Баба не иска да ходи в старчески дом, а ние скоро ще имаме бебе, няма къде да живеем
Забременях от нелепост и на много млада възраст. С мъжа ми взехме решение да създадем женитба, а по-късно той си откри някаква работа, с цел да вържем двата края.
Парите обаче пагубно не ни стигаха за всички потребности, макар че обичаният ми се стараеше да ни обезпечи добър живот. Бях обхваната от обезсърчение. Къде да живеем с малко дете, тъй като то би трябвало да има прилични условия! Решението пристигна от единствено себе си.
Баба ми, към този момент доста слаба и немощна, живее в дребен едностаен апартамент. Говорих с нея дълго време, обясних й обстановката, дадох обещание й да намеря най-хубавия старешки дом за нея. Но в отговор получих единствено отвращение и се получи същински скандал посред ни.
Така и не схваща, че това е най-хубавият вид за нея и за нас.
Баба към този момент не може да се грижи сама за себе си, а и няма кой да й помогне, напълно сама е. Освен това там няма да й е скучно и ще бъдат поалагани верните грижи за нея.
Но нищо, ще събера сили и ще приказвам с нея още веднъж, ще се опитам да й обясня всичко още веднъж, ще приказвам за преимуществата на живота в старешки дом. И тя несъмнено ще се съгласи, сигурна съм. Всички сме хора и към всеки има метод.
Но към момента е ужасно да се мисли, в случай че се роди детето ни, а ние нямаме жилище, където ще пораства и ще учи. То има потребност от място, което да назова дом. А баба в профилирана институция ще бъде доста по-добре. Нали по този начин?
