Конституционният съд: Заповедите за защитена зона не подлежат на обжалване |
Заповедите, с които дадена територия се афишира за предпазена зона, не подлежат на правосъден надзор и това не опонира на Конституцията. Това реши през днешния ден единомислещо Конституционният съд (КС).
Конституционен съд отхвърли да „ анулира “ член 12, алинея 7 от Закона за биологичното многообразие (ЗБР). Конституционен съд беше сезиран от състав на Върховния административен съд (ВАС), който преглежда проблем на притежатели на парцели в предпазената зона „ Калиакра “. Виждането на висшите съдии беше, че възбраната да се апелират заповедите на екоминистъра за оповестяване на дадена територия за предпазена изцяло лимитира отбраната на правото на благосъстоятелност. Тезата им беше, че по този начин не може да се реши дали наложените ограничаващи ограничения за съответната зона опонират на правилото за пропорция.
Началото на процедурата по изследване дали дадена зона да бъде разгласен за предпазена зона се афишира обществено от Министерство на околната среда и водите на уеб страницата му и в пресата. Екоминистеврството прави лист предложение за избрани територии, което се преглежда от Националния съвет по биологично многообразие. След като съветът го прегледа, описът с всички особени отзиви по него се внася в Министерския съвет. Той се произнася с решение. То се обнародва в Държавен вестник и предстои на обжалване. Междувременно описът с евентуалните предпазени зони се изпраща за утвърждение на Европейската комисия. Едва по-късно министърът на околната среда изготвя план на заповедта за оповестяване избрани територии за предпазени зони. Той още веднъж се разгласява и стартира публично разискване, при което мнения и възражения могат да дадат всички заинтригувани, в това число и притежателите на парцели в дадената околност. Едва по-късно се издава заповедта.
Именно на правото Европейски Съюз стъпва и Конституционният съд в решението си, защото със Закон за биологичното разнообразие у нас са транспонирани двете наставления – за местообитанията и за птиците.
„ Като народен юридически инструмент за транспониране на директивите на Европейски Съюз в региона на биоразнообразието, които конкретизират задачите на Съюза в тази област и дефинират резултатите, обвързващи страните членки при известна независимост на преценка за съответните ограничения в Защитена зона от мрежата Натура 2000, Закон за биологичното разнообразие е акт на националния законодател, основаван на правото на Европейски Съюз. Това слага Закон за биологичното разнообразие, част от който е и оспорената наредба на чл.12, ал.7, в приложното поле на съюзното право с всички произлизащи от това последствия за органите на държавна власт при използването му, в това число и за всички национални съдилища “, показва Конституционен съд акцентира, че двете наставления са признати на съображение на Дофовора за действието на Европейски Съюз.
Конституционен съд акцентира, че Директивата по отношение на оценката на въздействието на някои обществени и частни планове върху околната среда планува, че „ единствено наложителна причина от по-голям публичен интерес, а не частен подобен (дори и при частен темперамент на проекта), и заради липса на различно решение, може да оправдае даден проект или план, засягащ предпазена зона, да бъде сбъднат, при оценка за значително отрицателно влияние върху местообитанията и типовете на нейната територията “.
„ Същественото е, че наложителните аргументи би трябвало да са от предпочитан обществен интерес, от обществен или стопански темперамент – т.е. единствено значими публични ползи могат да бъдат съпоставяни с задачите на опазването на естествените местообитания, на дивата флора и фауна, посочени в директивата “, декларират конституционните съдии.
И допълват: „ В реалност, от никой частноправен индивид не може да бъде отнето нещо, което по своето естество не би могло да бъде обект на частно владеене – природата и биоразнообразието постоянно са били и би трябвало да останат за актуалните и бъдещите генерации общодостъпно богатство “.
Конституционен съд написа, че Съдът на Европейски Съюз е отхвърлял причините на страните членки, когато се обосновават с изключения по стопански съображения. И изяснява, че разпореждания на националното право, които лимитират опцията за приемането на защитни ограничения, с цел да не се пречи на оторизирано икономическо прилагане на засегнатите територии, е кардинално несъвместимо с директивата за местообитанията.
Що се отнася до тезата, че с необжалваемостта на заповедите за установяване на дадена територия за предпазена зона, се визира неприкосновеността на частната лична Конституционен съд припомня, че неприкосновеността не е равнозначана на възбрана за налагане на всевъзможни ограничавания. „ Самата Конституция планува предпочитана протекция, обвързвана и с ограничението на собствеността, за открити в нея висши полезности като да вземем за пример запазване и възпроизводство на околната среда (чл. 15), запазване на обработваемата земя за аграрни цели (чл. 21), запазване на националното историческо и културно завещание (чл.23). По естеството си възбраните или рестриктивните мерки на действия, противоречащи на задачите за запазване на „ съответната “ Защитена зона, са законово закрепен инструмент за осъществяване на тези конституционни повели “, се показва в решението, представено от
Конституционен съд отхвърли да „ анулира “ член 12, алинея 7 от Закона за биологичното многообразие (ЗБР). Конституционен съд беше сезиран от състав на Върховния административен съд (ВАС), който преглежда проблем на притежатели на парцели в предпазената зона „ Калиакра “. Виждането на висшите съдии беше, че възбраната да се апелират заповедите на екоминистъра за оповестяване на дадена територия за предпазена изцяло лимитира отбраната на правото на благосъстоятелност. Тезата им беше, че по този начин не може да се реши дали наложените ограничаващи ограничения за съответната зона опонират на правилото за пропорция.
Началото на процедурата по изследване дали дадена зона да бъде разгласен за предпазена зона се афишира обществено от Министерство на околната среда и водите на уеб страницата му и в пресата. Екоминистеврството прави лист предложение за избрани територии, което се преглежда от Националния съвет по биологично многообразие. След като съветът го прегледа, описът с всички особени отзиви по него се внася в Министерския съвет. Той се произнася с решение. То се обнародва в Държавен вестник и предстои на обжалване. Междувременно описът с евентуалните предпазени зони се изпраща за утвърждение на Европейската комисия. Едва по-късно министърът на околната среда изготвя план на заповедта за оповестяване избрани територии за предпазени зони. Той още веднъж се разгласява и стартира публично разискване, при което мнения и възражения могат да дадат всички заинтригувани, в това число и притежателите на парцели в дадената околност. Едва по-късно се издава заповедта.
Именно на правото Европейски Съюз стъпва и Конституционният съд в решението си, защото със Закон за биологичното разнообразие у нас са транспонирани двете наставления – за местообитанията и за птиците.
„ Като народен юридически инструмент за транспониране на директивите на Европейски Съюз в региона на биоразнообразието, които конкретизират задачите на Съюза в тази област и дефинират резултатите, обвързващи страните членки при известна независимост на преценка за съответните ограничения в Защитена зона от мрежата Натура 2000, Закон за биологичното разнообразие е акт на националния законодател, основаван на правото на Европейски Съюз. Това слага Закон за биологичното разнообразие, част от който е и оспорената наредба на чл.12, ал.7, в приложното поле на съюзното право с всички произлизащи от това последствия за органите на държавна власт при използването му, в това число и за всички национални съдилища “, показва Конституционен съд акцентира, че двете наставления са признати на съображение на Дофовора за действието на Европейски Съюз.
Конституционен съд акцентира, че Директивата по отношение на оценката на въздействието на някои обществени и частни планове върху околната среда планува, че „ единствено наложителна причина от по-голям публичен интерес, а не частен подобен (дори и при частен темперамент на проекта), и заради липса на различно решение, може да оправдае даден проект или план, засягащ предпазена зона, да бъде сбъднат, при оценка за значително отрицателно влияние върху местообитанията и типовете на нейната територията “.
„ Същественото е, че наложителните аргументи би трябвало да са от предпочитан обществен интерес, от обществен или стопански темперамент – т.е. единствено значими публични ползи могат да бъдат съпоставяни с задачите на опазването на естествените местообитания, на дивата флора и фауна, посочени в директивата “, декларират конституционните съдии.
И допълват: „ В реалност, от никой частноправен индивид не може да бъде отнето нещо, което по своето естество не би могло да бъде обект на частно владеене – природата и биоразнообразието постоянно са били и би трябвало да останат за актуалните и бъдещите генерации общодостъпно богатство “.
Конституционен съд написа, че Съдът на Европейски Съюз е отхвърлял причините на страните членки, когато се обосновават с изключения по стопански съображения. И изяснява, че разпореждания на националното право, които лимитират опцията за приемането на защитни ограничения, с цел да не се пречи на оторизирано икономическо прилагане на засегнатите територии, е кардинално несъвместимо с директивата за местообитанията.
Що се отнася до тезата, че с необжалваемостта на заповедите за установяване на дадена територия за предпазена зона, се визира неприкосновеността на частната лична Конституционен съд припомня, че неприкосновеността не е равнозначана на възбрана за налагане на всевъзможни ограничавания. „ Самата Конституция планува предпочитана протекция, обвързвана и с ограничението на собствеността, за открити в нея висши полезности като да вземем за пример запазване и възпроизводство на околната среда (чл. 15), запазване на обработваемата земя за аграрни цели (чл. 21), запазване на националното историческо и културно завещание (чл.23). По естеството си възбраните или рестриктивните мерки на действия, противоречащи на задачите за запазване на „ съответната “ Защитена зона, са законово закрепен инструмент за осъществяване на тези конституционни повели “, се показва в решението, представено от
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ