„Дарените творби“ разказват истории в галерия „Средец“
Забележителни творби на изкуството от международно приети създатели, които за първи път дружно напущат съкровищницата на Националния дарителски фонд „ 13 века България “ са показани в изложбата „ Дарените произведения “.
В изложба „ Средец “ на Министерството на културата картините, рисунките и скулптурите ще останат до 18 ноември. Уникалното в експозицията е, че всички те описват истории и са подбрани таман по този симптом.
Сред гостите при откриването на изложбата бяха заместник-посланикът на Съединени американски щати Андриа Брулет-Родригез, ръководителят на фондация „ Ценности “, Антонина Стоянова, брачна половинка на президента Петър Стоянов, шефът на Радио София Ива Дойчинова, шефът на Държавния културен институт към министъра на външните работи Снежана Йовева-Димитрова и други.
В словото си при откриването изпълнителният шеф на НДФ „ 13 века България “ Слава Иванова съобщи: „ Чрез „ Дарените произведения “ се опитваме да покажем, че спомоществователството е живо и че посредством Фонда то намира своя метод на реализация у нас от основаването на НДФ „ 13 века България “ през 1981 година, та до ден сегашен. Всяка една от творбите крие забавна история.
Бих желала да благодаря за отличното съдействие на изложба „ Средец “, в която всяка година вършим по една галерия. Досега това постоянно е било показване на обособени създатели. За първи път демонстрираме сходна сборна експозиция и аз имам вяра, че дарителството, великодушните жестове, сплотяват всички произведения.
Бих желала да прибавя още нещо. През тази година НДФ „ 13 века България “ съумя още веднъж да отвоюва един доста висок статут, статут на публични връзки с ЮНЕСКО. Фондът е единствената организация в България с сходен статут и аз имам вяра, че интервалът, който следва още веднъж ще бъде изпълнен с доста събития и начинания, които ще бъдат в синхрон с този висок статут “.
Сред показаните създатели и донори са: Атанас Качамаков (1898 – 1984), Бенчо Обрешков (1899 – 1970), Михаил Симеонов (1929 – 2021), Димитър Казаков-Нерон (1933 – 1992), Греди Асса (1954),Хубен Черкелов (1970), Юри Буков (1947), Драган Немцов (1935), Елза Гоева (1928), а други от Комитета за просвета, сем. Димитрина и Игнат Каневи, Канада, Елизабет и доктор Херберт Шафер, Германия.
Любопитното е, че към всяко произведение, с изключение на информация за художника, от екипа на Фонда са добавили цитати от монографични проучвания, каталози, публикации от български и задгранични историци на изкуството, специалисти, публицисти, отдадени на създателите.
Между тях изпъкват имената на Дора Валие, Аксиния Джурова, Бистра Рангелова, Георги Лозанов,Витолд Далбор,Хари Майнтри.
Личните истории на създателите също си коства да бъдат разказани и огласени, тъй като са същински извор на българска горделивост. Ще цитираме част от тях, с цел да събудим любознанието ви да потърсите още детайлности за невероятните им ориси.
Атанас Качамаков е роден в Лясковец. Учи „ Скулптура “ при проф. Иван Лазаров в Художествената академия, София. През 1924 отпътува за Париж, а на идната година – за Ню Йорк. Там със своята работа „ Индианка с дете “ взе участие в представителна галерия в Ню Йорк и печели първа премия. След 1930 работи за огромните кинопродукции в Лос Анджелис. Създава ателието си в Палм Спрингс и остава да живее там съвсем до края на живота си. Урежда независими изложения в Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго, Сан Франциско.
В интервала 1982 – 1984 Качамаков посещава България и подарява свои произведения за образуване на експозиция в Лясковец. С тях прави изложения в Националната художествена изложба и в родния си град.
В изложбата са включени четири цветни рисунки на Атанас Качамаков от серията „ Историята на хляба “, както и скулптурите „ Индианка с дете “, 1930, изпълнена в гипс и бронз и „ Индианка с деца “, 1930, бронз, които създателят подарява на НДФ „ 13 века България “ през 1982.
Михаил Симеонов е роден в . Учи философия в СУ „ Св. Климент Охридски “, а по-късно приключва статуя в класа на проф. Любомир Далчев, НХА, София. В интервала 1954 – 1965 основава редица значими монументални произведения, измежду които „ Захарий Зограф “ (НХГ), „ Въстанието на Асен и Петър 1186 “ (ХГ – Велико Търново), монумент на Паисий Хилендарски, до църквата „ Св. София “.
През 1965 емигрира и до 1971 живее и работи в Тунис, след което се открива в Съединени американски щати и стартира работа по най-големия си план Cast the Sleeping Elephant. В рамките на плана провежда изложения в Кения, Милано, Стокхолм, Базел, Женева, Цюрих и Ню Йорк.
През 1980 в Кения съумява да направи отливка от латентен див слон без да аргументи каквато и да било щета на животното. През 1998 бронзовият „ Спящ слон “ е инсталиран пред постройката на Обединените народи в Ню Йорк. Скулптурата е открита с тирада на Кофи Анан.
Михаил Симеонов през 1984 подарява на Фонда колажаCast the Sleeping Elephant, м. б. пл., гипс, част от плана „ Cast the Sleeping Elephant “.
Христо Стефанов е роден в Казанлък. Ученик е на проф. Мърквичка. През 1925 на обща художествена галерия показва свое историческо платно на тематика борбата при Стара Загора през 1877. С него той печели високата оценка на експертите и на цар Борис III.
На идната година Христо Стефанов отпътува за Будапеща. Пътува и твори из Европа, Африка и Америка. През 1934 се открива в Полша. Жени се за полякинята Ирена Плудовска и получава полско поданство.
По време на Втората международна война взе участие в антифашисткото придвижване, задържан е от Гестапо и е изпратен в концентрационен лагер в Берген. През 1945 е освободен и открива брачната половинка си, също претърпяла ужаса на лагерите.
Двамата се откриват в началото в Холандия, където Стефанов работи сполучливо в областта на кавалетната и монументалната живопис, а по-късно в Монреал, Канада. В края на виталния си и креативен път художникът провежда във Вал Давид културен център – негов музей, учебно заведение за изкуство, в което той преподава, и интернат към него.
Димитрина и Игнат Каневи, Торонто, Канада, купуват картината „ Морски пейзаж “ за 25 хиляди $ и я подаряват на Фонда на 18.07.1985 година.
В експозицията има два портрета от незнаен създател, чиято история също си коства да бъде разказана и огласена. Елизабет и доктор Херберт Шафер дават на НДФ „ 13 века България “ през 1987 маслени платна с облиците на доктор Мишайков и брачната половинка му, рисувани към 1900 година.
В писмо до Огнян Илиев, общоприет консул на НР България в Западен Берлин, те изясняват: „ Запознахме се с госпожа Хелене Мария декор Шак, с моминска фамилия Мишайкоф, родена на 2.10.1892 в Цюрих, умряла през ноември 1955 година в Берлин и нейната сестра Мария Мишайкоф, родена на 3.2.1899 в Самоков, България, умряла на 03.10.1956 в Берлин, двете заровени в гробище Хеерщрасе в Шарлотенбург, в края на войната в едно село покрай Пирна в Саксония, където бяхме евакуирани ние и те. Бяхме другари до гибелта им.
Майката на двете дами беше жива след войната,но умря скоро по-късно и бе заровена също в гробище Хеерщрасе в Берлин Шарлотенбург, към този момент не си спомняме през коя година. Не знаем по кое време е умрял бащата.
В тяхното непретенциозно завещание попадат двете маслени картини на техните родители.
Бащата е бил персонален доктор на българския цар Фердинанд, следвал е медицина в Цюрих, където е родена и по-голямата щерка и след Първата международна война е трябвало да напусне България, дружно с цар Фердинанд.
Майката бешевеличествена и решителна жена. Тъй като двете сестри бяха бездетни, техните две картини се оказаха у нас след гибелта им. Запазихме ги до в този момент, с цел да ги предадем един ден, при положение, че българските управляващи проявят интерес, което и вършим с актуалното писмо.
Допълнително прилагаме няколко фотографии: на бащата, на майката, на двете сестри Мария и Хелене, които са направени малко преди гибелта им. “.
В изложба „ Средец “ на Министерството на културата картините, рисунките и скулптурите ще останат до 18 ноември. Уникалното в експозицията е, че всички те описват истории и са подбрани таман по този симптом.
Сред гостите при откриването на изложбата бяха заместник-посланикът на Съединени американски щати Андриа Брулет-Родригез, ръководителят на фондация „ Ценности “, Антонина Стоянова, брачна половинка на президента Петър Стоянов, шефът на Радио София Ива Дойчинова, шефът на Държавния културен институт към министъра на външните работи Снежана Йовева-Димитрова и други.
В словото си при откриването изпълнителният шеф на НДФ „ 13 века България “ Слава Иванова съобщи: „ Чрез „ Дарените произведения “ се опитваме да покажем, че спомоществователството е живо и че посредством Фонда то намира своя метод на реализация у нас от основаването на НДФ „ 13 века България “ през 1981 година, та до ден сегашен. Всяка една от творбите крие забавна история.
Бих желала да благодаря за отличното съдействие на изложба „ Средец “, в която всяка година вършим по една галерия. Досега това постоянно е било показване на обособени създатели. За първи път демонстрираме сходна сборна експозиция и аз имам вяра, че дарителството, великодушните жестове, сплотяват всички произведения.
Бих желала да прибавя още нещо. През тази година НДФ „ 13 века България “ съумя още веднъж да отвоюва един доста висок статут, статут на публични връзки с ЮНЕСКО. Фондът е единствената организация в България с сходен статут и аз имам вяра, че интервалът, който следва още веднъж ще бъде изпълнен с доста събития и начинания, които ще бъдат в синхрон с този висок статут “.
Сред показаните създатели и донори са: Атанас Качамаков (1898 – 1984), Бенчо Обрешков (1899 – 1970), Михаил Симеонов (1929 – 2021), Димитър Казаков-Нерон (1933 – 1992), Греди Асса (1954),Хубен Черкелов (1970), Юри Буков (1947), Драган Немцов (1935), Елза Гоева (1928), а други от Комитета за просвета, сем. Димитрина и Игнат Каневи, Канада, Елизабет и доктор Херберт Шафер, Германия.
Любопитното е, че към всяко произведение, с изключение на информация за художника, от екипа на Фонда са добавили цитати от монографични проучвания, каталози, публикации от български и задгранични историци на изкуството, специалисти, публицисти, отдадени на създателите.
Между тях изпъкват имената на Дора Валие, Аксиния Джурова, Бистра Рангелова, Георги Лозанов,Витолд Далбор,Хари Майнтри.
Личните истории на създателите също си коства да бъдат разказани и огласени, тъй като са същински извор на българска горделивост. Ще цитираме част от тях, с цел да събудим любознанието ви да потърсите още детайлности за невероятните им ориси.
Атанас Качамаков е роден в Лясковец. Учи „ Скулптура “ при проф. Иван Лазаров в Художествената академия, София. През 1924 отпътува за Париж, а на идната година – за Ню Йорк. Там със своята работа „ Индианка с дете “ взе участие в представителна галерия в Ню Йорк и печели първа премия. След 1930 работи за огромните кинопродукции в Лос Анджелис. Създава ателието си в Палм Спрингс и остава да живее там съвсем до края на живота си. Урежда независими изложения в Бостън, Ню Йорк, Филаделфия, Чикаго, Сан Франциско.
В интервала 1982 – 1984 Качамаков посещава България и подарява свои произведения за образуване на експозиция в Лясковец. С тях прави изложения в Националната художествена изложба и в родния си град.
В изложбата са включени четири цветни рисунки на Атанас Качамаков от серията „ Историята на хляба “, както и скулптурите „ Индианка с дете “, 1930, изпълнена в гипс и бронз и „ Индианка с деца “, 1930, бронз, които създателят подарява на НДФ „ 13 века България “ през 1982.
Михаил Симеонов е роден в . Учи философия в СУ „ Св. Климент Охридски “, а по-късно приключва статуя в класа на проф. Любомир Далчев, НХА, София. В интервала 1954 – 1965 основава редица значими монументални произведения, измежду които „ Захарий Зограф “ (НХГ), „ Въстанието на Асен и Петър 1186 “ (ХГ – Велико Търново), монумент на Паисий Хилендарски, до църквата „ Св. София “.
През 1965 емигрира и до 1971 живее и работи в Тунис, след което се открива в Съединени американски щати и стартира работа по най-големия си план Cast the Sleeping Elephant. В рамките на плана провежда изложения в Кения, Милано, Стокхолм, Базел, Женева, Цюрих и Ню Йорк.
През 1980 в Кения съумява да направи отливка от латентен див слон без да аргументи каквато и да било щета на животното. През 1998 бронзовият „ Спящ слон “ е инсталиран пред постройката на Обединените народи в Ню Йорк. Скулптурата е открита с тирада на Кофи Анан.
Михаил Симеонов през 1984 подарява на Фонда колажаCast the Sleeping Elephant, м. б. пл., гипс, част от плана „ Cast the Sleeping Elephant “.
Христо Стефанов е роден в Казанлък. Ученик е на проф. Мърквичка. През 1925 на обща художествена галерия показва свое историческо платно на тематика борбата при Стара Загора през 1877. С него той печели високата оценка на експертите и на цар Борис III.
На идната година Христо Стефанов отпътува за Будапеща. Пътува и твори из Европа, Африка и Америка. През 1934 се открива в Полша. Жени се за полякинята Ирена Плудовска и получава полско поданство.
По време на Втората международна война взе участие в антифашисткото придвижване, задържан е от Гестапо и е изпратен в концентрационен лагер в Берген. През 1945 е освободен и открива брачната половинка си, също претърпяла ужаса на лагерите.
Двамата се откриват в началото в Холандия, където Стефанов работи сполучливо в областта на кавалетната и монументалната живопис, а по-късно в Монреал, Канада. В края на виталния си и креативен път художникът провежда във Вал Давид културен център – негов музей, учебно заведение за изкуство, в което той преподава, и интернат към него.
Димитрина и Игнат Каневи, Торонто, Канада, купуват картината „ Морски пейзаж “ за 25 хиляди $ и я подаряват на Фонда на 18.07.1985 година.
В експозицията има два портрета от незнаен създател, чиято история също си коства да бъде разказана и огласена. Елизабет и доктор Херберт Шафер дават на НДФ „ 13 века България “ през 1987 маслени платна с облиците на доктор Мишайков и брачната половинка му, рисувани към 1900 година.
В писмо до Огнян Илиев, общоприет консул на НР България в Западен Берлин, те изясняват: „ Запознахме се с госпожа Хелене Мария декор Шак, с моминска фамилия Мишайкоф, родена на 2.10.1892 в Цюрих, умряла през ноември 1955 година в Берлин и нейната сестра Мария Мишайкоф, родена на 3.2.1899 в Самоков, България, умряла на 03.10.1956 в Берлин, двете заровени в гробище Хеерщрасе в Шарлотенбург, в края на войната в едно село покрай Пирна в Саксония, където бяхме евакуирани ние и те. Бяхме другари до гибелта им.
Майката на двете дами беше жива след войната,но умря скоро по-късно и бе заровена също в гробище Хеерщрасе в Берлин Шарлотенбург, към този момент не си спомняме през коя година. Не знаем по кое време е умрял бащата.
В тяхното непретенциозно завещание попадат двете маслени картини на техните родители.
Бащата е бил персонален доктор на българския цар Фердинанд, следвал е медицина в Цюрих, където е родена и по-голямата щерка и след Първата международна война е трябвало да напусне България, дружно с цар Фердинанд.
Майката бешевеличествена и решителна жена. Тъй като двете сестри бяха бездетни, техните две картини се оказаха у нас след гибелта им. Запазихме ги до в този момент, с цел да ги предадем един ден, при положение, че българските управляващи проявят интерес, което и вършим с актуалното писмо.
Допълнително прилагаме няколко фотографии: на бащата, на майката, на двете сестри Мария и Хелене, които са направени малко преди гибелта им. “.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ