Георги Кадиев и Никола Вапцаров използват ИК Лозенец за политически цели – нещо, забранено от закона
Заради все по-отслабващото доверие в политическите партии у нас, неправителствените организации и локалните цивилен начинания се трансфораха в различна форма за изява на публичното мнение.
Демократичният механизъм на този тип публично заявяване на гражданско мнение е обезпечен и от член 12 от Конституцията, съгласно който „ Сдруженията на жителите служат за облекчаване и отбрана на техните ползи и не могат да си слагат политически цели и да правят политическа активност, присъщи единствено на политическите партии. “
Дали обаче е по този начин в реалност?
За страдание действителността в България компрометира и този тип демократична интензивност, освен това под погледа на все по тресящата се от кавги прокуратура.
Примери за това по какъв начин очевидни деятели заменят гражданските дела с политически постове и упоритости има към този момент задоволително. Виждаме го да се случва и с Борис Бонев, който от създател на неправителствената гражданска организация „ Спаси София “ се трансформира в претендент за кмет на София.
Дори Йорданка Фандъкова не скри учудването си, че бранител на публичните ползи започва политическа кариера, яхвайки гражданските митинги.
Такъв образец е и небезизвестният Никола Вапцаров, който намерено употребява ИК Лозенец като политическа платформа на партията на Георги Кадиев „ Нормална страна “.
Политическата кариера на Никола Вапцаров има неуверена история и включва редица кавги и опити да се впише в редиците на Българска социалистическа партия като правоприемник на така наречен алена бурожазия.
Младият Вапцаров е правоприемник на тази част от рода Вапцарови, която съумява да извлече най-вече дивиденти от гибелта на поета Никола Вапцаров. Привилегиите включват постове в страната и чужбина, безплатно приемане на жилища за партийния комунистически хайлайф, благоприятни условия за образования в чужбина, които елементарните жители в никакъв случай не получават и доста други.
За похлупак на всичко, рода Вапцарови води безкрайни каузи за благосъстоятелност на къщата-музей на поета в Банско. Предявяват и искания за компенсации, възлизащи на повече от 1 млн. лв. пропуснати изгоди за времето, в което къщата е употребена като музей. С това наследниците на великия стихотворец си навличат гнева на хората в Банско, които и до през днешния ден не утвърждават алчността им.
Това те недвусмислено демонстрират и на изборите за кмет на Банско, на които младият Никола Вапцаров се явява и печели едвам... 25 гласа.
С сходно крушение приключват и опитите на роднините му да го създадат претендент за евродепутат от Българска социалистическа партия, след което той не се поколебава да стане член на УС на партията на отделилия се от Българска социалистическа партия Георги Кадиев.
Това е и мотивът да го забележим измежду водещите фигури на цивилен митинги, припознати от Кадиев и партията му „ Нормална страна “. Тактиката на Кадиев беше елементарна и явно печеливша – печелене на известност измежду гласоподавателите, защитавайки техни начинания.
За разумно мислещите жители е мъчно за поверие по какъв начин внук на Централен комитет на Българска комунистическа партия, наследник на посланик на комунистическия режим, част от Държавна сигурност, през днешния ден може да е „ гневен бранител “ на гражданските ползи и да назовава себе си „ елементарен човек “, който застава против олигархиятка.
Доверието в неговата откровеност е още по-разклатено и от обстоятелството, че откакто сякаш защитавайки общестевните ползи става заместник-кмет на Десислава Иванчева, той 6 месеца не се явява на работното си място.
Този си злощастен пост той заслужи, заставайки на челните редици на митингите против застрояването на кв. Младост, в които водеща фигура бе и Георги Кадиев.
Същата тактичност сега се ползва и към друга сходна идея – Никола Вапцаров е с мегафон в ръка и яхнал публичното неодобрение на митингите на ИК Лозенец, макар че към момента е представител на политическа партия „ Нормална страна “.
Преекспонирането на проблемите на кв.Лозенец и събитията, които последваха за многофункционалната постройка „ Златен век “, недвусмислено демонстрират, че това е следващия образец за печелене на известност и реализиране на политически цели посредством цивилен начинания.
Въпреки че безотговорните му и неистиннни изказвания му докарват каузи в съда, това едва ли го тормози, защото политическите цели оправдават средствата.
Ясно е за всички, че Никола Вапцаров употребява ИК Лозенец за политически цели – нещо, което е категорично неразрешено от закона и подсъдимо. А “ГЕРБ са бранители на законноста”- заявява Бойко Борисов не един път.
Прийомите и тактиките на тези „ цивилен деятели “ са явни. Въпросът е къде е прокуратурата и за какво не проверява грубото потребление на гражданските сдружения за политическите цели – нещо, категорично неразрешено от Конституцията на Република България?
Демократичният механизъм на този тип публично заявяване на гражданско мнение е обезпечен и от член 12 от Конституцията, съгласно който „ Сдруженията на жителите служат за облекчаване и отбрана на техните ползи и не могат да си слагат политически цели и да правят политическа активност, присъщи единствено на политическите партии. “
Дали обаче е по този начин в реалност?
За страдание действителността в България компрометира и този тип демократична интензивност, освен това под погледа на все по тресящата се от кавги прокуратура.
Примери за това по какъв начин очевидни деятели заменят гражданските дела с политически постове и упоритости има към този момент задоволително. Виждаме го да се случва и с Борис Бонев, който от създател на неправителствената гражданска организация „ Спаси София “ се трансформира в претендент за кмет на София.
Дори Йорданка Фандъкова не скри учудването си, че бранител на публичните ползи започва политическа кариера, яхвайки гражданските митинги.
Такъв образец е и небезизвестният Никола Вапцаров, който намерено употребява ИК Лозенец като политическа платформа на партията на Георги Кадиев „ Нормална страна “.
Политическата кариера на Никола Вапцаров има неуверена история и включва редица кавги и опити да се впише в редиците на Българска социалистическа партия като правоприемник на така наречен алена бурожазия.
Младият Вапцаров е правоприемник на тази част от рода Вапцарови, която съумява да извлече най-вече дивиденти от гибелта на поета Никола Вапцаров. Привилегиите включват постове в страната и чужбина, безплатно приемане на жилища за партийния комунистически хайлайф, благоприятни условия за образования в чужбина, които елементарните жители в никакъв случай не получават и доста други.
За похлупак на всичко, рода Вапцарови води безкрайни каузи за благосъстоятелност на къщата-музей на поета в Банско. Предявяват и искания за компенсации, възлизащи на повече от 1 млн. лв. пропуснати изгоди за времето, в което къщата е употребена като музей. С това наследниците на великия стихотворец си навличат гнева на хората в Банско, които и до през днешния ден не утвърждават алчността им.
Това те недвусмислено демонстрират и на изборите за кмет на Банско, на които младият Никола Вапцаров се явява и печели едвам... 25 гласа.
С сходно крушение приключват и опитите на роднините му да го създадат претендент за евродепутат от Българска социалистическа партия, след което той не се поколебава да стане член на УС на партията на отделилия се от Българска социалистическа партия Георги Кадиев.
Това е и мотивът да го забележим измежду водещите фигури на цивилен митинги, припознати от Кадиев и партията му „ Нормална страна “. Тактиката на Кадиев беше елементарна и явно печеливша – печелене на известност измежду гласоподавателите, защитавайки техни начинания.
За разумно мислещите жители е мъчно за поверие по какъв начин внук на Централен комитет на Българска комунистическа партия, наследник на посланик на комунистическия режим, част от Държавна сигурност, през днешния ден може да е „ гневен бранител “ на гражданските ползи и да назовава себе си „ елементарен човек “, който застава против олигархиятка.
Доверието в неговата откровеност е още по-разклатено и от обстоятелството, че откакто сякаш защитавайки общестевните ползи става заместник-кмет на Десислава Иванчева, той 6 месеца не се явява на работното си място.
Този си злощастен пост той заслужи, заставайки на челните редици на митингите против застрояването на кв. Младост, в които водеща фигура бе и Георги Кадиев.
Същата тактичност сега се ползва и към друга сходна идея – Никола Вапцаров е с мегафон в ръка и яхнал публичното неодобрение на митингите на ИК Лозенец, макар че към момента е представител на политическа партия „ Нормална страна “.
Преекспонирането на проблемите на кв.Лозенец и събитията, които последваха за многофункционалната постройка „ Златен век “, недвусмислено демонстрират, че това е следващия образец за печелене на известност и реализиране на политически цели посредством цивилен начинания.
Въпреки че безотговорните му и неистиннни изказвания му докарват каузи в съда, това едва ли го тормози, защото политическите цели оправдават средствата.
Ясно е за всички, че Никола Вапцаров употребява ИК Лозенец за политически цели – нещо, което е категорично неразрешено от закона и подсъдимо. А “ГЕРБ са бранители на законноста”- заявява Бойко Борисов не един път.
Прийомите и тактиките на тези „ цивилен деятели “ са явни. Въпросът е къде е прокуратурата и за какво не проверява грубото потребление на гражданските сдружения за политическите цели – нещо, категорично неразрешено от Конституцията на Република България?
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ