Китай се убеди в неизбежността на конфликта със САЩ
Западният напън върху Китай даде резултати - Си Цзинпин стартира да приказва по нов метод за борба със Съединените щати и Запада.
Това се случи, до момента в който Китай се приготвяше да преизбере Си Цзинпин за трети мандат като китайски президент. Гласуването за него ще се състои още през уикенда на сесията на китайския парламент, а скоро по-късно се чака Си да посети Москва. Но двете сесии, които се организират в Пекин (освен Народното събрание, т.е. Общокитайското заседание на народните представители, има и самобитен аналог на нашия Земски събор - Народният политически съвещателен съвет на Китай) са забавни не толкоз, колкото безусловно предстоящото преизбиране на Си Цзинпин и образуването на новото управление на страната.
На годишните сесии има и доста разнообразни срещи на управлението с делегатите, на които се вършат изказвания, които са не по-малко значими от тези, произнасяни от високите трибуни. Още повече, че Си Цзинпин не направи изявление на тази сесия - отсам и нарасналото внимание към това, което той споделя, условно казано, в коридорите. Преди края на сесиите той въпреки всичко ще има съвещания, само че Си към този момент направи най-шумното и значимо изказване.
В понеделник, по време на обособена среща с някои делегати на Общокитайското заседание на народните представители Си Цзинпин сподели, че изискванията за развиване на Китай са се „ трансформирали фрапантно “ и несигурността се е нараснала доста: “Водените от Съединените щати западни страни следват политика на всеобхватно въздържане, обграждане и угнетяване на Китай, което основава невиждана спънка за развиването на нашата страна. ”
Това е повече от извънредно изказване – през последните десетилетия китайските водачи говореха за външни съперници с неразбираеми термини като „ избрани страни “. Наричането на врага по име е извънредно за актуалния политически език на висшето китайско управление, по-точно не е типично от 70-те години на предишния век, т.е. от времето на Мао и първите постмаоистки години. Оказва се, че Си се връща към реториката от маоисткия интервал – и прави ли са тези на Запад, които плашат света с „ новия Мао “, т.е. тези, които ще разпалят огъня на „ международната гражданска война против света “ на капитала ”?
Разбира се, че не - просто в Пекин към този момент не считат за допустимо да приказват на езопов език, в това число и със личния си народ. В Китай всички от дълго време са разбрали, че Съединени американски щати неслучайно оповестиха страната им за главен зложелател и съществена опасност, само че в този момент виждат, че Съединени американски щати са поели курс освен за усилване на политиката на въздържане и обграждане на Китай, само че и се пробват намерено да предизвикат Пекин, и то освен в тайванско направление (въпреки че е приоритетно).
И в случай че преди няколко години китайското управление смяташе, че може да повлияе на равнището на борба със Съединени американски щати, т.е. че лостовете за контролиране на мащаба " съперничество-конфронтация " са ситуирани от двете страни на Тихия океан, в Пекин и Вашингтон, към този момент на практика са уверени, че американците са създали категоричен избор в интерес на борбата. Това значи, че с цел да не даде самодейността - при определянето на равнището на борба - в ръцете на Вашингтон, Пекин би трябвало да премине към по-твърда линия. И на каузи, и на думи.
Ето за какво Си приказва за политика на тотално „ въздържане, обграждане и угнетяване “, предупреждавайки личния си народ за началото на интервал на тежка борба със Съединените щати. И изобщо със Запада. Прави усещане, че ръководителят загатна и западни страни. Тоест, макар продължаващата битка за Европа (връзките, с които Китай няма желание да се отхвърля просто по този начин - и европейските елити към момента се пробват да устоят на англосаксонския натиск), Пекин е подготвен за обстоятелството, че атлантиците ще бъдат в положение да принуди Стария свят към пълномащабно присъединяване в антикитайската коалиция. Китай към този момент няма илюзии за допустимо разединение на Запада - опитът от последната година на борба сред Русия и Запада оказа помощ за това.
Нашият спор със Запада оказа помощ на китайците и по още един метод – те се убедиха, че макар пълномащабното присъединяване в битката за Украйна, Щатите не отслабват натиска върху Китай. Освен това, както основаването на антикитайска коалиция, по този начин и антикитайската агитация занапред набират скорост. В Съединени американски щати антируската реторика през миналата година не оказа никакво въздействие върху отношението на американците към Китай – тъй като антикитайското нагнетяване също пораства. Половината от американците показаха Китай като най-лошия зложелател на страната си тази година, което е малко повече от предходната, съгласно последното изследване на “Галъп ”. Освен това в Русия цифрите за годината въобще не са се трансформирали: както беше, останаха 32 %! Китай към този момент три години е преди всичко в листата на враговете на Америка - и това не приказва за китайска опасност, а за американска агитация (предимно вътрешна).
Сега ще има китайска агитация - обаче Си няма потребност да помпа хората си против Съединени американски щати, тъй като в Китай всички към този момент са добре разбрани. По-скоро ще става въпрос за потребление на по-твърда изразителност против Съединени американски щати както в Китай, по този начин и на международната сцена. Неслучайно в деня след речта на Си, новият китайски външен министър Цин Ган по време на конференцията си на сесията на ККП съобщи, че Пекин не има вяра на уверенията на Вашингтон, че Америка желае не спор, а конкуренция с Китай:
„ Всъщност по този начин наречената конкуренция на Съединени американски щати е цялостно ограничение и угнетяване, игра, в която Америка оцелява, а враговете ѝ умират. Ако Съединени американски щати не натиснат спирачките, а продължат да се търкалят по неверния път, никакви защитни парапети и калници няма да спасят влака им от злополука ”.
Няма вяра да променим курса на вашингтонския локомотив. Но там най-малко могат ли да набият спирачки? Могат, макар че по-голямата част от настоящия хайлайф счита, че забавянето никога не е допустимо, тъй като тъкмо това може да докара до краха на набралия неимоверно скорост локомотив на англосаксонската глобализация.
Пекин не желае преден конфликт с “Атлантическия Експрес ”, само че към този момент намерено се готви за сходно развиване на събитията. Заедно с Русия ли? Да - както сподели Цин Ган, " колкото по-нестабилен е нашият свят, толкоз по-голяма е нуждата от стабилно развиване на руско-китайските връзки ". Тоест, колкото по-висока е скоростта на американския „ конфронтационен експрес “, толкоз по-близки ще бъдат китайският и съветският коловози. И „ защото Русия и Китай си сътрудничат, светът ще има движеща мощ “, сподели китайският министър, без значение дали “Атлантическият Експрес ”, дерайлира или се разбие в Евразия с цялостна скорост.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това се случи, до момента в който Китай се приготвяше да преизбере Си Цзинпин за трети мандат като китайски президент. Гласуването за него ще се състои още през уикенда на сесията на китайския парламент, а скоро по-късно се чака Си да посети Москва. Но двете сесии, които се организират в Пекин (освен Народното събрание, т.е. Общокитайското заседание на народните представители, има и самобитен аналог на нашия Земски събор - Народният политически съвещателен съвет на Китай) са забавни не толкоз, колкото безусловно предстоящото преизбиране на Си Цзинпин и образуването на новото управление на страната.
На годишните сесии има и доста разнообразни срещи на управлението с делегатите, на които се вършат изказвания, които са не по-малко значими от тези, произнасяни от високите трибуни. Още повече, че Си Цзинпин не направи изявление на тази сесия - отсам и нарасналото внимание към това, което той споделя, условно казано, в коридорите. Преди края на сесиите той въпреки всичко ще има съвещания, само че Си към този момент направи най-шумното и значимо изказване.
В понеделник, по време на обособена среща с някои делегати на Общокитайското заседание на народните представители Си Цзинпин сподели, че изискванията за развиване на Китай са се „ трансформирали фрапантно “ и несигурността се е нараснала доста: “Водените от Съединените щати западни страни следват политика на всеобхватно въздържане, обграждане и угнетяване на Китай, което основава невиждана спънка за развиването на нашата страна. ”
Това е повече от извънредно изказване – през последните десетилетия китайските водачи говореха за външни съперници с неразбираеми термини като „ избрани страни “. Наричането на врага по име е извънредно за актуалния политически език на висшето китайско управление, по-точно не е типично от 70-те години на предишния век, т.е. от времето на Мао и първите постмаоистки години. Оказва се, че Си се връща към реториката от маоисткия интервал – и прави ли са тези на Запад, които плашат света с „ новия Мао “, т.е. тези, които ще разпалят огъня на „ международната гражданска война против света “ на капитала ”?
Разбира се, че не - просто в Пекин към този момент не считат за допустимо да приказват на езопов език, в това число и със личния си народ. В Китай всички от дълго време са разбрали, че Съединени американски щати неслучайно оповестиха страната им за главен зложелател и съществена опасност, само че в този момент виждат, че Съединени американски щати са поели курс освен за усилване на политиката на въздържане и обграждане на Китай, само че и се пробват намерено да предизвикат Пекин, и то освен в тайванско направление (въпреки че е приоритетно).
И в случай че преди няколко години китайското управление смяташе, че може да повлияе на равнището на борба със Съединени американски щати, т.е. че лостовете за контролиране на мащаба " съперничество-конфронтация " са ситуирани от двете страни на Тихия океан, в Пекин и Вашингтон, към този момент на практика са уверени, че американците са създали категоричен избор в интерес на борбата. Това значи, че с цел да не даде самодейността - при определянето на равнището на борба - в ръцете на Вашингтон, Пекин би трябвало да премине към по-твърда линия. И на каузи, и на думи.
Ето за какво Си приказва за политика на тотално „ въздържане, обграждане и угнетяване “, предупреждавайки личния си народ за началото на интервал на тежка борба със Съединените щати. И изобщо със Запада. Прави усещане, че ръководителят загатна и западни страни. Тоест, макар продължаващата битка за Европа (връзките, с които Китай няма желание да се отхвърля просто по този начин - и европейските елити към момента се пробват да устоят на англосаксонския натиск), Пекин е подготвен за обстоятелството, че атлантиците ще бъдат в положение да принуди Стария свят към пълномащабно присъединяване в антикитайската коалиция. Китай към този момент няма илюзии за допустимо разединение на Запада - опитът от последната година на борба сред Русия и Запада оказа помощ за това.
Нашият спор със Запада оказа помощ на китайците и по още един метод – те се убедиха, че макар пълномащабното присъединяване в битката за Украйна, Щатите не отслабват натиска върху Китай. Освен това, както основаването на антикитайска коалиция, по този начин и антикитайската агитация занапред набират скорост. В Съединени американски щати антируската реторика през миналата година не оказа никакво въздействие върху отношението на американците към Китай – тъй като антикитайското нагнетяване също пораства. Половината от американците показаха Китай като най-лошия зложелател на страната си тази година, което е малко повече от предходната, съгласно последното изследване на “Галъп ”. Освен това в Русия цифрите за годината въобще не са се трансформирали: както беше, останаха 32 %! Китай към този момент три години е преди всичко в листата на враговете на Америка - и това не приказва за китайска опасност, а за американска агитация (предимно вътрешна).
Сега ще има китайска агитация - обаче Си няма потребност да помпа хората си против Съединени американски щати, тъй като в Китай всички към този момент са добре разбрани. По-скоро ще става въпрос за потребление на по-твърда изразителност против Съединени американски щати както в Китай, по този начин и на международната сцена. Неслучайно в деня след речта на Си, новият китайски външен министър Цин Ган по време на конференцията си на сесията на ККП съобщи, че Пекин не има вяра на уверенията на Вашингтон, че Америка желае не спор, а конкуренция с Китай:
„ Всъщност по този начин наречената конкуренция на Съединени американски щати е цялостно ограничение и угнетяване, игра, в която Америка оцелява, а враговете ѝ умират. Ако Съединени американски щати не натиснат спирачките, а продължат да се търкалят по неверния път, никакви защитни парапети и калници няма да спасят влака им от злополука ”.
Няма вяра да променим курса на вашингтонския локомотив. Но там най-малко могат ли да набият спирачки? Могат, макар че по-голямата част от настоящия хайлайф счита, че забавянето никога не е допустимо, тъй като тъкмо това може да докара до краха на набралия неимоверно скорост локомотив на англосаксонската глобализация.
Пекин не желае преден конфликт с “Атлантическия Експрес ”, само че към този момент намерено се готви за сходно развиване на събитията. Заедно с Русия ли? Да - както сподели Цин Ган, " колкото по-нестабилен е нашият свят, толкоз по-голяма е нуждата от стабилно развиване на руско-китайските връзки ". Тоест, колкото по-висока е скоростта на американския „ конфронтационен експрес “, толкоз по-близки ще бъдат китайският и съветският коловози. И „ защото Русия и Китай си сътрудничат, светът ще има движеща мощ “, сподели китайският министър, без значение дали “Атлантическият Експрес ”, дерайлира или се разбие в Евразия с цялостна скорост.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ