Запорожката атомна електроцентрала в Южна Украйна беше подложена на обстрел

...
Запорожката атомна електроцентрала в Южна Украйна беше подложена на обстрел
Коментари Харесай

АЕЦ Запорожие - ще се повтори ли съдбата на Чернобил?

Запорожката атомна електроцентрала в Южна Украйна беше подложена на обстрел през последните дни. Това повдига опасения за сериозна повреда в оборудването , ситуирано единствено на 500 километра от мястото на най-тежката нуклеарна повреда в света - злополуката в АЕЦ " Чернобил " през 1986 година , написа Ройтерс в разбор по тематиката.



АЕЦ " Запорожие "

Запорожката атомна електроцентрала разполага с шест руски реактора от вида " VVER-1000 V-320 " с водно изстудяване и воден модератор, съдържащи уран 235, чийто интервал на полуразпад е повече от 700 милиона години.

Това е най-голямата атомна електроцентрала в Европа и една от най-големите в света. Строителството ѝ стартира през 1980 година, а шестият ѝ реактор е обвързван към електропреносната мрежа през 1995 година.

В индустриалния развой на АЕЦ " Запорожие " се употребява вода под налягане за изстудяване на реакторите и за закъснение на неутроните (чрез многочислени конфликти с леки водородни атоми във водата - водно модериране), с цел да може уран 235 да продължи верижната си реакция.

Ако подаването на вода бъде прекратено и спомагателните системи, като дизелови генератори, не съумеят да поддържат реактора охладен заради офанзива, тогава нуклеарната реакция ще се забави, а реакторът ще се нагрее доста бързо.

Достигането на високи температури при сходен процес може да освободи водорода от циркониевата обвивка и реакторът може да стартира да се стопява.

Към момента най-малко два от шестте реактора към момента действат.



Какво ще се случи с отработеното нуклеарно гориво?

Освен реакторите на терена на централата има и сухи контейнери за предпазване на отработено нуклеарно гориво, както и водни басейни, в които то се охлажда на всяка реакторна площадка.

" Басейните с отработено гориво са просто огромни басейни с уранови горивни пръти в тях ", те обаче са в действителност горещи според от това какъв брой време прътите са престояли във водата, сподели Кейт Браун, историк в екологичния отдел на Масачузетския софтуерен институт, чиято книга " Наръчник за оцеляване " документира цялостния мащаб на Чернобилската злополука.

При липса на зареждане с вода, наличната вода ще се изпари, а по-късно циркониевата обвивка ще се нагрее и може да се възпламени. Тогава имаме неприятна обстановка – пожар от облъчен уран. Това доста би наподобило на обстановката с повредата в АЕЦ " Чернобил " и би освободило радиоактивни изотопи, предизвестява Браун.

Проблем при действието на басейн с отработено гориво аргументи детонация в реактор при нуклеарната злополука във Фукушима през 2011 година.

Според украински данни, подадени до Международната организация за атомна сила (МААЕ) от 2017 година, тогава е имало 3354 касети с отработено гориво в оборудванията за изсъхнало отработено гориво (сухи контейнери) и към 1984 касети с отработено гориво в басейни.

Общо това са над 2200 тона нуклеарно гориво, без включително да се включва горивото, което е в реакторите, сочат украинските данни.



Кой управлява Запорожката АЕЦ?

След като Русия предприе инвазия в Украйна на 24 февруари, съветските сили поеха контрола над централата при започване на март.

Въпреки това украинският личен състав продължава да я ръководи, само че специфични съветски военни елементи охраняват оборудването, а съветски нуклеарни експерти им дават препоръки.

Ако бе станала нуклеарна повреда, не е ясно кой ще се оправи с нея в разгара на война, сподели още Браун. " Не знаем какво се случва във военновременна обстановка, когато имаме нуклеарна повреда ", добави тя.

През 1986 година (по време на повредата в АЕЦ " Чернобил " ) Съветският съюз съумя да активизират десетки хиляди хора, съоръжение и транспортни средства за незабавна помощ на мястото. " Кой би провел тази интервенция сега? ", пита се специалистът от Масачузетския софтуерен институт.



Какво се случи до момента?

През март централата беше наранена от военните дейности, което провокира пожар на площадката, само че нямаше приключване на радиация и реакторите бяха непокътнати. Русия и Украйна взаимно се упрекнаха за офанзивата.

През юли Русия съобщи, че Украйна неведнъж е нанасяла удари по територията на електроцентралата с дронове и ракети. Проукраински обществени медии оповестиха, че " дронове камикадзета " са блъснали съветски сили покрай АЕЦ-а.

Ройтерс не съумя да ревизира достоверността на изказванията и на двете страни в спора.

На 5 август Запорожката нуклеарна централа бе обстрелвана два пъти. Повредени са електропроводи. Поразен е регион наоколо до реакторите.

Русия заяви, че украинската 45-а артилерийска бригада също е блъснала територията на централата със 152-милиметрови снаряди, изстреляни от срещуположния бряг на река Днепър. Украинската държавна нуклеарна енергийна компания " Енергоатом " съобщи, че Русия е обстрелвала централата с гранатомети.

На 6 август украинската АЕЦ е още веднъж атакувана, евентуално два пъти. Поразен е регион до сухите контейнери за отработено нуклеарно гориво. Според " Енергоатом " съветските сили са изстреляли ракети по централата. От съветска страна бе обявено, че Украйна е отговорна за офанзивата, като е употребила 220-милиметрова самоходна ракетна установка " Ураган ".

На 7 август имаше нови изстрели против Запорожката електроцентрала. Русия съобщи, че 44-та украинска артилерийска бригада е блъснала централата, като е развалила електрически далекопровод. Същевременно съветското министерството на защитата заяви, че мощността на реактори 5 и 6 е понижена до 500 мегавата.

Източник: Българска телеграфна агенция
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР