Санитарна сеч в полезащитни пояси в Добруджа заради масово съхнене
Започна така наречен санитарна сеч в шест полезащитни пояса в землищата на селата Соколово, Царичино, Брястово и град Добрич. Тази активност би трябвало да завърши до края на календарната година, а през идната да се премине и към тяхното залесяване с по-устойчиви типове дървета като цера. Притесненията са в извънредно тромавите процедури и дългия път на документите, както и от другите трактовки на наредбите, споделя зам.-директорът на ДЛС Балчик инж. Радослав Радев.
Полезащитните пояси в Добруджа са основани през средата на предишния век. Тяхната задача е да пазят плодородната земя от вятъра и така наречен ветрова ерозия, те спомагат за задържането на снега през зимата и намаляването на снегонавяванията по пътищата, те са и измежду главните фактори за намаляването на изпаряването на влагата от почвата в един от регионите с минимум дъждове в България.
В момента в област Добрич полезащитните горски пояси заемат към 65 хиляди декара и защищават аграрни земи с повърхност от към 3 милиона декара. През последните години обаче тяхното положение буди паника в специалистите, като главната причина е все по-малкото превалявания и сушата, която се отразява извънредно неподходящо най-много на ясеновите дървета.
Какви са вредите и какви ограничения за превъзмогването им ще бъдат подхванати?
На територията на Североизточното държавно дружество има към 4 000 км полезащитни пояси, от тях малко над 1 700 км са в Държавното ловно стопанство Балчик. 20 на 100 от поясите са засадени с ясеновите дървета, които през последните години всеобщо съхнат. Редицата проучвания, осъществени от специалисти, демонстрират, че болестта на дърветата не може да бъде преодоляно и тези ясенови насаждения би трябвало да бъдат изсечени и залесени с нови типове, устойчиви на новите метеорологични условия в района. Щетите по планинския явен се дължат на редица фактори, споделя инж. Радев.
Притесненията на инж. Радев са и във връзка с финансирането на залесяването на полезащитните пояси, както и по отношение на неналичието на задоволително работна ръка за сходна всеобща акция.
За да обследва казуса, на място са извършени редица проучвания и наблюдения и от Института по горите. Директорът на Института проф. Георги Георгиев не предлага битка с вредителите, защото тя няма да бъде задоволително ефикасна и ще е на висока цена. Борбата със прикрито живеещите вредители съгласно него е с извънредно невисок резултат и това не би бил градивен метод за деяние.
В дърветата от полезащитните пояси гнездят и доста птици и тяхното неприятно положение буди паника и в специалистите от Българското сдружение за отбрана на птиците, за което споделя Михаил Илиев.
Репортаж по тематиката можете да чуете в звуковия файл.
Полезащитните пояси в Добруджа са основани през средата на предишния век. Тяхната задача е да пазят плодородната земя от вятъра и така наречен ветрова ерозия, те спомагат за задържането на снега през зимата и намаляването на снегонавяванията по пътищата, те са и измежду главните фактори за намаляването на изпаряването на влагата от почвата в един от регионите с минимум дъждове в България.
В момента в област Добрич полезащитните горски пояси заемат към 65 хиляди декара и защищават аграрни земи с повърхност от към 3 милиона декара. През последните години обаче тяхното положение буди паника в специалистите, като главната причина е все по-малкото превалявания и сушата, която се отразява извънредно неподходящо най-много на ясеновите дървета.
Какви са вредите и какви ограничения за превъзмогването им ще бъдат подхванати?
На територията на Североизточното държавно дружество има към 4 000 км полезащитни пояси, от тях малко над 1 700 км са в Държавното ловно стопанство Балчик. 20 на 100 от поясите са засадени с ясеновите дървета, които през последните години всеобщо съхнат. Редицата проучвания, осъществени от специалисти, демонстрират, че болестта на дърветата не може да бъде преодоляно и тези ясенови насаждения би трябвало да бъдат изсечени и залесени с нови типове, устойчиви на новите метеорологични условия в района. Щетите по планинския явен се дължат на редица фактори, споделя инж. Радев.
Притесненията на инж. Радев са и във връзка с финансирането на залесяването на полезащитните пояси, както и по отношение на неналичието на задоволително работна ръка за сходна всеобща акция.
За да обследва казуса, на място са извършени редица проучвания и наблюдения и от Института по горите. Директорът на Института проф. Георги Георгиев не предлага битка с вредителите, защото тя няма да бъде задоволително ефикасна и ще е на висока цена. Борбата със прикрито живеещите вредители съгласно него е с извънредно невисок резултат и това не би бил градивен метод за деяние.
В дърветата от полезащитните пояси гнездят и доста птици и тяхното неприятно положение буди паника и в специалистите от Българското сдружение за отбрана на птиците, за което споделя Михаил Илиев.
Репортаж по тематиката можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ