земеделието. Той подсети за „ продавачите на боязън “, които предходната пролет вещаеха недостиг и цена от 10 лв. за бутилка олио.
„ Година по-късно производители на слънчоглед желаят ограничение на конкуренцията и държавна помощ. Не, че не сме привикнали тъкмо най-големите бизнеси да са най-гласовити, и постоянно – изключително сполучливи – в надпреварата за дотации “, разяснява той в обява във Фейсбук.
Данните демонстрират, че България е вторият максимален производител на слънчоглед в Европейския съюз, изоставайки леко от Румъния, и вторият максимален експортьор в света, по данни за 2022 година
През 2022 година износът на слънчогледово олио нараства с над 116% (повече от двукратно) по отношение на 2021 година, или с близо 760 милиона евро. Българските преработватели са изнесли олио на стойност над 1,4 милиарда евро през предходната година, което подрежда България на 2-ро място в света по експорт на този артикул след Турция (за Украйна и Русия, които са огромни експортьори, няма данни).
„ Нито слънчогледът, нито олиото ще „ свършат “, още по-малко ще има цени по 7 лв. бутилката. Нито би трябвало да има високи цени на олиото в магазините, нито се постановат (допълнителни) дотации “, разяснява Лъчезар Богданов,
Миналата седмица икономистът Георги Ангелов – в коментар във връзка обвиняванията против комерсиалните вериги за хипотетичен – означи, че проблем може да има по-скоро при олиото, където текат следствия от съвсем година точно около спекулациите с недостига.
Актовете на поддръжка на служебното държавно управление в интерес на желанието за по-високи цени на избран отрасъл идват на фона на шумните му опити за преодоляване на повишаването на питателните артикули.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ