Виното и любовта като отпечатък на страстта
Замислен взор пред календара. Планирамe, обмислямe, заграждамe дати. Нижат се празник след празник и в паниката на своето лично време не отчитаме смисъла на празниците, завещани ни от пристрастеността на предците ни.
В корените на душите ни дишат соковете на предания и митове за победи, безчет нови начала и пристрастеност.
“Не е ли в същността си животът една нестихваща пристрастеност? ”
Когато подрязваме лозите на Трифон Зарезан слагаме началото на пристрастеността за живот и завъртаме колелото още веднъж - да има, да се роди, да се бориш със стихиите, да откъснеш, да пиеш от пристрастеността, вложена в античния обред. Когато попадаме „ инцидентно “ на огромната обич, не е ли това оживяла предходна пристрастеност, родена още в шепите на нашето детство? Спомен, сън за нещо към този момент претърпяно, събудена жадност?
Нека когато ни спъва мрачевина и прекомерна умереност, мраз, да си налеем чаша карамелено вино! Да пием с душата си напряко от ручея на звездите, да се докоснем до божественото?
“Какво друго е празникът на виното, нашият Трифон Зарезан - ритуал пред душата и молитва към висшите сили? ”
Любовта е другото име на успеха на пристрастеността, само че не плътската безусловно, а душевната. Питали ли сте се в миналото над какво тримфуира любовта? Тя е победа над страха - открехваш сърцето си пред чужд. Над мълчанието - споделяш тишината в теб с различен. Над малодушието - изпълваш се със сили и храброст да бъдеш, да си. Любовта, това изгарящо възприятие, е стихията, която укротява и най-немирните врагове на положителното.
“В пристрастеността, като в детска люлка, са стаени вярата за сбъдване и пламъкът на вярата. ”
Погрешно разделяме любовта от пристрастеността. Те са взаимно свързани в една непрестанна игра. Взаимно утоляващи жадност и събуждащи нова. И отново те, като отражение на целия ни свят, са победа над тленното и дребнавото. Над това, без което можем, и над това, без което изглеждаме по-истински и по-човечни.
На 14-ти февруари всеки ще е свободен да избира кое да чества с целия боязън и вдъхновение, на което е кадърен. Ще избере самичък метод да разсъни пристрастеността, да не й даде да си отиде с отминаването на датата. Защото не става дума за битката сред два празника, две обичаи - това е привидното, злободневното.
“Става дума за това по какъв начин пристрастеността за живот може и би трябвало да победи. ”
Приказното би трябвало да победи прозаичното, светът още веднъж би трябвало да е чудно място. И споменът за този празник да не ни напуща, с цел да не ни напуща пристрастеността.
В корените на душите ни дишат соковете на предания и митове за победи, безчет нови начала и пристрастеност.
“Не е ли в същността си животът една нестихваща пристрастеност? ”
Когато подрязваме лозите на Трифон Зарезан слагаме началото на пристрастеността за живот и завъртаме колелото още веднъж - да има, да се роди, да се бориш със стихиите, да откъснеш, да пиеш от пристрастеността, вложена в античния обред. Когато попадаме „ инцидентно “ на огромната обич, не е ли това оживяла предходна пристрастеност, родена още в шепите на нашето детство? Спомен, сън за нещо към този момент претърпяно, събудена жадност?
Нека когато ни спъва мрачевина и прекомерна умереност, мраз, да си налеем чаша карамелено вино! Да пием с душата си напряко от ручея на звездите, да се докоснем до божественото?
“Какво друго е празникът на виното, нашият Трифон Зарезан - ритуал пред душата и молитва към висшите сили? ”
Любовта е другото име на успеха на пристрастеността, само че не плътската безусловно, а душевната. Питали ли сте се в миналото над какво тримфуира любовта? Тя е победа над страха - открехваш сърцето си пред чужд. Над мълчанието - споделяш тишината в теб с различен. Над малодушието - изпълваш се със сили и храброст да бъдеш, да си. Любовта, това изгарящо възприятие, е стихията, която укротява и най-немирните врагове на положителното.
“В пристрастеността, като в детска люлка, са стаени вярата за сбъдване и пламъкът на вярата. ”
Погрешно разделяме любовта от пристрастеността. Те са взаимно свързани в една непрестанна игра. Взаимно утоляващи жадност и събуждащи нова. И отново те, като отражение на целия ни свят, са победа над тленното и дребнавото. Над това, без което можем, и над това, без което изглеждаме по-истински и по-човечни.
На 14-ти февруари всеки ще е свободен да избира кое да чества с целия боязън и вдъхновение, на което е кадърен. Ще избере самичък метод да разсъни пристрастеността, да не й даде да си отиде с отминаването на датата. Защото не става дума за битката сред два празника, две обичаи - това е привидното, злободневното.
“Става дума за това по какъв начин пристрастеността за живот може и би трябвало да победи. ”
Приказното би трябвало да победи прозаичното, светът още веднъж би трябвало да е чудно място. И споменът за този празник да не ни напуща, с цел да не ни напуща пристрастеността.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ