Тайните на прилепите - какво прави имунната им система толкова силна?
Наши биолози, дружно с учени от Сорбоната съумяха да разгадаят имунната система при прилепите и кое я прави толкоз ефикасна против вируси и други инфекции.
Учените се надяват тяхното изобретение да отвори пътя към нови лечения при индивида – при автоимунни болести и имунни дефицити. Кое прави имунната система при прилепите толкоз забавна за учените – това е един от акцентите на Софийския фестивал на науката, който продължава до неделя в " София тех парк ".
Имунната система на прилепите от много време съставлява интерес за учените. Много мощна когато би трябвало, само че и кротка, без да основава непотребни проблеми. Или прилепите не знаят какво е имунна патология. И учените от дълго време се пробват да схванат какво имат те, а ние - не. За биолозите най-драстична е разликата в метаболизма.
" По време на доста деен полет, когато те харчат ужасно доста сила, имат доста бърз метаболизъм, тяхната температура доближава 40 градуса или даже до 42 градуса при някои типове, а по време на кибернация, в каквато те прекарват неподходящите интервали от годината, даже и под 10 градуса ", сподели доктор Виолета Желязкова – биолог.
Затова биолозите предложили много чудноват за имунолозите опит. Решили да видят по какъв начин работят антителата на прилепите при 40 градуса – температура другояче пределна за работата на протеините в нашите тела.
" Всъщност тогава открихме едно напълно ново свойство на прилепните антитела, което не се следи при човешките, не се следи и при други животни, с които експериментирахме след това. Те са термочувствителни, т.е., на висока температура едно и също тяло е способно да се свърже с доста повече патогени на друг тип и доста по крепко. Докато на температура 20 градуса или по ниска, каквато дава отговор на интервалите на покой на един прилеп, то е едва интензивно по едва интензивно спрямо човешки ", сподели доктор Виолета Желязкова.
Това изобретение изяснява към този момент доста разумно устойчивостта на прилепите. Но учените напълно няма да спрат дотук. Сега ще проучат какъв брой и какви други животни имат сходни термочувствителни антитела. Смятат че по този начин ще схванат по-добре по какъв начин работи нашият имунитет и за какво в избрани случаи се обръща против нас. Ключът евентуално се крие обратно в еволюцията.
" Това е нашата догадка за еволюционния генезис на този механизъм, тъй като ти нямаш потребност от доста мощна отбрана. Когато врагът ти е слаб, ти по-добре да пестиш сила, тъй като в действителност имунната система и изключително адаптивната такава е една от най-най-енергоемките системи в човешкия организъм. То по тази причина като се разболеем от нещо, желаеме през целия ден да лежим на дивана, а не да вървим да тичаме в парка. А в това време на 40 градуса, една удобна за размножаване на патогените температура, метаболизмът на един прилеп в полет е доста по бързо от човешкия. Тогава има потребност от бърза отбрана и по този начин тези антитела, които преди са си почивали, се задействат и могат да стартират да правят своята работа ", изясни доктор Виолета Желязкова.
Сега учените ще работят с повече озлобление. Защото откритието им крие огромен капацитет. Най-малкото за терапия с клонирани антитела от прилепи.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Учените се надяват тяхното изобретение да отвори пътя към нови лечения при индивида – при автоимунни болести и имунни дефицити. Кое прави имунната система при прилепите толкоз забавна за учените – това е един от акцентите на Софийския фестивал на науката, който продължава до неделя в " София тех парк ".
Имунната система на прилепите от много време съставлява интерес за учените. Много мощна когато би трябвало, само че и кротка, без да основава непотребни проблеми. Или прилепите не знаят какво е имунна патология. И учените от дълго време се пробват да схванат какво имат те, а ние - не. За биолозите най-драстична е разликата в метаболизма.
" По време на доста деен полет, когато те харчат ужасно доста сила, имат доста бърз метаболизъм, тяхната температура доближава 40 градуса или даже до 42 градуса при някои типове, а по време на кибернация, в каквато те прекарват неподходящите интервали от годината, даже и под 10 градуса ", сподели доктор Виолета Желязкова – биолог.
Затова биолозите предложили много чудноват за имунолозите опит. Решили да видят по какъв начин работят антителата на прилепите при 40 градуса – температура другояче пределна за работата на протеините в нашите тела.
" Всъщност тогава открихме едно напълно ново свойство на прилепните антитела, което не се следи при човешките, не се следи и при други животни, с които експериментирахме след това. Те са термочувствителни, т.е., на висока температура едно и също тяло е способно да се свърже с доста повече патогени на друг тип и доста по крепко. Докато на температура 20 градуса или по ниска, каквато дава отговор на интервалите на покой на един прилеп, то е едва интензивно по едва интензивно спрямо човешки ", сподели доктор Виолета Желязкова.
Това изобретение изяснява към този момент доста разумно устойчивостта на прилепите. Но учените напълно няма да спрат дотук. Сега ще проучат какъв брой и какви други животни имат сходни термочувствителни антитела. Смятат че по този начин ще схванат по-добре по какъв начин работи нашият имунитет и за какво в избрани случаи се обръща против нас. Ключът евентуално се крие обратно в еволюцията.
" Това е нашата догадка за еволюционния генезис на този механизъм, тъй като ти нямаш потребност от доста мощна отбрана. Когато врагът ти е слаб, ти по-добре да пестиш сила, тъй като в действителност имунната система и изключително адаптивната такава е една от най-най-енергоемките системи в човешкия организъм. То по тази причина като се разболеем от нещо, желаеме през целия ден да лежим на дивана, а не да вървим да тичаме в парка. А в това време на 40 градуса, една удобна за размножаване на патогените температура, метаболизмът на един прилеп в полет е доста по бързо от човешкия. Тогава има потребност от бърза отбрана и по този начин тези антитела, които преди са си почивали, се задействат и могат да стартират да правят своята работа ", изясни доктор Виолета Желязкова.
Сега учените ще работят с повече озлобление. Защото откритието им крие огромен капацитет. Най-малкото за терапия с клонирани антитела от прилепи.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ