Бездетни измолват рожба от чудодейната икона на Св. Богородица. Ритуалът

Бездетни измолват рожба от чудодейната икона на Св. Богородица. Ритуалът „ Златната ябълка “ събира стотици в храма в Горни Воден. В предвеликденската седмица всички се обръщаме към вярата. „ Марица “ избра да опише за силата й и чудесата, които се случват, в случай че вярваш от сърце и душа.

В кошници в профил стоят още ябълки – зрели, лъскави, най-хубавите, които хората са съумели да намерят. Те ще бъдат осветени и раздадени на богомолците, а фамилиите, които копнеят за рожба, ще ги хапнат. Заедно със семките, с цел да „ поникне семенце “ и у дамата.

„ Не търсете празника „ Златната ябълка “ в православния календар, няма да го намерите на никое място! Той е празник, открит единствено тук, в горниводенската черква, и се организира годишно в съботата две седмици преди Великден “, написа в книжката, отдадена на храма и ритуала.
Тогава идват и най-вече хора,
дворът гъмжи от народ, а тясната уличка се изпълва с коли с регистрация от доста области, дори и от чужбина. Според преданията, най-добре е бездетната жена да пренощува в църквата, а на идващия ден да чуе празничната литургия. Едва по-късно се раздават ябълките. Те се хапват освен при неплодородие, само че и за здраве и благословение. Пак митове описват, че преди време и царското семейство е идвало тук и откогато
дребният Борис нощувал в храма, спрял да боледува.

Въпреки че тази година празникът се падна на 20 април и тогава беше най-тържествено, молебствия за чадо се вършат целогодишно, прецизира отец Живко.
Дори и църквата да е затворена,
има звънец, който се чува в дома на свещеника, на няколко крачки от храма. Без да пита много-много, той отваря вратите и неуморимо изяснява за чудесата, златната ябълка и плетените коланчета, които дамите вземат отсам и носят чак до родилната зала в болничното заведение. Това е другият детайл от ритуала за рожба.
Той включва изплитане на специфичен колан
от три бели конеца. Според преданието, такова коланче било обещано от Пресвета Богородица на бездетна жена, нощувала в храма. Божията майка ѝ се явила в съня и ѝ заръчала при изгрев-слънце да излезе на храмовата врата, където ще я чака друга жена с три бели макари. С конците да обиколи храма и да изплете коланче,
което да носи на кръста си, до момента в който роди рожбата си.
„ Ето ги, тук са, към този момент наплетени “, отваря едно чекмедже отец Живко. Те би трябвало да се носят непрестанно от дамите, да се смъкват единствено с цел да се изперат, само че и тогава водата не трябва да се изхвърля в канализацията, а да се полее саксия с цвете, подрежда той. Коланчето се маха чак когато дамата отиде да ражда и се скрива под възглавницата ѝ. А когато живи и здрави
се приберат дружно с новороденото вкъщи,
чудодейното коланче се поставя под дюшечето на бебето. Свещеникът през смях отбелязва, че много постоянно се постанова да дава такива указания и по телефона на дами, които от неспокойствие в църквата нито са чули, нито са запомнили по какъв начин да си измолят чадо.

Ако не бъде запитан категорично, отец Живко няма да отвори дума за сбъднатата фантазия и на свои близки. Кръщелницата му дълго време нямала рожба. Семейството ѝ живеело в Германия и те обикаляли от лекар на лекар.
След дълго вървене по тъгите, дамата се прибрала
в родината и горещо се помолила в храма, чели и молитва, хапнала благословената ябълка и напълно скоро родила живо и крепко детенце. Вяра би трябвало, религия, Божията майка си знае работата по кое време и по какъв начин да подари с рожба, акцентира още веднъж свещеникът.

За чудесата в храм „ Успение на Света Богородица “ се знае от доста години. Интернет е цялостен с истории на дами, които са хапвали от благословената ябълка, носили са коланчето и рано или късно са зачевали. Доказателство за това са бебешки и детски дрешки, които са точно подредени в преддверието на горноводенската черква –
за признателност от вярващи,
които са измолили рожбата си тук, и с вяра от други, които още чакат молитвите им за дете ще бъдат чути.

Преди и след огромния празник в „ Успение на Света Богородица “ е безшумно, умерено, като че ли времето е спряло. Слънцето наднича красиво през осемте прозореца на купола и осветява мистично иконите. Църквата мирише на тамян, дворът е чист и подреден. Самата чудодейна икона на Божията майка не е непрекъснато в храма, тъй като я разнасят и по други обитаеми места за участия в служби и ритуали.
За празника обаче постоянно се връща
А за какво назовават църквата в Горни Воден „ Златната ябълка “? Историята датира от далечната 1765 година и е разказана в синаксар от Ананий Клисингис, който по това време е бил свещеник на манастира „ Св. св. Кирик и Юлита “: В петата събота на Великия пост, когато била службата за Богородица, една жена закъсняла за празника и не могла да получи блажен самун. Жената, която била безплодна и идвала тъкмо тук, с цел да се помоли за рожба, се разридала, а чувайки това, йереят се зачудил по какъв начин да ѝ помогне. Тогава вижда една ябълка, оставена в подарък пред чудотворната икона „ Благодатна Богородица Дева “ и я подава като благословение. Жената се успокоява и след време зачева и ражда. В знак на признателност тя поръчва да изковат една златна ябълка, която дарила на храма.
Източник: Марица