Проф. Пламен Мишев: При покачване на температурите с 3°, ставаме полупустиня
Законът за ГМО у нас е прекомерно рестриктивен, споделя проф. Пламен Мишев, декан на Бизнес факултета в Университета за национално и международно стопанство
- Проф. Мишев, ще има ли влияние смяната на времето върху образа на българското земеделие?
- Безспорно има смяна във времето, дали е климатична, или не - не знаем. Сега става въпрос за времето, по-късно ще приказваме за климата. Има смяна във времето, всички я виждаме и усещаме. Тя се демонстрира в няколко фактора, които въздействат по друг метод на земеделското произвеждане. Единият е това, че става по-топло. Другият - дали става по-топло напълно, или се усилват амплитудите и става топло и студено, да вземем за пример през лятото прекомерно горещо, а през зимата - минус 20 градуса. Тогава ще би трябвало да се реагира с нови сортове и породи.
Освен посредством селекция ще би трябвало да се реагира и посредством ГМО - да вземем за пример ще се гледа вид по-студоустойчива пшеница. България внезапно се дели по отношение на климатичните промени на северна и южна част. Изследвания демонстрират, че в случай че до 3 градуса се увеличи температурата - за северна е добре, въпреки че ще е нужна доста вода. Но в южна ще стане прекомерно топло и ще се отглежда това, което се отглежда в Северна Гърция - памук, маслини. Там ще стане сходно на пустиня. Засилват се катастрофичните феномени - вали повече за малко време, има постоянно градушки. Явно ще би трябвало да се работи върху сортовата конструкция на растениевъдството.
- Ако се наложи, ще успее ли страната да се оправи в обстановката с внезапна смяна във времето?
- Ако има съответни промени в климата, това доста ще затрудни държавния уред. Типичен образец е какво да се прави със систематичната отбрана от градушки. Според мен финансирането би трябвало да пристигна от държавния бюджет. Най-удачно е да се смени методът и да се премине към самолети, само че това се прави най-лесно с бюджетно финансиране. Не имам вяра, че производителите ще се съгласят да дават пари.
Ако един зърнопроизводител отглежда 30 хиляди дка и би трябвало да заплати 50 ст. на декар за противоградова отбрана, разходът става 15 хиляди лева Но главното за мен е, че той не е привикнал да заплаща. Първоначалната концепция беше да се усилят локалните налози и такси - да вземем за пример посредством такса за обработваема земя, само че очевидно производителите доста тежко реагират. Много мъчно ще се убедят хората, само че при всички случаи това е един от проблемите - кой ще заплаща за измененията в климата. За това би трябвало да се борим с разнообразни ограничения, които костват пари. От позиция на стопанската система това води до по-високи цени и струпване на инфлация.
- Как ще се намират тези нови сортове?
- Рязкото рухване на огромни превалявания значи съвсем наводняване. Значи би трябвало да търсим сортове, по които след това не плъзват заболявания, а поемат част от водата и я пазят. Законът за ГМО у нас е прекомерно рестриктивен. ГМО е усъвършенствана система на селекция. Кръстосват един вид с различен и избират тези признаци, които са нужни.
- Темата за ГМО е публично сензитивна, изключително що се отнася до отглеждането на животни. Как бихте оценили качеството му у нас?
- Животновъдството ни е положително във връзка с ниското вложение на хормони. Животните в други страни от Европа наподобяват по друг метод точно поради хормоните.
- Смятате ли, че ще се подходи към цялостна замяна на културите, които се отглеждат у нас?
- Ще е прекомерно комплицирано прекосяването към напълно нова просвета. Климатът ще промени продуктовата конструкция, само че от бизнес позиция да смениш един артикул с различен значи доста огромно предизвикателство. Представете си огромен арендатор с десетки хиляди декари земя с пшеница, ечемик и слънчоглед. Как да мине към нова просвета, която изисква нови способи и машини.
В Южна България да вземем за пример може да гледа памук, както беше преди 89-а година. После отпадна, защото изисква ръчно бране, а хората понижиха. Стана по-лесно да се отглеждат зърнени култури. Но в случай че се промени климатът и те не могат да дадат приемливи резултати, в случай че не могат да се оправят с конкуренцията, която идва от по-северните страни, производителите ще намерят метод да се нагодят към пазара. Сега нашите огромни производители са пробили на пазара на зърнени култури. Изнасят рапица, слънчоглед, ечемик. Ако се трансформират доста изискванията, ще навлязат на нови пазари. Промяната на едни модели с други в резултат на механически развой води до напредък. Така ще стане и в земеделието.
- Вече се чува за такива практики - с шафрана да вземем за пример, който да размени тютюна. Има ли опция страната ни да заеме челни позиции при развъждането на тази просвета?
- Не съм огромен оптимист, че страната ни скоро ще заеме водещи позиции при шафрана. За Европа са типични ориенталските тютюни - ароматни и тежки. В момента обаче се пуши главно така наречен американ бленд от сортовете “Вирджиния ” и “Бърлей ”. Затова и тези сортове се отглеждат в Европа в този момент. Основното обаче си остава да има пазар и да е на конкурентни основи. Ако нашите производители съумяват да се настанят на пазара на шафран, би било добре. Но да не се получи като при билките - би трябвало да си във отвесна верига, защото главно фармацевтичните компании ги търсят. Имаше година, в която се търсеше жълт кантарион. Зася се половин България с билката и след това не съумя да се продаде.
- Има ли опция страната ни да възвърне позициите си в производството на плодове и зеленчуци?
- Често сме чували: какви производители бяхме, за какво в този момент не сме по този начин?. Когато бяхме производители и изнасяхме, въпреки и мъчно, бяхме най-южната страна в социалистическия стопански блок, в този момент не е по този начин. Има Турция, Гърция, Македония. У нас се внасят дини от Иран да вземем за пример. В Турция е по-топло и там всеобщо се отглеждат домати в пластмасови оранжерии, което излиза и доста по-евтино.
Скептично съм надъхан дали ще станем огромен производител на плодове и зеленчуци. Тези домати, които познаваме като усет - градинските, омекват 15 минути откакто ги откъснеш. Търговските вериги търсят други качества - с цел да устоят по щандовете. Затова се разпространиха холандските сортове.
- Това не слага ли потребителя в най-неизгодна позиция?
- Вкусът на потребителя се трансформира и той ще свикне с новите. Засега има държавна помощ за обичайните сортове у нас. Но това няма да издържи доста дълго време и ще стартираме да отглеждаме домати от преобладаващите сортове на пазара. /24chasa.bg
- Проф. Мишев, ще има ли влияние смяната на времето върху образа на българското земеделие?
- Безспорно има смяна във времето, дали е климатична, или не - не знаем. Сега става въпрос за времето, по-късно ще приказваме за климата. Има смяна във времето, всички я виждаме и усещаме. Тя се демонстрира в няколко фактора, които въздействат по друг метод на земеделското произвеждане. Единият е това, че става по-топло. Другият - дали става по-топло напълно, или се усилват амплитудите и става топло и студено, да вземем за пример през лятото прекомерно горещо, а през зимата - минус 20 градуса. Тогава ще би трябвало да се реагира с нови сортове и породи.
Освен посредством селекция ще би трябвало да се реагира и посредством ГМО - да вземем за пример ще се гледа вид по-студоустойчива пшеница. България внезапно се дели по отношение на климатичните промени на северна и южна част. Изследвания демонстрират, че в случай че до 3 градуса се увеличи температурата - за северна е добре, въпреки че ще е нужна доста вода. Но в южна ще стане прекомерно топло и ще се отглежда това, което се отглежда в Северна Гърция - памук, маслини. Там ще стане сходно на пустиня. Засилват се катастрофичните феномени - вали повече за малко време, има постоянно градушки. Явно ще би трябвало да се работи върху сортовата конструкция на растениевъдството.
- Ако се наложи, ще успее ли страната да се оправи в обстановката с внезапна смяна във времето?
- Ако има съответни промени в климата, това доста ще затрудни държавния уред. Типичен образец е какво да се прави със систематичната отбрана от градушки. Според мен финансирането би трябвало да пристигна от държавния бюджет. Най-удачно е да се смени методът и да се премине към самолети, само че това се прави най-лесно с бюджетно финансиране. Не имам вяра, че производителите ще се съгласят да дават пари.
Ако един зърнопроизводител отглежда 30 хиляди дка и би трябвало да заплати 50 ст. на декар за противоградова отбрана, разходът става 15 хиляди лева Но главното за мен е, че той не е привикнал да заплаща. Първоначалната концепция беше да се усилят локалните налози и такси - да вземем за пример посредством такса за обработваема земя, само че очевидно производителите доста тежко реагират. Много мъчно ще се убедят хората, само че при всички случаи това е един от проблемите - кой ще заплаща за измененията в климата. За това би трябвало да се борим с разнообразни ограничения, които костват пари. От позиция на стопанската система това води до по-високи цени и струпване на инфлация.
- Как ще се намират тези нови сортове?
- Рязкото рухване на огромни превалявания значи съвсем наводняване. Значи би трябвало да търсим сортове, по които след това не плъзват заболявания, а поемат част от водата и я пазят. Законът за ГМО у нас е прекомерно рестриктивен. ГМО е усъвършенствана система на селекция. Кръстосват един вид с различен и избират тези признаци, които са нужни.
- Темата за ГМО е публично сензитивна, изключително що се отнася до отглеждането на животни. Как бихте оценили качеството му у нас?
- Животновъдството ни е положително във връзка с ниското вложение на хормони. Животните в други страни от Европа наподобяват по друг метод точно поради хормоните.
- Смятате ли, че ще се подходи към цялостна замяна на културите, които се отглеждат у нас?
- Ще е прекомерно комплицирано прекосяването към напълно нова просвета. Климатът ще промени продуктовата конструкция, само че от бизнес позиция да смениш един артикул с различен значи доста огромно предизвикателство. Представете си огромен арендатор с десетки хиляди декари земя с пшеница, ечемик и слънчоглед. Как да мине към нова просвета, която изисква нови способи и машини.
В Южна България да вземем за пример може да гледа памук, както беше преди 89-а година. После отпадна, защото изисква ръчно бране, а хората понижиха. Стана по-лесно да се отглеждат зърнени култури. Но в случай че се промени климатът и те не могат да дадат приемливи резултати, в случай че не могат да се оправят с конкуренцията, която идва от по-северните страни, производителите ще намерят метод да се нагодят към пазара. Сега нашите огромни производители са пробили на пазара на зърнени култури. Изнасят рапица, слънчоглед, ечемик. Ако се трансформират доста изискванията, ще навлязат на нови пазари. Промяната на едни модели с други в резултат на механически развой води до напредък. Така ще стане и в земеделието.
- Вече се чува за такива практики - с шафрана да вземем за пример, който да размени тютюна. Има ли опция страната ни да заеме челни позиции при развъждането на тази просвета?
- Не съм огромен оптимист, че страната ни скоро ще заеме водещи позиции при шафрана. За Европа са типични ориенталските тютюни - ароматни и тежки. В момента обаче се пуши главно така наречен американ бленд от сортовете “Вирджиния ” и “Бърлей ”. Затова и тези сортове се отглеждат в Европа в този момент. Основното обаче си остава да има пазар и да е на конкурентни основи. Ако нашите производители съумяват да се настанят на пазара на шафран, би било добре. Но да не се получи като при билките - би трябвало да си във отвесна верига, защото главно фармацевтичните компании ги търсят. Имаше година, в която се търсеше жълт кантарион. Зася се половин България с билката и след това не съумя да се продаде.
- Има ли опция страната ни да възвърне позициите си в производството на плодове и зеленчуци?
- Често сме чували: какви производители бяхме, за какво в този момент не сме по този начин?. Когато бяхме производители и изнасяхме, въпреки и мъчно, бяхме най-южната страна в социалистическия стопански блок, в този момент не е по този начин. Има Турция, Гърция, Македония. У нас се внасят дини от Иран да вземем за пример. В Турция е по-топло и там всеобщо се отглеждат домати в пластмасови оранжерии, което излиза и доста по-евтино.
Скептично съм надъхан дали ще станем огромен производител на плодове и зеленчуци. Тези домати, които познаваме като усет - градинските, омекват 15 минути откакто ги откъснеш. Търговските вериги търсят други качества - с цел да устоят по щандовете. Затова се разпространиха холандските сортове.
- Това не слага ли потребителя в най-неизгодна позиция?
- Вкусът на потребителя се трансформира и той ще свикне с новите. Засега има държавна помощ за обичайните сортове у нас. Но това няма да издържи доста дълго време и ще стартираме да отглеждаме домати от преобладаващите сортове на пазара. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ