Да изберем смисъла пред щастието ♥ Д-р Джеймс ХОЛИС
Задачи на изцелението
Какво е изцелението и по какъв начин можем да подпомогнем действието му? Ако се стремим да улесним личното си излекуване и това на света, каква е базовата конструкция на този естествен оздравителен развой и какво е желанието и посоката на работата на душата? Каква е нашата роля във всичко това? Как съзнанието и ученето могат да подкрепят или попречват процеса?
Последната ми книга „ Да живееш осъзнато: мъдрост за втората половина от житейския път “ съдържа 21 задания, чието извършване ще докара до по-богат и удовлетворяващ живот. Твърдя, че това са апели, които работят в нас, без значение дали го знаем, или не. Нашата осъзнатост може да им спомага тъкмо както бягството от размисъл върху тях може да им попречи.
Ето част от тези 21 задания, сериозни за изцелението:
~ Възстановяване на персоналния ни престиж пред самите нас. В началото всички имаме персонален престиж, по който се водим – той се назовава инстинкт. Тялото знае кое е уместно за него, душата също знае, само че нагаждайки се към средата, постоянно се откъсваме от първичното знание и възприемаме несъответстващи житейски тактики. Всеки избор, който произтича от отвод от персонален престиж, след време ще се окаже неверен.
~ Култивиране на зряла нематериалност. Зрелостта на нашата нематериалност се равнява на зрелостта на нашия темперамент. До каква степен опитите да направляваме страха деформират духовния ни живот? Зачита ли духовността загадъчността на Тайнството, или е потаен опит за основаване на облици и практики, които оправдават нашите комплекси и ги затвърждават? Дали нашата нематериалност ни основава задоволително стеснение, с цел да изисква от нас да пораснем и да продължим да се развиваме, или укрепва детския ни сън?
~ Да изберем смисъла пред щастието. Щастието като положение е напълно контекстуално, неповторимо за всеки човек, преходно. Не можем да реализираме непрекъснато благополучие тъкмо както не можем да предскажем времето за месеци напред, тъй като щастието не е място, непрекъсната настройка или положение.
Това са единствено три от дилемите в дългия лист. Нашата отговорност е да поемем ролята на сътрудници в своето психическо, физическо и психическо богатство. Усещането за точност в живота ни не е нещо, което просто ни се случва; ние сме сътрудници в един непрекъснат разговор, който ни приканва да поемем своята роля и да бъдем виновни. Както групата не може да еволюира повече, в сравнение с съзнанието на най-слабия си член, по този начин и човечеството не може да еволюира във връзка с своето благоденствие, в случай че подценяваме себе си, спъвайки придвижването на цялото напред.
Едно от нещата, които следя в актуалния свят, е все по-голяма осъзнатост, че нещо не е наред. Като цяло разполагаме с условия на живот, за които нашите предшественици единствено са мечтали, само че все пак като просвета се давим в нездравословни настроения. Все повече хора стигат до разбирането, че трябва те да решат на какво служи животът им – по какъв начин да придобият чувство за цел, прочувствено задоволство от труда си и да стартират да ценят освен това от властта, благосъстоянието и сигурността. Все повече хора имат вяра, че би трябвало без боязън да изберат метод на живот, в който откриват смисъл, вместо да се стремят да се вписват, да угаждат на другите или да служат на културните упования.
Наскоро разговарях с някогашен студент, който напусна високоплатената си работа във финансова корпорация, с цел да се преквалифицира като обществен служащ. Той помни по какъв начин съм му споделил, че който и вид да избере, той ще му коства нещо. Ала цената на съжалението ще бъде надалеч по-висока от цената на ученето. Сега работата му е да прекарва времето си с хора в неволя и той не би я заменил за нищо на света. Пое този риск, скочи в личната си пропаст и откри, че в нея отнякъде изникна поддръжка, придвижи го и го възнагради по нов метод.
За да може всеки от нас да откри подобен смисъл и да получи поддръжка от устойчивите сили на природата, би трябвало да се изцелим. Като деца сме били покрай източника, а по-късно последователно сме почнали да се приспособяваме към средата и това е поставило начало на дългото ни заточение от нашия психически дом. Изцелението включва връщане към нас самите, към нашия Аз, снабден по начало от Бог или природата с резистентност, предпочитание и естествени запаси за мощ и устойчивост. В края на краищата природата желае да оцелеем, само че и освен това – тя желае да служим на Съществуванието, като се трансформираме в това, което се стреми да откри израз посредством нас.
От: „ Живот в зоната на преход “, Д-р Джеймс Холис, превод Гаяне Минасян, изд. „ Кибеа “
Снимка: goodreads.com
