Хувър – библиотекарят, който 48 г. ръководи ФБР
Забранява на великия Чаплин да влиза в Съединени американски щати, следи президенти и съпругите им С поддръжка на сенатора Джоузеф Маккарти стартира „ лов на вещици “
„ Аз мога да стана президент, само че истината се състои в това, че човек от спецслужбите не може да управлява страната, без да и навреди и да не провежда гнет над съгражданите си, и аз разбирам това “. Тази мисъл е изказана преди повече от половин век, само че все по-актуална във времето на високите технологии, видеокамерите, опцията за елементарно следене и подслушване на съперника си, а в последна сметка и време на опция за цялостен надзор над индивида от страна на страната. Горните думи са на Джон Едгар Хувър – основател и началник до гибелта си на Федералното бюро за следствие на Съединени американски щати. На 10 май 1924 година
едвам 29-годишен е назначен за началник
на Бюрото за следствие (първообраза на ФБР) и остава отпред до гибелта си през 1972 година Управлява 48 години и обгръща интервала на осем президентски мандата и 16 министри на правораздаването. Противоречивостта на фигурата на Хувър и необикновеното дълготрайност на мандата му стават причина след неговата гибел оптималния период за заемане на длъжността да бъде закрепен на 10 година
Джон Едгар Хувър е роден на 1 януари 1895 година във Вашингтон като трето дете в фамилията.
Майка му е стопанка, а татко му е шеф във ведомството по картография и геодезия на щатите. В учебно заведение Едгар е добър възпитаник и на 11 години стартира да печата двустраничен вестник списван единствено от него, като го продавал по 1 цент. Заради положителния си триумф след довеждане докрай на междинното си обучение получава лична покана да постъпи в университета на Вирджиния (по това време един от най-хубавите в САЩ), само че поради заболяването на татко му се постанова да откаже предлагането и записва вечерно образование, като денем работи като пощальон в библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати. Този му опит в библиотечното дело ще му помогне след това да сътвори както на картотеката на ФБР, по този начин и на неговата загадка лична картотека с досиета на високопоставени персони. През 1917 година приключва висшето си обучение и стартира работа в министерството на правораздаването като издирвач на лица, отклонили се от военна работа. Длъжността била незначителна, само че младия Едгар се заел да я извършва с старание и неизменност, като нерядко се заседявал в кабинета си до полунощ.
Началниците му забелязали трудолюбието му
и скоро бил назначен за шеф на отдела за регистрация на жители от вражески страни. Само за година Хувър получил три служебни покачвания, а заплатата му се нараснала двойно. През 1919 година оглавил отдела за битка с рисковите чужденци, а откакто министърът на правораздаването станал Александър Палмър, Едгар станал негов асистент и взел участие в прословутите „ рейдове на Палмър “. След края на Първата международна война и под давлението на Октомврийската гражданска война в Русия, в Съединени американски щати се ускоряват левите синдикални и анархистични придвижвания, организирали серия от гърмежи. Под управлението на основния прокурор Палмър се организират над 10 000 ареста и са депортирани от страната над 500 чужденци. По това време Хувър картотекира 150 000 лица, а през 1921 година досиетата стават 450 000. В същата година
Едгар става заместител на шефа на Бюрото за следствия, а през 1924 година президентът Келвин Кулидж го назначава за титуляр.Приемайки предлагането Хувър декларирал на министъра на правораздаването: “Съгласен съм да заема поста шеф на Бюрото за следствие, само че имам ред условия. Необходима ми е цялостна власт – самичък да вземам решение кого да назнача, кого да уволня и Бюрото няма да се занимава с политика “. Службата била основана през 1908 година от президента Теодор Рузвелт изтощен от безсилието на федералните управляващи. Щатът бил напълнен от неприятно готови и корумпирани служители. Всеки разумен конгресмен се опитвал да назначи в бюрото собствен човек, който по-късно „ отработвал “ назначението си.
Агентите търгували с информация,
взимали подкупи, занимавали се със шантажи и събирали сведения за съперниците на своите патрони. По това време в бюрото работели 650 индивида, от които 440 сътрудници. От друга страна всеки от петдесетте щата имал свои закони, които в доста случаи си противоречели. Например в Северна Каролина откритото носене на оръжие било позволено, до момента в който скритото носене се наказвало със затвор. В Южна Каролина и явното и прикрито носене на оръжие били неразрешени, само че на неделните църковни служби закон указвал да се върви въоръжен – това останало от 18 век, когато индианците постоянно нападали белите заселници неделно време. Всеки щат имал своя полиция и закони и по тази причина било задоволително нарушителят да иде в прилежащия щат, с цел да се избави от гонене. Хувър вкарва приемен изпит за постъпване на работа, провежда школа за образование на криминалисти и основава дактилоскопска картотека, станала след това най-голямата в света, в това число и Криминалистичната лаборатория.
Благодарение на напористия си лобизъм пред Сената и Конгреса през 1934 година съумява да усили пълномощията на сътрудниците си. До момента на тях им е било неразрешено да употребяват оръжие и да правят арести. По това време бюрото разкрива скрит план за прекачване на мексикански неореволюционери в Калифорния през границата. Чрез редица дейни мероприятия бялото коренно придвижване Ку-Клукс-Клан е съществено дискредитирано и по този метод е понижено въздействието му в американското общество. В края на 20-те години на предишния век вследствие „ Голямата меланхолия “ престъпността в Щатите внезапно се усилва. Започва „ зараза “ от банкови кражби, грабежи на магазини.
Въоръжени с автоматизирано оръжие и оборудвани с бързи коли бандите разполагали с преимущество пред локалната полиция и бързо пресичали щатските граници, с цел да се укрият по-лесно. След увеличение на пълномощията на бюрото сътрудниците бързо влезнали в дирите на нарушителите. За по-малко от две години бюрото съумява да наблюдава, арестува или простреля над 20 нарушители и водачи на 3 банди. Сред най-известните са Джак Рабит, Бейби Фейс Нелсън, Прити Бой Флойд, Кейт Ма Баркър.
„ Обществен зложелател №1 “ обаче бил Джон Дилинджър,
на чиято съвест лежели над 20 банкови обира и 4 полицейски ръководства, две бягства от пандиза, ликвидиране на служител на реда. Пресата описвала закононарушенията му с най-големи детайлности, а в очите на немалка част от обеднялото американско общество Дилинджър бил като новия Робин Худ „ наказвайки “ неприятните банкери. След дълготрайно търсене Дилинджър бил убит при опит да бъде задържан в средата на 1934 г. След този триумф, на идната година ведомството получава сегашното си наименование – ФБР. Популярността измежду популацията и силата на ФБР в битката с престъпността стремглаво се разраснали. Два влиятелни университета присвояват на Хувърстепента „ лекар на юридическите науки “.
С идването на власт на президента Франклин Рузвелт работата на ФБР се концентрирала в следствие на подривната активност от страна на комунисти и фашисти в Щатите. През 1942 година бюрото задържа две групи немски диверсанти, а след влизането на Япония на страната на Германия във Втората международна война ФБР се заело със следене на огромната японска диаспора. Извършени били общо 3846 ареста на подозрителни лица от немски, италиански и японски генезис по авансово готови от преди войната описи. По време спора числеността на ФБР повишена до 13 000 чиновници, от които 5 000 били сътрудници.
През 1946 година генералния прокурор на Съединени американски щати Том Кларк наредил на Хувър да сформира описи на евентуално нелоялните американци, които да бъдат арестувани при изключителна обстановка или по време на война. На идната година при поддръжката на сенатора Джоузеф Маккарти, шефът на бюрото стартира невиждана акция срещу комунистите и лявонастроени интелектуалци, дейци на културата, научни служащи и елементарни служещи. Тези събития
остават в историята с названията „ Макартизъм “
и „ Ловът на вещици “. В рамките на тези акции били задържани 12 000 души, като най-тежко потърпевши представителите на креативните гилдии - писатели, актьори, музиканти и други, а на великия Чарли Чаплин е неразрешено да влиза в Щатите.
Част от прохождащите рокенрол музиканти също не са пощадени – съгласно Хувър това е упадъчна и бунтарска музика. Диджеят Алън Фрийд, създателят на термина „ рокенрол “ е преследван от сътрудниците на бюрото по скалъпени обвинявания за взимане на рушвет. По това време към този момент персоналната картотека на Хувър била много цялостна – в нея имало рискова информация за съвсем всеки върховен политики, огромен предприемач или изявен правист. Дебели досиета били формирани за похожденията на президента Рузвелт и брачната половинка му Елинор. В „ черните описи “ била тъщата на президента Айзенхауер, по тази причина че преди петнайсетина години дарила 10 $ за испанските републиканици, брачната половинка на „ стоманения Айк “ пък била известна със свободолюбието си и острия си език и по тази причина била нарочена от Хувър за лесбийка.
Не било подминато и семейство Кенеди,
за братята били събрани много уличаващи ги доказателства за нарушение на облика им на бранители на пуританския американски морал.
По-късно една от огромните цели на ФБР станал Мартин Лутър Кинг и неговото придвижване против расовата сегрегация. Компромати се събирали за холивудските звезди, които ФБР подозирали в болшевизъм, студентите протестиращи против войната във Виетнам, хипи културата. На приема даден през 1964 година даден в чест на 40-та годишнина от встъпването в служба на Едгар Хувър като шеф, президентът Линдън Джонсън декларирал че дори и не мисли да предложи пенсионирането му. Но и това има своето пояснение – Едгар държал сведения,че за изборната си акция Джонсън е похарчил повече средства в сравнение с разрешава законът. Така Хувър остава на поста шеф на ФБР до гибелта си на 2 май 1972. За персоналния му живот се знае малко – върл ерген, съгласно злите езици е бил педераст.
За това навежда фактът, че негова непосредствен другар и сътрудник, с който прекарва и свободното си време е заместникът му във ФБР Клайд Толсън. Малко преди гибелта си Хувър
завещава цялото си имущество на Толсън
След погребението още веднъж Толсън е индивидът който приема американския байрак, с който е бил затрупан ковчегът. И последното доказателство е, че след гибелта си Толсън е заровен до Хувър. Много историци настояват, че хомосексуализмът на Хувър е небивалица на враговете му. Веднага след кончината на Хувър, Толсън и секретарката Хелън Хенди унищожават персоналния му списък и картотека. В негова чест обаче централата на ФБР носи името му.
„ Аз мога да стана президент, само че истината се състои в това, че човек от спецслужбите не може да управлява страната, без да и навреди и да не провежда гнет над съгражданите си, и аз разбирам това “. Тази мисъл е изказана преди повече от половин век, само че все по-актуална във времето на високите технологии, видеокамерите, опцията за елементарно следене и подслушване на съперника си, а в последна сметка и време на опция за цялостен надзор над индивида от страна на страната. Горните думи са на Джон Едгар Хувър – основател и началник до гибелта си на Федералното бюро за следствие на Съединени американски щати. На 10 май 1924 година
едвам 29-годишен е назначен за началник
на Бюрото за следствие (първообраза на ФБР) и остава отпред до гибелта си през 1972 година Управлява 48 години и обгръща интервала на осем президентски мандата и 16 министри на правораздаването. Противоречивостта на фигурата на Хувър и необикновеното дълготрайност на мандата му стават причина след неговата гибел оптималния период за заемане на длъжността да бъде закрепен на 10 година
Джон Едгар Хувър е роден на 1 януари 1895 година във Вашингтон като трето дете в фамилията.
Майка му е стопанка, а татко му е шеф във ведомството по картография и геодезия на щатите. В учебно заведение Едгар е добър възпитаник и на 11 години стартира да печата двустраничен вестник списван единствено от него, като го продавал по 1 цент. Заради положителния си триумф след довеждане докрай на междинното си обучение получава лична покана да постъпи в университета на Вирджиния (по това време един от най-хубавите в САЩ), само че поради заболяването на татко му се постанова да откаже предлагането и записва вечерно образование, като денем работи като пощальон в библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати. Този му опит в библиотечното дело ще му помогне след това да сътвори както на картотеката на ФБР, по този начин и на неговата загадка лична картотека с досиета на високопоставени персони. През 1917 година приключва висшето си обучение и стартира работа в министерството на правораздаването като издирвач на лица, отклонили се от военна работа. Длъжността била незначителна, само че младия Едгар се заел да я извършва с старание и неизменност, като нерядко се заседявал в кабинета си до полунощ.
Началниците му забелязали трудолюбието му
и скоро бил назначен за шеф на отдела за регистрация на жители от вражески страни. Само за година Хувър получил три служебни покачвания, а заплатата му се нараснала двойно. През 1919 година оглавил отдела за битка с рисковите чужденци, а откакто министърът на правораздаването станал Александър Палмър, Едгар станал негов асистент и взел участие в прословутите „ рейдове на Палмър “. След края на Първата международна война и под давлението на Октомврийската гражданска война в Русия, в Съединени американски щати се ускоряват левите синдикални и анархистични придвижвания, организирали серия от гърмежи. Под управлението на основния прокурор Палмър се организират над 10 000 ареста и са депортирани от страната над 500 чужденци. По това време Хувър картотекира 150 000 лица, а през 1921 година досиетата стават 450 000. В същата година
Едгар става заместител на шефа на Бюрото за следствия, а през 1924 година президентът Келвин Кулидж го назначава за титуляр.Приемайки предлагането Хувър декларирал на министъра на правораздаването: “Съгласен съм да заема поста шеф на Бюрото за следствие, само че имам ред условия. Необходима ми е цялостна власт – самичък да вземам решение кого да назнача, кого да уволня и Бюрото няма да се занимава с политика “. Службата била основана през 1908 година от президента Теодор Рузвелт изтощен от безсилието на федералните управляващи. Щатът бил напълнен от неприятно готови и корумпирани служители. Всеки разумен конгресмен се опитвал да назначи в бюрото собствен човек, който по-късно „ отработвал “ назначението си. Агентите търгували с информация,
взимали подкупи, занимавали се със шантажи и събирали сведения за съперниците на своите патрони. По това време в бюрото работели 650 индивида, от които 440 сътрудници. От друга страна всеки от петдесетте щата имал свои закони, които в доста случаи си противоречели. Например в Северна Каролина откритото носене на оръжие било позволено, до момента в който скритото носене се наказвало със затвор. В Южна Каролина и явното и прикрито носене на оръжие били неразрешени, само че на неделните църковни служби закон указвал да се върви въоръжен – това останало от 18 век, когато индианците постоянно нападали белите заселници неделно време. Всеки щат имал своя полиция и закони и по тази причина било задоволително нарушителят да иде в прилежащия щат, с цел да се избави от гонене. Хувър вкарва приемен изпит за постъпване на работа, провежда школа за образование на криминалисти и основава дактилоскопска картотека, станала след това най-голямата в света, в това число и Криминалистичната лаборатория.
Благодарение на напористия си лобизъм пред Сената и Конгреса през 1934 година съумява да усили пълномощията на сътрудниците си. До момента на тях им е било неразрешено да употребяват оръжие и да правят арести. По това време бюрото разкрива скрит план за прекачване на мексикански неореволюционери в Калифорния през границата. Чрез редица дейни мероприятия бялото коренно придвижване Ку-Клукс-Клан е съществено дискредитирано и по този метод е понижено въздействието му в американското общество. В края на 20-те години на предишния век вследствие „ Голямата меланхолия “ престъпността в Щатите внезапно се усилва. Започва „ зараза “ от банкови кражби, грабежи на магазини.
Въоръжени с автоматизирано оръжие и оборудвани с бързи коли бандите разполагали с преимущество пред локалната полиция и бързо пресичали щатските граници, с цел да се укрият по-лесно. След увеличение на пълномощията на бюрото сътрудниците бързо влезнали в дирите на нарушителите. За по-малко от две години бюрото съумява да наблюдава, арестува или простреля над 20 нарушители и водачи на 3 банди. Сред най-известните са Джак Рабит, Бейби Фейс Нелсън, Прити Бой Флойд, Кейт Ма Баркър.
„ Обществен зложелател №1 “ обаче бил Джон Дилинджър,
на чиято съвест лежели над 20 банкови обира и 4 полицейски ръководства, две бягства от пандиза, ликвидиране на служител на реда. Пресата описвала закононарушенията му с най-големи детайлности, а в очите на немалка част от обеднялото американско общество Дилинджър бил като новия Робин Худ „ наказвайки “ неприятните банкери. След дълготрайно търсене Дилинджър бил убит при опит да бъде задържан в средата на 1934 г. След този триумф, на идната година ведомството получава сегашното си наименование – ФБР. Популярността измежду популацията и силата на ФБР в битката с престъпността стремглаво се разраснали. Два влиятелни университета присвояват на Хувърстепента „ лекар на юридическите науки “.
С идването на власт на президента Франклин Рузвелт работата на ФБР се концентрирала в следствие на подривната активност от страна на комунисти и фашисти в Щатите. През 1942 година бюрото задържа две групи немски диверсанти, а след влизането на Япония на страната на Германия във Втората международна война ФБР се заело със следене на огромната японска диаспора. Извършени били общо 3846 ареста на подозрителни лица от немски, италиански и японски генезис по авансово готови от преди войната описи. По време спора числеността на ФБР повишена до 13 000 чиновници, от които 5 000 били сътрудници.
През 1946 година генералния прокурор на Съединени американски щати Том Кларк наредил на Хувър да сформира описи на евентуално нелоялните американци, които да бъдат арестувани при изключителна обстановка или по време на война. На идната година при поддръжката на сенатора Джоузеф Маккарти, шефът на бюрото стартира невиждана акция срещу комунистите и лявонастроени интелектуалци, дейци на културата, научни служащи и елементарни служещи. Тези събития
остават в историята с названията „ Макартизъм “
и „ Ловът на вещици “. В рамките на тези акции били задържани 12 000 души, като най-тежко потърпевши представителите на креативните гилдии - писатели, актьори, музиканти и други, а на великия Чарли Чаплин е неразрешено да влиза в Щатите.
Част от прохождащите рокенрол музиканти също не са пощадени – съгласно Хувър това е упадъчна и бунтарска музика. Диджеят Алън Фрийд, създателят на термина „ рокенрол “ е преследван от сътрудниците на бюрото по скалъпени обвинявания за взимане на рушвет. По това време към този момент персоналната картотека на Хувър била много цялостна – в нея имало рискова информация за съвсем всеки върховен политики, огромен предприемач или изявен правист. Дебели досиета били формирани за похожденията на президента Рузвелт и брачната половинка му Елинор. В „ черните описи “ била тъщата на президента Айзенхауер, по тази причина че преди петнайсетина години дарила 10 $ за испанските републиканици, брачната половинка на „ стоманения Айк “ пък била известна със свободолюбието си и острия си език и по тази причина била нарочена от Хувър за лесбийка.
Не било подминато и семейство Кенеди,
за братята били събрани много уличаващи ги доказателства за нарушение на облика им на бранители на пуританския американски морал.
По-късно една от огромните цели на ФБР станал Мартин Лутър Кинг и неговото придвижване против расовата сегрегация. Компромати се събирали за холивудските звезди, които ФБР подозирали в болшевизъм, студентите протестиращи против войната във Виетнам, хипи културата. На приема даден през 1964 година даден в чест на 40-та годишнина от встъпването в служба на Едгар Хувър като шеф, президентът Линдън Джонсън декларирал че дори и не мисли да предложи пенсионирането му. Но и това има своето пояснение – Едгар държал сведения,че за изборната си акция Джонсън е похарчил повече средства в сравнение с разрешава законът. Така Хувър остава на поста шеф на ФБР до гибелта си на 2 май 1972. За персоналния му живот се знае малко – върл ерген, съгласно злите езици е бил педераст.
За това навежда фактът, че негова непосредствен другар и сътрудник, с който прекарва и свободното си време е заместникът му във ФБР Клайд Толсън. Малко преди гибелта си Хувър завещава цялото си имущество на Толсън
След погребението още веднъж Толсън е индивидът който приема американския байрак, с който е бил затрупан ковчегът. И последното доказателство е, че след гибелта си Толсън е заровен до Хувър. Много историци настояват, че хомосексуализмът на Хувър е небивалица на враговете му. Веднага след кончината на Хувър, Толсън и секретарката Хелън Хенди унищожават персоналния му списък и картотека. В негова чест обаче централата на ФБР носи името му.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ