Учени от НАСА и NOAA: Озоновата дупка продължава да се свива
Експерти от НАСА и Националното ръководство за океански и атмосферни проучвания на Съединени американски щати (NOAA) регистрират позитивна наклонност в положението на атмосферата – озоновата дупка понижава размерите си. Според данните на американската галактическа организация, това усъвършенстване е директен резултат от обединените интернационалните старания за ограничение на нездравословните химикали.
Основна роля за възобновяване на защитния пласт играе Протоколът от Монреал. Историческият контракт от 1987 година наложи световна възбрана върху използването на субстанции, които унищожават озона, като хлорните съединения, употребявани всеобщо в предишното в хладилната техника и аерозолите. Въпреки че тези съединения могат да се задържат в атмосферата до 100 години, ограниченията демонстрират успеваемост.
Наблюденията сочат, че на 9 септември е доближат пикът на разширение за годината – 22,86 милиона квадратни километра. Тази стойност е с към 30% по-ниска по отношение на върха, регистриран през 2006 година, когато площта е била 26,60 милиона квадратни километра. Средният размер за следения интервал е 18,71 милиона квадратни километра, което подрежда тазгодишната озонова дупка като петата по величина от 1992 година насам.
„ След като доближиха пиковата си стойност към 2000 година, равнищата на озоноразрушаващите субстанции в стратосферата над Антарктика са намалели с към една трета спрямо тези преди появяването на озоновата дупка “, съобщи Стивън Монцка, старши академик в Лабораторията за световно наблюдаване на NOAA.
Обичайно изтъняването над Южното полукълбо доближава своя най-много през септември и октомври, след което изчезва към края на декември. От НАСА означават, че учените чакат през 2025 година озоновата дупка да изчезне с към три седмици по-рано от нормалното в последното десетилетие.
„ Както се очакваше, следим наклонност към понижаване на площта на озоновите дупки спрямо началото на века “, разяснява Пол Нюман, началник на екипа за проучване на озона на НАСА и старши академик в Университета на Мериленд.
Основна роля за възобновяване на защитния пласт играе Протоколът от Монреал. Историческият контракт от 1987 година наложи световна възбрана върху използването на субстанции, които унищожават озона, като хлорните съединения, употребявани всеобщо в предишното в хладилната техника и аерозолите. Въпреки че тези съединения могат да се задържат в атмосферата до 100 години, ограниченията демонстрират успеваемост.
Наблюденията сочат, че на 9 септември е доближат пикът на разширение за годината – 22,86 милиона квадратни километра. Тази стойност е с към 30% по-ниска по отношение на върха, регистриран през 2006 година, когато площта е била 26,60 милиона квадратни километра. Средният размер за следения интервал е 18,71 милиона квадратни километра, което подрежда тазгодишната озонова дупка като петата по величина от 1992 година насам.
„ След като доближиха пиковата си стойност към 2000 година, равнищата на озоноразрушаващите субстанции в стратосферата над Антарктика са намалели с към една трета спрямо тези преди появяването на озоновата дупка “, съобщи Стивън Монцка, старши академик в Лабораторията за световно наблюдаване на NOAA.
Обичайно изтъняването над Южното полукълбо доближава своя най-много през септември и октомври, след което изчезва към края на декември. От НАСА означават, че учените чакат през 2025 година озоновата дупка да изчезне с към три седмици по-рано от нормалното в последното десетилетие.
„ Както се очакваше, следим наклонност към понижаване на площта на озоновите дупки спрямо началото на века “, разяснява Пол Нюман, началник на екипа за проучване на озона на НАСА и старши академик в Университета на Мериленд.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ