10-те най-големи предразсъдъка за хората на изкуството
Занимаващите се с изкуство постоянно са били считани за хора, забъркани от различен вид тесто. Дали поради обстоятелството, че чувството, което носи изкуството, е обвързвано с една нереална големина, или тъй като изпълняващите го в множеството случаи наподобяват друго, не е ясно.
Факт е обаче, че обществото е запасено с боеприпас от подготвени реплики и предубеждения що се отнася до естеството на по този начин забавната порода на артистите. Като се стартира от „ музикант къща не храни “ и се стигне до личностните им характерности, хората на изкуството постоянно биват „ разпъвани на кръст “ в разнообразни аспекти.
Ето и най-закостенелите убеждения на обществото по отношение на създаващите изкуство или с други думи 10-те най-големи предразсъдъка за хората на изкуството.
1. Те взимат доста пари
Наложените от години лица на сцената – може би, огромна част от другите недостигнали такава популярност и ослепителен успех – не. А местата в ложата на „ богоизбраните ” са извънредно лимитирани. Практиката демонстрира, че голям брой специалности са по-високоплатени от тази на артиста, който обира всяка вечер аплодисменти на сцената в театъра.
2. Те са вятърничави
Тук истината е някъде по средата, защото постоянно това качество е в резултат на претрупан, променчив и небрежно пригоден график. Да, когато на актьора му следва в границите на два часа да отиде на грим, подготовка, да разноски кучето и евентуално в някой интервал да отскочи до Марс, доста е евентуално да не помни да се обади на Мими, с която седяха дружно в седми клас, втория период. Но същинският актьор в никакъв случай не не помни за професионалните си задължения.
3. Те взимат опиати
Носят се градски митове, че пред НАТФИЗ на всеки инцидентен минувач му ухае на свежи растителни екстракти. И всичко това се счита за натурален излаз от безкрайното напрежение. Или поради досада, произлизаща от притежанието на солидна сума. За страдание в действителност икони на международната музикална сцена като Майкъл Джексън, Ейми Уайнхаус и Уитни Хюстън ни напуснаха точно покосени от свръхдоза. Затова тази точка по-скоро е реалност, в сравнение с фатализъм, само че оставям малка врата за опцията сцената да одобри и актьор, който не използва неразрешени вещества за развлечение.
4. Те са лицемерни
Когато изкуството излезе от своята стерилна среда и се трансформира в шоубизнес, резултатът на подправената усмивка неизбежно е осезателен. Действително обаче съм срещала актьори, които не страдат от заболяването на двуличието. В този случай е въпрос на темперамент и какъв брой елементарно може да бъде пречупен той.
5. Те са глупави
Това е обичаната ми точка. Аргументът е елементарен като детска игра – интелектуалното развиване на един създател остава на назад във времето за сметка на кариерата. Може би тази традиция в мисленето на елементарния човек е най-грешна, тъй като образците за актьори, които блестят с изключение на с непостижим гений под прожекторите, само че и с изострен разум, съществуват. За информация Натали Портман е приключила Харвард и знае шест езика, а пък актрисата от „ Приятели ” – Лиса Кудроу има биологическо обучение. Мисля, че с това въпреки всичко излиза наяве, че не е ОК да се поставя под общ знаменател.
6. Те са самовлюбени
Това разбиране битува доста упорито. Най-често критикуващите го отдават на несъразмерна доза внимание и настъпилото разследване – нарцисизмът. По принцип в това има аргумент, само че белким единствено актьорите, артистите или танцьорите са обкръжени от нестихващо внимание? Освен това е извънредно значимо да се прави разлика сред самочувствие и самовлюбеност. За един реализатор е от основно значение да твори и да се показва пред аудитория с нужната убеденост, както и да харесва самичък това, което основава.
7. Те живеят в личен свят
Реално хората на изкуството се славят с много развинтено въображение, другояче не биха били в положение да творят, това е методът да бъдат въодушевени. Тяхното общество постоянно наподобява като маса в ресторант, на която написа „ reserve “ – там не сядат инцидентни гости. И в действителност това има потенциала да се трансформира в друга галактика. Но в случай че постоянно живееха в този имагинерен свят, те не биха могли да правят своята работа, както и да излязат от роля. А един актьор може да бъде доста порядъчен.
8. Те са жадни за внимание
Това малко или доста е отпратка към т.1. Артистът постоянно основава творчеството си основно за публиката. Вярно е, че персоналното задоволство също е фактор, само че той е по-скоро отражение на добре свършената работа – а точно да се харесва това, което се вижда. Този тип внимание е жизненоважно за създателя на спектакъла. Страничното такова, което служи по-скоро за покачване на егото, не е наложително да бъде фиксидея. Точката е общовалидна за всеки човек, освен за този на изкуството.
9. Те са бунтари
Времената на freеstyle борби, помещаващи се в някое доста ъндърграунд местенце в дребните часове на нощта към бостънските покрайнини, от дълго време са отминали. Тогава, когато old school рапъри и танцьори са мерели сили против съперник от друго гето. Или когато същите тези покрайнини са осъмвали нашарени с графити, съдържащи нападки против системата. Сега хората на изкуството са в синхрон с културното си творчество повече от всеки път.
10. Те нямат потребност да поставят усилия…
… тъй като са надарени с гений. А в действителност тъкмо този гений, с който несъмнено артистите са надарени, най-вече се нуждае от шлифоване. Максимата, че тайната на триумфа се крие в 99% труд и 1 % гений, несъмнено, е меко казано пресилена. Трудът и дарбата в множеството пъти са равнопоставени, само че никой създател, който жъне триумфи в своята сферата, не разчита единствено на естествените си умения. Публиката, която става очевидец на приключените шедьоври, не знае, а и това е в реда на нещата, какъв брой безсънни нощи и напрегнати дни са били нужни на актьора, с цел да сервира готовия си материал.
И въпреки да има артистични натури, които са представителна извадка на цитираните нагоре предубеждения, това надалеч не значи, че всеки един е подобен. А надали има актьор, който да не е ставал обект на обвинявания по тези точки, без значение дали характера му дава отговор на тях или не. В последна сметка обаче без значение какви тъкмо са създателите, едно е несъмнено – те са същинско ентусиазъм за всеки познавач на изкуството.
