Една легенда от древна Индия
Зачудил се Шива къде да я скрие. Свикал и другите богове на заседание. Един от тях предложил:
– Да я заровим надълбоко в земята!
Шива отвърнал:
– Това няма да ни помогне, тъй като хората ще издълбаят цялата земя и ще я открият.
Тогава боговете предложили:
– Нека я потопим надълбоко в океана.
– Не, и там не става – отвърнал Шива – тъй като те ще се научат да се гмуркат в океана и ще я намерят.
– Нека тогава я качим на върха на най-високата планина – предложили боговете.
А Шива отново им рекъл:
– Не, и това е неефикасно – един ден те ще изкачат всяка планина, и отново ще си я вземат назад.
Боговете се отказали и рекли:
– Не знаем къде да я скрием, тъй като очевидно няма такова място на земята, докъдето индивидите няма да стигнат.
Шива дълго мислил. Мислил, мислил, и най-после рекъл:
– Ето какво ще направя. Ще скрия тяхната божественост в дълбините на тяхното създание, тъй като на хората в никакъв случай няма да им хрумне да търсят там.
Съгласили се боговете, че няма по-добро укритие, и както решили, по този начин и сторили. Оттогава насетне хората вървят нагоре-надолу по земята, надлъж и нашир, копаят, гмуркат се, катерят се и изследват – търсейки нещо, което е в самите тях.
Инфо: lovetoreadshortstories
