Лобисти ли са политиците? Над две трети от българите са на такова мнение
Повечето нашенци не знаят тъкмо какво значи лобизъм, само че го свързват с корупция
Българските жители не са изключително наясно с това какво съставлява лобизмът, само че го свързват с корупция, считат, че политиците работят като лобисти, и са склонни да се съгласят, че е е необходим закон за лобистката активност.
Това са някои от изводите, които могат да се създадат от проучване на публичните настройки (пълният текст - тук) по тематиката на организация " Глобал Метрикс ", поръчано от неправителствената организация Български институт за правни начинания, предава segabg.com.
От института дефинират лобизма като " всяка връзка, която се прави лично от или в името на проведена група по ползи, която цели да повлияе процеса по взимане на политически решения ". Според проучването близо половината българи (44%) се затрудняват да създадат каквато и да е асоциация с понятията лобизъм и лобистка активност. Тези, които считат, че знаят какво значи това, са настроени мощно негативно към такива практики. Повечето интервюирани (78.3%) имат вяра, че лобирането от представители на бизнеса може да докара до политики, които не са в обществен интерес. На противоположно мнение са едвам 4.7% от жителите.
Силно е публикувано мнението, че лобизмът се асоциира с прояви на клиентелизъм, корупция, ходатайства и други (79.3%). В същото време, 45.2% позволяват, че въпреки всичко лобистката активност е част от законните практики за посланичество на ползи в границите на актуалния либерален развой по формулиране на политики и управнически решения.
Гражданите по-често слагат политиците в ролята на упражняващи лобистка активност, а не като обекти на такава. Малко над 73% считат, че представителите на политически партии най-често правят лобистка активност в страната. Близо 53% считат, че такава упражняват представителите на държавни институции. С релативно равни дялове от към 44% се показват обособени физически лица и бизнес организации.
Най-силно е публикувано мнението, че лобистката активност се прави най-често при възлагане и осъществяване на публични поръчки (63,8%), следвано от сферата на строителството (54,5%). Близо 47% считат, че лобистки практики се реализират в областта на опазването на здравето, а към 45% в областта на бизнеса. Сходен е и делът на жители, които считат, че се ползват лобистки практики в правосъдната система (42,8%).
Малко над две трети от българските жители считат за нужна регулацията на лобистката активност в България (35,5% са безапелационни, до момента в който 40,2% са по-скоро на сходна позиция). Така, съгласно тях, ще се осветят хората, които се пробват да въздействат на вземането на решения, ще се ограничи корупцията и търговията с въздействие. Мнозинството смята, че би трябвало да съществува обществен указател на лобистката активност, като съгласно половината интервюирани той би трябвало да се поддържа от държавната антикорупционна комисия.
Българските жители не са изключително наясно с това какво съставлява лобизмът, само че го свързват с корупция, считат, че политиците работят като лобисти, и са склонни да се съгласят, че е е необходим закон за лобистката активност.
Това са някои от изводите, които могат да се създадат от проучване на публичните настройки (пълният текст - тук) по тематиката на организация " Глобал Метрикс ", поръчано от неправителствената организация Български институт за правни начинания, предава segabg.com.
От института дефинират лобизма като " всяка връзка, която се прави лично от или в името на проведена група по ползи, която цели да повлияе процеса по взимане на политически решения ". Според проучването близо половината българи (44%) се затрудняват да създадат каквато и да е асоциация с понятията лобизъм и лобистка активност. Тези, които считат, че знаят какво значи това, са настроени мощно негативно към такива практики. Повечето интервюирани (78.3%) имат вяра, че лобирането от представители на бизнеса може да докара до политики, които не са в обществен интерес. На противоположно мнение са едвам 4.7% от жителите.
Силно е публикувано мнението, че лобизмът се асоциира с прояви на клиентелизъм, корупция, ходатайства и други (79.3%). В същото време, 45.2% позволяват, че въпреки всичко лобистката активност е част от законните практики за посланичество на ползи в границите на актуалния либерален развой по формулиране на политики и управнически решения.
Гражданите по-често слагат политиците в ролята на упражняващи лобистка активност, а не като обекти на такава. Малко над 73% считат, че представителите на политически партии най-често правят лобистка активност в страната. Близо 53% считат, че такава упражняват представителите на държавни институции. С релативно равни дялове от към 44% се показват обособени физически лица и бизнес организации.
Най-силно е публикувано мнението, че лобистката активност се прави най-често при възлагане и осъществяване на публични поръчки (63,8%), следвано от сферата на строителството (54,5%). Близо 47% считат, че лобистки практики се реализират в областта на опазването на здравето, а към 45% в областта на бизнеса. Сходен е и делът на жители, които считат, че се ползват лобистки практики в правосъдната система (42,8%).
Малко над две трети от българските жители считат за нужна регулацията на лобистката активност в България (35,5% са безапелационни, до момента в който 40,2% са по-скоро на сходна позиция). Така, съгласно тях, ще се осветят хората, които се пробват да въздействат на вземането на решения, ще се ограничи корупцията и търговията с въздействие. Мнозинството смята, че би трябвало да съществува обществен указател на лобистката активност, като съгласно половината интервюирани той би трябвало да се поддържа от държавната антикорупционна комисия.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ