Бившата ми приятелка е много алчна
Заживяхме дружно, а всички разноски бяха за мен. Но това беше неточност.
Когато влязох в университета, родителите ми трансферираха едностаен апартамент и идваха приблизително един път месечно. Така че, знаете, образованието ми не беше доста сполучливо.
Когато едвам не ме изгониха за повторно на четвъртата година, се стегнах и седнах да изучавам. След като по някакъв метод приключих, разбрах, че в действителност нямам никакви познания. И мога единствено да бленувам за високоплатена работа.
Трябваше да си диря работа на ненапълно работно време и да се образовам в допълнение. По това време срещнах едно момиче. Използвах парите, взети назаем от родителите ми, за курсове по дизайн.
Заживяхме дружно. През деня работех, а когато се прибирах оставах на преносимия компютър до полунощ. Юлия също ходеше на работа денем и два пъти седмично на курсове. През останалото време тя оставаше с мен. Понякога почистваше. Понякога готвеше. Но през множеството време аз приготвях вечерята. Какво да върша, харесвах я, а и знаех, че тя е единственото дете в фамилията. Знаете, че те постоянно са капризни.
Прекарваше доста време в обществените мрежи, интересуваше се от поправки, козметика, всички нелепости, които изобилстват в интернет. В началото не ме притесняваше доста. Но когато още веднъж се прибереш изтощен и гладен от работа и има единствено една ябълка за вечеря, ти идва допълнително.
Между другото, всички финансови разноски бяха за мен. Аз съм мъжът. Ситуацията с родителите ми беше същата, тъй че не се оплаквах доста. Няколко месеца по-късно Юлия сподели, че не се усеща удобно в моята „ бърлога ” и би трябвало да създадем ремонт.
Направихме ремонта и мислех, че ще се успокои. Но тогава тя искаше да отидем на отмора. Не обърна внимание на думите ми за неналичието на време и пари. Между другото, курсовете на Юлия към този момент бяха завършили, само че тя не искаше да си търси хубава работа към момента.
Взех пари назаем и заминахме за една седмица. Минаха няколко седмици. За новогодишните празници тя искаше да отидем в доста безценен хотел. А за мен по това време всеки хотел беше безценен. Вече не устоях.
Скарахме се, даже съседите ни чуха. И в един миг осъзнах, че самичък ми е доста по-добре. Защо да избавям връзка, която ме изтощава душевен и физически? Капка по капка нервите не ми устояха. Но, въпреки това, и любовта последователно си отива. Замислих се и осъзнах, че се усещам празен. Беше неточност, че заживяхме дружно.
Вижте още: Срамувам се от личния си наследник
Предложих й да се разделим. Юлия седна на стола и ме погледна право в очите. “Добре. Така да бъде, щом го искаш. Опаковай си нещата и си тръгвай. Не желая повече да бъда в един апартамент с теб. ”
От тази безочливост даже ми заседна буца в гърлото. Защо би трябвало да оставя на някого личния си дом, ние даже не сме подписали. Според нея един същински мъж би трябвало да си тръгне. Освен това, била изгубила толкоз доста време в разчистване, готвене и ремонт на жилището.
Извиках й такси и я изгоних. Като се има поради, че и за секунда не пуска телефона, можеше и сама да го направи. Сега имам доста повече време за моя бизнес, както и пари.
Обучението ми завърши и си открих работа в една компания.
Живея самичък, само че имам другарка. Не се виждаме толкоз постоянно, колкото бихме желали. Но това ме устройва. Дори и да се съберем, първият месец ще си разделяме разноските. Искам да съм сигурен в индивида до себе си.
