Какво мисля за Путин? Може ли да псувам?. 48 часа в Харков
" Предполагам, че сме пристигнали ", споделя един мъж на никого съответно, до момента в който пробва да заглуши предизвестието за въздушно нахлуване.
Харков е вторият по величина град в Украйна след Киев, в който сега живеят към 1,3 милиона души. Тежко потърпевш, само че по този начин и не високомерен през първите дни на пълномащабната инвазия на Москва, градът и околната област
Според секретаря на Съвета за национална сигурност и защита на Украйна Олександър Литвиненко в новата сухопътна атака, почнала на 10 май, вземат участие към 30 000 съветски военнослужещи, които се концентрират основно върху пограничните селища в Харковска област.
Тя е предшествана от месеци на все по-чести въздушни офанзиви против Харков и известия, че съветското нахлуване в региона може да заплаши самия град.
По-рано този месец " Kyiv Independent " прекара 48 часа в града, с цел да види по какъв начин жителите му съумяват да работят, да почиват и да оцеляват в най-бомбардирания огромен град в Украйна.
Разположен на към 30 км от съветската граница, на няколко часа път с кола от градовете и селата на фронтовата линия, Харков е насочна точка за доброволчески групи, които оказват помощ на украинските цивилни - и техните домашни любимци - в близките региони.
Една от тези организации е NOR DOG - група доброволци, които избавят кучета от околните до фронтовата линия региони от базата си в южната част на града, която сега населяват към 50 животни, чакащи да бъдат осиновени.
" Когато войната стартира, нямаше друга опция, с изключение на да се включим като доброволец. Всички се нуждаеха от място, където да получат храна за кучетата си ", споделя Павел Храмцов, шеф на полевите интервенции на NorDog, пред Kyiv Independent.
Това, което в началото е почнало като интервенция по разпределение на храна за кучета, бързо се разраства в избавителна работа. В хаоса край фронтовата линия кучетата постоянно остават без контрол, в случай че стопаните им умрат или са принудени да се изтеглят без тях.
" Започнахме да виждаме доста кучета, оставени на вериги в дворовете, ненахранени, изтощени. Така ни хрумна концепцията да построим личен подслон, изработен по верния метод ", споделя Храмцов.
Достигането до животните, които се нуждаят от помощ, изисква постоянни пътувания до " алените зони " - региони наоколо до фронтовата линия, където са останали единствено украински военни или шепа цивилни.
" Една от аргументите да вървим в алените зони е, че никой различен не върви там, а кучетата там имат най-голяма потребност от помощ ", споделя Храмцов.
Екипът на NorDog е имал някои близки случаи, като на няколко пъти е попадал под минометен и артилерийски обстрел, което ги принуждава деликатно да преценят всяко свое пътешестване.
" Гледам на това математически ", споделя Храмцов. " Гледам статистиката и виждам, че в едно село с 1000 души през последната седмица са убити двама души ".
" Но те живеят там 24 часа в денонощието, а ние идваме там един път седмично за два-три часа, тъй като се опитваме да вършим всичко бързо ".
По обед в Харков още веднъж прозвучават сирените за въздушно нахлуване, а известия по локалните канали на Telegram предизвестяват за съветски управляеми бомби, известни още като КАБ, които са изстреляни към града от съветската Белгородска област.
Бомбите - някои от тях с тегло до 1,5 тона - са надалеч по-груби и по-малко точни от крилатите и балистичните ракети, които Русия употребява за поразяване на гражданската инфраструктура в Украйна, само че предизвикват големи вреди и многочислени жертви в Харков, главно като оръжие на терора.
Съобщенията за изстрелването им скоро се трансформират в известия за две попадения северно от Харков в град Дерхачи.
Близо до мястото на единия гърмеж по пътя са разхвърляни счупени стъкла, а настилката от околните здания е развалена от ударната вълна.
Сред тях има и дребни, усукани части от към момента тленен метал от самата бомба, за които служител на реда ни споделя, че са изкривени.
Една жена, която приказва от жилището си на първия етаж през мястото, където е бил прозорецът ѝ, със сълзи на очи изяснява, че това ще бъде вторият път, в който ще би трябвало да сменя стъклото за две години.
При нападението са ранени девет души, осем от които деца.
В покрайнините на града втората бомба падна в градината в съседство с стара двойка. Покривът на къщата им е опустошен. Всичките им прозорци хвърчат по пода на дребни части. Дървото в градината към момента дими до кратера в земята.
" Всичко се разруши за секунда ", споделя 62-годишната Тетиана, до момента в който мете счупените стъкла от пода на кухнята.
На масата до нея, към момента покрита с забрадка, са великденските сладкиши, които е пекла, когато бомбата е паднала.
Посочвайки зашеметения си брачен партньор и неговата окървавена и превързана глава, тя споделя: " Той беше ударен доста. Всичко (отломки) се заби в него като таралеж ".
" Къде са тези години, които използвахме, с цел да построим [тази къща]? Сега годините си отидоха, а ние нямаме здраве да строим още веднъж ".
Тя се отхвърля да мете стъклото и избухва в сълзи.
Отвън седи нейна съседка, чиято къща също е потърпевша от детонацията.
" За нашите родственици - аз имам родственици в Русия - те са задници и в никакъв случай в живота си няма да им бъде простено ", споделя тя.
" Никога. Всичко това изцяло изключва всевъзможен тип родство ".
На двайсет минути път с кола назад в Харков, когато денят минава във вечер, паркът Саржин Яр е на един свят разстояние от разрушенията на последните места на съветските офанзиви.
Дългата зелена линия се зарежда от естествени извори, които обезпечават питейна вода за някои, а за други - непрекъснато хладни води за къпане.
Собствениците на кучета се събират и съпоставят бележки в зоната за образование с тунели и люлки. Отделни столове край водата са идеалното място за четене на книги след работа.
" Тук е елементарно да се отпуснеш ", споделя 22-годишната Яна. " Може би звучи необичайно, само че когато си под бомбите всеки ден и по-късно можеш да дойдеш в този парк, да видиш тази красива панорама, да изпиеш едно кафе, в действителност можеш да се отпуснеш ".
" Можем да забравим малко за войната ".
Пълното бягство от действителността на войната с страна на 30 км е невероятно, а мислите за идното съветско нахлуване над Харков в никакъв случай не са надалеч..
" Чета новините всеки ден ", споделя Яна. " Когато стане прекомерно рисково, ще напуснем Харков ".
" Но сега животът продължава в този миг ", прибавя тя.
Наблизо са седнали двама младежи. Дошли са с електрическите си скутери до парка, а ученическите им раници висят на кормилото, до момента в който седят и беседват, като всеки от тях се смее понякога на нещо, което споделя другият.
Когато ги питат дали считат, че имат естествен живот за младежи, единият дава отговор без съмнение: " Да, несъмнено ".
Докато той приказва, сирените за въздушно нахлуване зазвучават още веднъж. Според каналите в Telegram са изстреляни още управляеми бомби.
Час по-късно в центъра на града избухва детонация. Няколко минути по-късно над главите се чува характерният бръмчащ тон на Шахед.
Бръмченето се усилва по височина и мощ, до момента в който се насочва към земята и се взривява в жилищна постройка на няколко улици разстояние.
Двайсет минути по-късно е обещано позволение за деяние и градът още веднъж заспива.
Следващият ден стартира в офисите на Международния комитет за избавяне (IRC), световна неправителствена организация, която подкрепя хора, наранени от филантропични рецесии, където " Kyiv Independent " се среща с Олександър Волков, доктор от Харков, който се готви да тръгне на едно от постоянните си пътувания до села наоколо до фронтовата линия, с цел да оказва здравна помощ на уязвимите.
Волков споделя, че с изключение на физическите пострадвания, породени от неотдавнашния растеж на съветските безпилотни самолети и бомбени офанзиви, те неизбежно оказват въздействие и върху психическото здраве на хората, живеещи в Харков и околния район.
" Ситуацията се промени доста през последните шест месеца ", споделя той. " Хората от дълго време живеят под съветски бомбардировки и привикнаха с тях. Но хората имат бодърствуване и меланхолия от неналичието на електричество, вода и неналичието на сигурност ".
Според неотдавнашно изследване на IRC, извършено в Харковска област, 15 % от респондентите оповестяват, че грижата за психологичното здраве е наложителен проблем, а 10% от респондентите оповестяват, че усещат въздействието на контузия, обвързвана с войната.
Навън по улиците на Харков прелестният безоблачен пролетен ден и рядката отмора от предизвестията за въздушни набези опровергават рецесията с психологичното здраве, която бушува под повърхността.
Въпреки непрекъснато присъстващата опасност от опустошение, дребна войска от публични служащи прекарва по няколко часа всяка заран в разкрасяване на града, като засажда цветя, почиства стени и поправя боята по парапетите.
Но в Ринок " Героїв Праці " (Пазар на героите на труда), огромен открит пазар в североизточната част на града, това, което кипи под повърхността, става по-очевидно.
Разположен в Салтовския регион на Харков, жилищният квартал е мощно развален от ракети и артилерия по време на несполучливия опит на Русия да превземе града през 2022 година
По данни на локалните управляващи 70% от жилищата в региона са били развалени или унищожени. По данни на локалната полиция по време на борбата за Харков в целия град са починали над 600 цивилни жители, в това число 26 деца.
Много от сергиите остават изкъртени, макар че някои продавачи на пазара са разположили стоката си в тях без значение от това, продавайки набор от облекла и домашни използва на дребен брой купувачи.
Но щом камерите се появяват, настроението се трансформира. Хората не желаят да бъдат снимани, а някои даже показват боязън, че в случай че лицата им се появят на лента, ще станат цел на съветски удари.
Евгени Кьося, биолог в Харковската зоологическа градина, няма такива скрупули, до момента в който изяснява освен провокациите на ръководството на зоологическа градина във военна зона, само че и нуждата да се обезпечи на жителите на града място, където да избягат от напрежението на всекидневието.
" Зоологическата градина е значимо място за отмора, тъй като в Харков няма доста благоприятни условия ", споделя той.
" Затова в тези тежки времена ние оставаме отворени гратис. И това не се отнася единствено за зоологическата градина - публичният превоз в Харков също е безвъзмезден ".
Въпреки че понякога страда от вреди от съветски офанзиви и приютява животни от различен зоопарк в града, който е изцяло опустошен в първите дни на пълномащабната инвазия, Харковският зоопарк е дом на стотици животни, които наподобяват изцяло удовлетворени.
Има обаче някои признаци, че това не е изцяло естествена обстановка - защото други зоопаркове в Европа по разбираеми аргументи не желаят да изпращат животни във военна зона, популацията е спряна.
Само три пингвина имат цяло заграждение единствено за себе си, а единственият слон в зоопарка наподобява малко уединен.
" Вълците в предходните дни надаваха писък, тъй като мислеха, че сирените са друга глутница вълци някъде другаде в града ", прибавя Киося.
" В Харков има детонации от самото начало. И съвсем всеки ден има убити хора ", споделя той.
Говорейки за спокойната и ведра атмосфера в зоопарка, той прибавя: " Всичко се случва едновременно, това е най-странното ".
Докато обсъждаме протокола за предизвестие за въздушна паника в зоопарка - да го обявим и да оставим хората да решат дали желаят да останат или да изоставен - проехтява още една сирена.
Двайсет минути по-късно се чува тон, сходен на мощно скъсване, последван от детонация някъде в града.
Друга съветска управляема бомба унищожава дома на 82-годишна жена, убивайки я в леглото ѝ.
Пожарникарите към момента разплитат маркучите си, когато известията за друга управляема бомба във въздуха карат множеството от тях да бягат назад по пътя, страхувайки се от съветската процедура " двойно поразяване ", при която задачата се удря два пъти, което е тенденциозен опит да се убият спасителите.
Докато се прегрупират и преди да бъде обещано позволение, старши пожарникар моли доброволците да се върнат назад, с цел да потушат пламъците.
" Само доброволци, не е нужно да тръгвате ", споделя той. Някои отиват, други остават.
По-късно вечерта две 16-годишни девойки се срещат на площад " Конституция " в центъра на града.
И двете се радват на учебното заведение и уроците по танци и споделят, че все пак " животът тук е добър ", въпреки че " щеше да е по-добре, в случай че нямаше обстрел и всевъзможни паники ".
Те се кикотят, когато приказват за стремежите си да пътуват до Европа, само че се помрачават, когато ги попитат какво мислят за Русия и нейния президент Владимир Путин.
" Може ли да се ругая? " - пита един.
" Може ли? Ами, Путин е хуйло. Той унищожи живота ни, на всички украинци. Той унищожи живота на дребните деца. Тези, които се раждат в този момент, просто ще изтърпят всички тези сложни неща ".
" Аз имам дребна сестра. Тя се опасява постоянно, когато има детонации, и бяга напряко в банята. Той унищожи живота на всички ".
Няколко часа по-късно и градът е мрачен. Дългогодишните офанзиви на Русия против енергийната инфраструктура на Украйна значат, че уличното осветяване в Харков е изключено, а единственото осветяване идва от фаровете на колите и от светлината в магазините, домовете и питейните заведения.
Пред един от тези питейни заведения сътрудниците от работата Олена, Ира, Ирина и Алина пият чаши вишнево вино на приглушената полусветлина.
Емоциите им се трансформират, до момента в който разказват по какъв начин се оправят с живота под непрекъснати бомбардировки и с мисълта за следващия опит на руснаците да окупират дома им.
" Всички приказват за това ", споделя Ирина. " Това е на устата на всички, всички се опасяват, всички се тормозят и възнамеряват някакъв излаз ".
" Но аз не желая да имам вяра в това. Защото това е нашият град, аз желая да остана тук ".
Четирите дами се смеят, до момента в който описват, че дружно посещават стаи за бягство и намират наслада в " простичките неща " като чистите улици и прясно засадените цветя в града.
" Въпреки дадената обстановка е належащо да се радваме на всяко малко нещо в този живот ", споделя Алина.
" Защото не знаем - през днешния ден живеем, а на следващия ден може и да не живеем ".
Крис Йорк,. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
Харков е вторият по величина град в Украйна след Киев, в който сега живеят към 1,3 милиона души. Тежко потърпевш, само че по този начин и не високомерен през първите дни на пълномащабната инвазия на Москва, градът и околната област
Според секретаря на Съвета за национална сигурност и защита на Украйна Олександър Литвиненко в новата сухопътна атака, почнала на 10 май, вземат участие към 30 000 съветски военнослужещи, които се концентрират основно върху пограничните селища в Харковска област.
Тя е предшествана от месеци на все по-чести въздушни офанзиви против Харков и известия, че съветското нахлуване в региона може да заплаши самия град.
По-рано този месец " Kyiv Independent " прекара 48 часа в града, с цел да види по какъв начин жителите му съумяват да работят, да почиват и да оцеляват в най-бомбардирания огромен град в Украйна.
Разположен на към 30 км от съветската граница, на няколко часа път с кола от градовете и селата на фронтовата линия, Харков е насочна точка за доброволчески групи, които оказват помощ на украинските цивилни - и техните домашни любимци - в близките региони.
Една от тези организации е NOR DOG - група доброволци, които избавят кучета от околните до фронтовата линия региони от базата си в южната част на града, която сега населяват към 50 животни, чакащи да бъдат осиновени.
" Когато войната стартира, нямаше друга опция, с изключение на да се включим като доброволец. Всички се нуждаеха от място, където да получат храна за кучетата си ", споделя Павел Храмцов, шеф на полевите интервенции на NorDog, пред Kyiv Independent.
Това, което в началото е почнало като интервенция по разпределение на храна за кучета, бързо се разраства в избавителна работа. В хаоса край фронтовата линия кучетата постоянно остават без контрол, в случай че стопаните им умрат или са принудени да се изтеглят без тях.
" Започнахме да виждаме доста кучета, оставени на вериги в дворовете, ненахранени, изтощени. Така ни хрумна концепцията да построим личен подслон, изработен по верния метод ", споделя Храмцов.
Достигането до животните, които се нуждаят от помощ, изисква постоянни пътувания до " алените зони " - региони наоколо до фронтовата линия, където са останали единствено украински военни или шепа цивилни.
" Една от аргументите да вървим в алените зони е, че никой различен не върви там, а кучетата там имат най-голяма потребност от помощ ", споделя Храмцов.
Екипът на NorDog е имал някои близки случаи, като на няколко пъти е попадал под минометен и артилерийски обстрел, което ги принуждава деликатно да преценят всяко свое пътешестване.
" Гледам на това математически ", споделя Храмцов. " Гледам статистиката и виждам, че в едно село с 1000 души през последната седмица са убити двама души ".
" Но те живеят там 24 часа в денонощието, а ние идваме там един път седмично за два-три часа, тъй като се опитваме да вършим всичко бързо ".
По обед в Харков още веднъж прозвучават сирените за въздушно нахлуване, а известия по локалните канали на Telegram предизвестяват за съветски управляеми бомби, известни още като КАБ, които са изстреляни към града от съветската Белгородска област.
Бомбите - някои от тях с тегло до 1,5 тона - са надалеч по-груби и по-малко точни от крилатите и балистичните ракети, които Русия употребява за поразяване на гражданската инфраструктура в Украйна, само че предизвикват големи вреди и многочислени жертви в Харков, главно като оръжие на терора.
Съобщенията за изстрелването им скоро се трансформират в известия за две попадения северно от Харков в град Дерхачи.
Близо до мястото на единия гърмеж по пътя са разхвърляни счупени стъкла, а настилката от околните здания е развалена от ударната вълна.
Сред тях има и дребни, усукани части от към момента тленен метал от самата бомба, за които служител на реда ни споделя, че са изкривени.
Една жена, която приказва от жилището си на първия етаж през мястото, където е бил прозорецът ѝ, със сълзи на очи изяснява, че това ще бъде вторият път, в който ще би трябвало да сменя стъклото за две години.
При нападението са ранени девет души, осем от които деца.
В покрайнините на града втората бомба падна в градината в съседство с стара двойка. Покривът на къщата им е опустошен. Всичките им прозорци хвърчат по пода на дребни части. Дървото в градината към момента дими до кратера в земята.
" Всичко се разруши за секунда ", споделя 62-годишната Тетиана, до момента в който мете счупените стъкла от пода на кухнята.
На масата до нея, към момента покрита с забрадка, са великденските сладкиши, които е пекла, когато бомбата е паднала.
Посочвайки зашеметения си брачен партньор и неговата окървавена и превързана глава, тя споделя: " Той беше ударен доста. Всичко (отломки) се заби в него като таралеж ".
" Къде са тези години, които използвахме, с цел да построим [тази къща]? Сега годините си отидоха, а ние нямаме здраве да строим още веднъж ".
Тя се отхвърля да мете стъклото и избухва в сълзи.
Отвън седи нейна съседка, чиято къща също е потърпевша от детонацията.
" За нашите родственици - аз имам родственици в Русия - те са задници и в никакъв случай в живота си няма да им бъде простено ", споделя тя.
" Никога. Всичко това изцяло изключва всевъзможен тип родство ".
На двайсет минути път с кола назад в Харков, когато денят минава във вечер, паркът Саржин Яр е на един свят разстояние от разрушенията на последните места на съветските офанзиви.
Дългата зелена линия се зарежда от естествени извори, които обезпечават питейна вода за някои, а за други - непрекъснато хладни води за къпане.
Собствениците на кучета се събират и съпоставят бележки в зоната за образование с тунели и люлки. Отделни столове край водата са идеалното място за четене на книги след работа.
" Тук е елементарно да се отпуснеш ", споделя 22-годишната Яна. " Може би звучи необичайно, само че когато си под бомбите всеки ден и по-късно можеш да дойдеш в този парк, да видиш тази красива панорама, да изпиеш едно кафе, в действителност можеш да се отпуснеш ".
" Можем да забравим малко за войната ".
Пълното бягство от действителността на войната с страна на 30 км е невероятно, а мислите за идното съветско нахлуване над Харков в никакъв случай не са надалеч..
" Чета новините всеки ден ", споделя Яна. " Когато стане прекомерно рисково, ще напуснем Харков ".
" Но сега животът продължава в този миг ", прибавя тя.
Наблизо са седнали двама младежи. Дошли са с електрическите си скутери до парка, а ученическите им раници висят на кормилото, до момента в който седят и беседват, като всеки от тях се смее понякога на нещо, което споделя другият.
Когато ги питат дали считат, че имат естествен живот за младежи, единият дава отговор без съмнение: " Да, несъмнено ".
Докато той приказва, сирените за въздушно нахлуване зазвучават още веднъж. Според каналите в Telegram са изстреляни още управляеми бомби.
Час по-късно в центъра на града избухва детонация. Няколко минути по-късно над главите се чува характерният бръмчащ тон на Шахед.
Бръмченето се усилва по височина и мощ, до момента в който се насочва към земята и се взривява в жилищна постройка на няколко улици разстояние.
Двайсет минути по-късно е обещано позволение за деяние и градът още веднъж заспива.
Следващият ден стартира в офисите на Международния комитет за избавяне (IRC), световна неправителствена организация, която подкрепя хора, наранени от филантропични рецесии, където " Kyiv Independent " се среща с Олександър Волков, доктор от Харков, който се готви да тръгне на едно от постоянните си пътувания до села наоколо до фронтовата линия, с цел да оказва здравна помощ на уязвимите.
Волков споделя, че с изключение на физическите пострадвания, породени от неотдавнашния растеж на съветските безпилотни самолети и бомбени офанзиви, те неизбежно оказват въздействие и върху психическото здраве на хората, живеещи в Харков и околния район.
" Ситуацията се промени доста през последните шест месеца ", споделя той. " Хората от дълго време живеят под съветски бомбардировки и привикнаха с тях. Но хората имат бодърствуване и меланхолия от неналичието на електричество, вода и неналичието на сигурност ".
Според неотдавнашно изследване на IRC, извършено в Харковска област, 15 % от респондентите оповестяват, че грижата за психологичното здраве е наложителен проблем, а 10% от респондентите оповестяват, че усещат въздействието на контузия, обвързвана с войната.
Навън по улиците на Харков прелестният безоблачен пролетен ден и рядката отмора от предизвестията за въздушни набези опровергават рецесията с психологичното здраве, която бушува под повърхността.
Въпреки непрекъснато присъстващата опасност от опустошение, дребна войска от публични служащи прекарва по няколко часа всяка заран в разкрасяване на града, като засажда цветя, почиства стени и поправя боята по парапетите.
Но в Ринок " Героїв Праці " (Пазар на героите на труда), огромен открит пазар в североизточната част на града, това, което кипи под повърхността, става по-очевидно.
Разположен в Салтовския регион на Харков, жилищният квартал е мощно развален от ракети и артилерия по време на несполучливия опит на Русия да превземе града през 2022 година
По данни на локалните управляващи 70% от жилищата в региона са били развалени или унищожени. По данни на локалната полиция по време на борбата за Харков в целия град са починали над 600 цивилни жители, в това число 26 деца.
Много от сергиите остават изкъртени, макар че някои продавачи на пазара са разположили стоката си в тях без значение от това, продавайки набор от облекла и домашни използва на дребен брой купувачи.
Но щом камерите се появяват, настроението се трансформира. Хората не желаят да бъдат снимани, а някои даже показват боязън, че в случай че лицата им се появят на лента, ще станат цел на съветски удари.
Евгени Кьося, биолог в Харковската зоологическа градина, няма такива скрупули, до момента в който изяснява освен провокациите на ръководството на зоологическа градина във военна зона, само че и нуждата да се обезпечи на жителите на града място, където да избягат от напрежението на всекидневието.
" Зоологическата градина е значимо място за отмора, тъй като в Харков няма доста благоприятни условия ", споделя той.
" Затова в тези тежки времена ние оставаме отворени гратис. И това не се отнася единствено за зоологическата градина - публичният превоз в Харков също е безвъзмезден ".
Въпреки че понякога страда от вреди от съветски офанзиви и приютява животни от различен зоопарк в града, който е изцяло опустошен в първите дни на пълномащабната инвазия, Харковският зоопарк е дом на стотици животни, които наподобяват изцяло удовлетворени.
Има обаче някои признаци, че това не е изцяло естествена обстановка - защото други зоопаркове в Европа по разбираеми аргументи не желаят да изпращат животни във военна зона, популацията е спряна.
Само три пингвина имат цяло заграждение единствено за себе си, а единственият слон в зоопарка наподобява малко уединен.
" Вълците в предходните дни надаваха писък, тъй като мислеха, че сирените са друга глутница вълци някъде другаде в града ", прибавя Киося.
" В Харков има детонации от самото начало. И съвсем всеки ден има убити хора ", споделя той.
Говорейки за спокойната и ведра атмосфера в зоопарка, той прибавя: " Всичко се случва едновременно, това е най-странното ".
Докато обсъждаме протокола за предизвестие за въздушна паника в зоопарка - да го обявим и да оставим хората да решат дали желаят да останат или да изоставен - проехтява още една сирена.
Двайсет минути по-късно се чува тон, сходен на мощно скъсване, последван от детонация някъде в града.
Друга съветска управляема бомба унищожава дома на 82-годишна жена, убивайки я в леглото ѝ.
Пожарникарите към момента разплитат маркучите си, когато известията за друга управляема бомба във въздуха карат множеството от тях да бягат назад по пътя, страхувайки се от съветската процедура " двойно поразяване ", при която задачата се удря два пъти, което е тенденциозен опит да се убият спасителите.
Докато се прегрупират и преди да бъде обещано позволение, старши пожарникар моли доброволците да се върнат назад, с цел да потушат пламъците.
" Само доброволци, не е нужно да тръгвате ", споделя той. Някои отиват, други остават.
По-късно вечерта две 16-годишни девойки се срещат на площад " Конституция " в центъра на града.
И двете се радват на учебното заведение и уроците по танци и споделят, че все пак " животът тук е добър ", въпреки че " щеше да е по-добре, в случай че нямаше обстрел и всевъзможни паники ".
Те се кикотят, когато приказват за стремежите си да пътуват до Европа, само че се помрачават, когато ги попитат какво мислят за Русия и нейния президент Владимир Путин.
" Може ли да се ругая? " - пита един.
" Може ли? Ами, Путин е хуйло. Той унищожи живота ни, на всички украинци. Той унищожи живота на дребните деца. Тези, които се раждат в този момент, просто ще изтърпят всички тези сложни неща ".
" Аз имам дребна сестра. Тя се опасява постоянно, когато има детонации, и бяга напряко в банята. Той унищожи живота на всички ".
Няколко часа по-късно и градът е мрачен. Дългогодишните офанзиви на Русия против енергийната инфраструктура на Украйна значат, че уличното осветяване в Харков е изключено, а единственото осветяване идва от фаровете на колите и от светлината в магазините, домовете и питейните заведения.
Пред един от тези питейни заведения сътрудниците от работата Олена, Ира, Ирина и Алина пият чаши вишнево вино на приглушената полусветлина.
Емоциите им се трансформират, до момента в който разказват по какъв начин се оправят с живота под непрекъснати бомбардировки и с мисълта за следващия опит на руснаците да окупират дома им.
" Всички приказват за това ", споделя Ирина. " Това е на устата на всички, всички се опасяват, всички се тормозят и възнамеряват някакъв излаз ".
" Но аз не желая да имам вяра в това. Защото това е нашият град, аз желая да остана тук ".
Четирите дами се смеят, до момента в който описват, че дружно посещават стаи за бягство и намират наслада в " простичките неща " като чистите улици и прясно засадените цветя в града.
" Въпреки дадената обстановка е належащо да се радваме на всяко малко нещо в този живот ", споделя Алина.
" Защото не знаем - през днешния ден живеем, а на следващия ден може и да не живеем ".
Крис Йорк,. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ