Парковете Витоша“ и Врана“ са в тревожно състояние и се

Парковете „ Витоша “ и „ Врана “ са в обезпокоително положение и се нуждаят от незабавна интервенция. Това декларира доцент Христо Михайлов, ректор на Лесотехническия университет, в изявление, отдадено на провокациите пред зелените площи в България. Той акцентира, че климатичните промени постановат преосмисляне на растителността в парковете. За страдание, лесовъдството не е измежду най-търсените специалности измежду младите.

Доц. Михайлов удостоверява готовността на Лесотехническия университет да спомага за възобновяване на парк „ Врана “. Очаква се идея за развиването на парка, която ще бъде експертно оценена. Безопасността на жителите е главен приоритет, изключително поради преминаващите по бул. „ Цариградско шосе “.

Парк „ Врана “ е неповторима територия на над 110 година, която до наскоро беше добре стопанисвана, само че евентуално по аргументи, свързани с прехода, финансови, организационни и други – и той, и Борисовата градина, че дори и естествен парк „ Витоша “ изостанаха.

Ректорът оприличава специалистите за „ Врана “ на „ положителни лекари “, които би трябвало да обезпечат оцеляването и развиването на този жив организъм. Състоянието на растителните композиции е обезпокоително.

Доц. Михайлов показва мощна угриженост и за Природен парк „ Витоша “. Той е първият естествен парк в България, основан през 1934 година, и е неповторима даденост за София. Въпреки това, през последните 20 години е безстопанствен. Дирекцията на парка разполага с стеснен потенциал – човешки, веществен и финансов. Доц. Михайлов приканва за общи старания на държавните институции и Столична община, защото Витоша е част от герба на София.

Трагичният случай с паднало дърво на Витоша, лишил човешки живот, е мотив за сериозен размисъл. Доц. Михайлов подлага на критика обстоятелството, че се разсъждава върху проект за интервала 2015-2024 година, който към този момент е изминал и се базира на данни от 2008-2012 година Той упорства за нов, настоящ проект с небосвод до 2035 година, създаден от самостоятелни специалисти. Целта е планината да бъде предпазена, а достъпът за столичани – улеснен, защото сега инфраструктурата е в тревожно положение. Доц. Михайлов приканва всички институции да седнат на масата и да погледнат напред. Според него, нов проект може да бъде подготвен за половин до една година след бърз разбор на данните и съдействие с разнообразни организации и специалисти.

Инвеститорите упорстват за промяна на предназначението на земите, което буди основателни терзания, тъй като през днешния ден ще е за някой въжен превоз или влек, на следващия ден – за други територии. Но би трябвало да вървим към ускорено реновиране и развиване на туристическата инфраструктура с гаранции за опазването на планината, биоразнообразието и екосистемите.

Борисовата градина също е изправена пред провокации. Лесопарковата ѝ част е основана с екзотични типове, които изискват интензивна поддръжка. Насаждения на над 100 години, като тези с червен американски дъб, престаряват и не се поддържат, което основава опасности. Нужен е проект за ръководство и експертна оценка, която да разпознава и в профил застрашаващи дървета, заменяйки ги с локални типове.

Относно климатичните промени, доцент Михайлов цитира гръцкия дипломат, който дефинира обстановката като „ климатична рецесия “, а не просто промени. Неравномерното систематизиране на преваляванията и покачването на средногодишните температури водят до наводнения и опустошения. Преподавателите в Лесотехническия университет също би трябвало да се приспособяват и да приготвят бъдещи експерти за тези провокации.

Българските гори към момента са в положително положение, само че тревожни процеси навлизат интензивно. Изкуствените насаждения от иглолистни типове, основани през XX век, в този момент съхнат заради рисковите климатични условия. Застрашителни феномени се следят и при естествените типове като бял бор, смърч и ела. Доц. Михайлов акцентира потребността от цялостна преоценка и държавна политика в горския бранш.

България към момента е за образец в ръководството на горите за доста европейски сътрудници, само че е нужна незабавна интервенция като държавна политика в бранша.

За справяне с климатичните промени, доцент Михайлов предлага залесяване с локални, сухоустойчиви типове, които са издържали хилядолетия на локалните условия. Пример за това е косматият дъб. В Сакар след пожарите се залесява със сухоустойчиви типове, които устоят на високи температури и по-бедни почви.

Въпреки че лесовъдството не е най-популярната специалност, Лесотехническият университет интензивно работи за възобновяване на имиджа на лесовъда и привличане на младежи. Университетът означи 100 години висше лесовъдско обучение през 2025 година Сред най-търсените специалности са „ Ландшафтна архитектура “, „ Ветеринарна медицина “ и „ Инженерен дизайн “. Интерес има и към „ Алтернативен туризъм “, а броят на българските студенти, избиращи да учат в ЛТУ, нараства. Чуждестранните студенти съставляват 12%, най-вече във „ Ветеринарна медицина “.

ЛТУ е водач в рейтинговата система по „ Горско стопанство “ и е измежду топ 3 в други четири професионални посоки. Този висок рейтинг способства за имиджа и привличането на студенти. Очаква се филиал на ЛТУ в Бургас да посрещне първите си студенти още тази година, предлагайки специалности като „ Горско стопанство “, „ Ландшафтна архитектура “ и „ Технология на дървесината и мебелите “. В съдействие с Бургаския държавен университет ще бъде препоръчана и хибридна магистърска компетентност по различен туризъм.