Знаете ли кой световноизвестен писател, носител на Нобелова награда, е роден в Русе?
Загадката на Ruse24.bg е обвързвана с един публицист, който е притежател на Нобелова премия за литература през 1981 година. Той е от сефарадско-еврейски произход и е роден в Русе, който по това време носи името Русчук. Познахте ли го? Става въпрос за Елиас Канети, който разказва Русчук по този начин: " Русчук, в долното течение на Дунав, където съм се родил, беше превъзходен град за едно дете и в случай че кажа, че той беше в България, давам непълна визия за него, защото там живееха хора от най-различен генезис и единствено за един ден можеха да се чуят седем или осем езика ".
Кой е Елиас Канети? Той е немскоезичен публицист (белетрист, есеист, драматург), роден в Русе, България от сефарадско-еврейски произход. Получава Нобелова премия за литература (като австрийски писател). Той е роден в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити. Майчиният му език е ладинският. Родът на татко му, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през XIX век. Майка му е от сефарадския род Ардити, които са измежду създателите на еврейската колония в Русе в края на XVIII век. Негови по-малки братя са музикалният продуцент Жак Канети и лекарят Жорж Канети.
Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести в Манчестър през 1911 година. След гибелта на татко му, фамилията се мести в Лозана, Виена, Цюрих и Франкфурт. Елиас приказва немски, български, британски и френски език. През 1924 година става студент по химия във Виенския университет и приключва с докторат в 1929 година.
През 1934 година Канети се дами за писателката Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 година и почналите гонения на евреите Канети отпътува през Париж за Лондон и се заселва в Англия. След гибелта на жена му през 1963, той се дами за Хера Бушор, с която има щерка Йохана.
Въпреки че е немскоезичен създател, Канети живее във Англия (като получава гражданство през 1952 г.) до 70-те години на предишния век. Последните 20 години от живота си прекарва най-вече в Цюрих, където написа своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен " Спасеният език “). На 14 август 1994 година Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика, съгласно Уикипедия.
Пише пиесите " Сватба “ (1932) и " Комедия на суетата “ (1934). В 1935 година писателят разгласява основания още през 1931 година единствен собствен роман " Заслепението “, който остава неусетен от рецензията и е преоткрит едвам в годините след Втората международна война. В Лондон стартира да работи над философския си труд " Маси и власт “, който приключва едвам през 1960 година.
Значими негови творби са записките му " Провинцията на индивида “ (1973), характерологичните му етюди по пример на Теофраст " Подслушвачът “ (1974), есеистичният сборник " Съвестта на думите “ (1975), автобиографичните книги " Спасеният език “ (1977), " Факел в ухото “ (1980) и " Игра с очи “ (1985) и записките " Тайното сърце на часовника “ (1987).
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата премия за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с предвидливост, идейно благосъстояние и художествена мощност. Прочути са думите му: " Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук “. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 година националната литературна награда " " Елиас Канети “ “.
По време на първата интернационална конференция в България (1992), отдадена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно сдружение " Елиас Канети “. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е непокътната. Днес комерсиалната постройка на семейството се употребява от Дружеството под името Дом Канети. По мотив 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 година е открита паметна плоча на едноименния площад " Елиас Канети “, а Професионалната гимназия по стопанска система и ръководство приема името на нобелиста.
Кой е Елиас Канети? Той е немскоезичен публицист (белетрист, есеист, драматург), роден в Русе, България от сефарадско-еврейски произход. Получава Нобелова премия за литература (като австрийски писател). Той е роден в семейството на Жак Канети и Матилда Ардити. Майчиният му език е ладинският. Родът на татко му, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през XIX век. Майка му е от сефарадския род Ардити, които са измежду създателите на еврейската колония в Русе в края на XVIII век. Негови по-малки братя са музикалният продуцент Жак Канети и лекарят Жорж Канети.
Прекарва детските си години в Русе. Семейството се мести в Манчестър през 1911 година. След гибелта на татко му, фамилията се мести в Лозана, Виена, Цюрих и Франкфурт. Елиас приказва немски, български, британски и френски език. През 1924 година става студент по химия във Виенския университет и приключва с докторат в 1929 година.
През 1934 година Канети се дами за писателката Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка. След присъединяването на Австрия към Нацистка Германия през 1938 година и почналите гонения на евреите Канети отпътува през Париж за Лондон и се заселва в Англия. След гибелта на жена му през 1963, той се дами за Хера Бушор, с която има щерка Йохана.
Въпреки че е немскоезичен създател, Канети живее във Англия (като получава гражданство през 1952 г.) до 70-те години на предишния век. Последните 20 години от живота си прекарва най-вече в Цюрих, където написа своята автобиография (нейният 1-ви том е озаглавен " Спасеният език “). На 14 август 1994 година Елиас Канети умира в Цюрих, оставяйки след себе си значимо творчество, преведено на повече от 25 езика, съгласно Уикипедия.
Пише пиесите " Сватба “ (1932) и " Комедия на суетата “ (1934). В 1935 година писателят разгласява основания още през 1931 година единствен собствен роман " Заслепението “, който остава неусетен от рецензията и е преоткрит едвам в годините след Втората международна война. В Лондон стартира да работи над философския си труд " Маси и власт “, който приключва едвам през 1960 година.
Значими негови творби са записките му " Провинцията на индивида “ (1973), характерологичните му етюди по пример на Теофраст " Подслушвачът “ (1974), есеистичният сборник " Съвестта на думите “ (1975), автобиографичните книги " Спасеният език “ (1977), " Факел в ухото “ (1980) и " Игра с очи “ (1985) и записките " Тайното сърце на часовника “ (1987).
През 1981 г. Елиас Канети получава Нобеловата премия за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с предвидливост, идейно благосъстояние и художествена мощност. Прочути са думите му: " Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук “. В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 година националната литературна награда " " Елиас Канети “ “.
По време на първата интернационална конференция в България (1992), отдадена на творчеството на писателя, в Русе се учредява Международно сдружение " Елиас Канети “. Сградата, в която е живяло семейство Канети преди изселването си от Русе, е непокътната. Днес комерсиалната постройка на семейството се употребява от Дружеството под името Дом Канети. По мотив 100-годишнината от рождението на писателя в Русе през 2005 година е открита паметна плоча на едноименния площад " Елиас Канети “, а Професионалната гимназия по стопанска система и ръководство приема името на нобелиста.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ