Най-жалкият и срамен парламент окончателно отиде в историята
За всичките 30 години непосилен преход от социализъм към народна власт не сме имали по-безпомощен, презрян и позорен парламент. Слава Богу, на 25 март 44-ото Народно заседание ще се запъти към бунището на историята, тъй като там му е мястото. През последните 12 години - и изключително през последния едноличен мандат на Бойко Борисов, институцията деградира до цялостен разпад, а престижът й се срина до дъното на Марианската котловина: в последното си проучване „ Галъп “ регистрира непретенциозно доверие - към 14%, и гигантско съмнение – цели 73 %.
Сред безспорните шлагери в работата на 44-ото Народно заседание са нескопосания опит за прокарване на план за нова Конституция и основаването на одеозната наказателно-правна фигура на така наречен " Надглавен прокурор ". Неговата единствена задача е да проверява основния прокурор и заместниците му - когато и в случай че се наложи. Какво ще работи през останалото време този митичен заповедник на закона - никой не знае, а и не се интересува.
Защо се постанова това, откакто съгласно Конституционния съд
всеки прокурор може да проверява
Обвинител № 1 при задоволително данни за осъществено закононарушение? Оправданието на ръководещото болшинство е потресно - по този начин ни била споделила Венецианската комисия. Браво! А за какво тогава нищо не вършим, когато Европейската комисия ни посъветва за нещо? Или отбиваме номера, до момента в който стартира наказателна процедура против нас?
Що се отнася до трудове на коляно план за нова Конституция - той трябваше тушира публичното напрежение, изляло се в всеобщите антиправителствени митинги и да помогне на Борисов да устиска властта до края на мандата. И това беше ясно. От нескопосано обясненото бързане на ръководещите обаче остана само чувството за грозна насмешка с главния закон на страната и с упованията на хората за смяна.
Проф. Огнян Герджиков, правист, ръководител на 39-ото Народно заседание и някогашен длъжностен министър председател, дефинира въпросното недоносче като „ плямпук, който се спука “ и „ самодейна демонстрация “. С което изрази възмущението както на специалистите, по този начин и на жителите от наглото държание на Борисов и депутатите му.
Институционалната деградация на този парламент намира най-яркото си проявяване в
нежеланието на болшинството да извика премиера
в Народното събрание по какъвто и да било мотив.
Видяхме цялостен отвод от страна на депутатите от ГЕРБ и съдружните им сътрудници да упражняват надзор върху дейностите на държавното управление, каквито са отговорностите им по Конституция.
Не по-малко надменно бе и пренебрежителното отношение на Борисов към парламентарната власт. Премиерът почете единствено 3 от общо 15 предложения за чуване в пленарна зала, а свадите поради отхвърли на болшинството да го извика за парламентарен надзор бяха... десетки.
За последно
Борисов влезе в Народното събрание през април 2020 година,
когато трябваше да дава отговор на въпрос за пандемията. В новата постройка на Народното събрание - някогашния Партиен дом - той изобщо не е стъпвал, нищо че е през една улица от кабинета му в Министерския съвет. Не пожела да строши хатъра си даже тогава, когато депутатите обсъждаха и гласоподаваха вота на съмнение към кабинета му и държавния бюджет.
Управляващото болшинство преодоля 5 (пет) вота на съмнение, поискани от Българска социалистическа партия.
Президентът упражни общо 28 пъти правото си на законодателно несъгласие, само че ръководещите героичен отхвърлиха 26 от тях.
Парламентарната група на левицата е отправила към министър-председателя Борисов 25 питания и му е задала 35 въпроса. От тях 20 питания и 24 въпроса са върнати от ръководителя на Народно събрание Цвета Караянчева с една едничка цел - да опази душевното равновесие на партийния водач.
И това те назоваха непоклатимост. Тя обаче не беше политическа, а чисто математическа. Все от някъде се намираха нужните гласове, с цел да бъдат прокарани избрани решения, ремонти на закони или премиерски хрумки. Кога от Движение за права и свободи, по кое време от " Воля ", по кое време от така наречен самостоятелни...
Една от емблемите на 44-ото Народно заседание е
безобразното законодателство.
Чести безпринципни промени в нормативната уредба, неотчитане и неуважение на публичния интерес, жесток клиентелизъм и искрено обслужване на нечий корпоративни ползи. И всичко това... пробутано посредством една от най-порочните и противозаконни (според Закона за нормативните актове) парламентарни хватки: въвеждане на нови правила в дадена социална, икономическа или обществена сфера посредством преходни и заключителни разпореждания на закони, нямащи нищо общо с тази материя.
Примерно - приемаш специфичен параграф в преходните и заключителните разпореждания на Закона за физическото образование и спорта, с който или закриваш Сметната палата, или вкарваш Министерство на вътрешните работи в правосъдната система и го подчиняваш на основния прокурор.
Така с лекост се прокарваха лобистки текстове, като се заобикаляше публичното разискване и се пренебрегваха ползите на жители, обществени групи и професионални общности. По " традиция " въпросните ремонти се внасяха от депутати сред първото и второто четене на проектозаконите, а не от Министерския съвет. Действаше се на правилото " Дано мине ", тъй като се случваше и да не минава, в случай че някой депутат, специалист или колегия забележи в последния миг какво ни се готви и вдигне тревога. А в последния миг, тъй като герберските депутати бързаха да изпълнят заръките на вожда и прокарваха лобистките текстове през комисиите и пленарната зала за седмица-две най-вече. Нито имаше опция за възражения, нито диспути, нито за нищо.
Големият проблем тук е, че честите и случайни законодателни промени се отразяват зле освен върху качеството на парламентарната продукция, а и върху метода ни на живот - като хора и като страна. Крайният резултат може да бъде разказан и с две думи: огромното тичане! На вложителите - поради несигурната правна среда и неналичието на обикновена предвидимост. И на младите българи - поради неразбираемите вероятности за бъдещето им.
Този парламент ще остане в историята и с
високомерното си отношение към българските жители
и безхаберието към хората с увреждания. Депутатите се скриха от народа в някогашния Партиен дом като в цитадела, изолираха публицистите и станаха съвсем недостъпни за медиите. Станахме очевидци по какъв начин защитата изхвърли дете с увреждания от постройката, а депутат в инвалидна количка (и то от ГЕРБ) постави клетва от място, тъй като не съумя да отиде до парламентарната естрада. Оказа се, че възложители и реализатори нещо се разсеяли и не запомнили в новата пленарна зала, глътнала десетки милиони за ремонт, да основат условия за работа и на хора с увреждания.
И най-после, само че не по значение, към всички юридически гафове и кавги би трябвало да прибавим и имиджовите вреди, нанесени от
държанието на парламентарните босове.
Става дума за ръководителя на Народно събрание Цвета Караянчева и някои нейни заместници, сдружили се наскоро в обща предизборна коалиция.
Никаква институционална реакция не пристигна след публикуваните записи с хипотетичния глас на премиера, в които се чуват обидни квалификации по адрес на парламентарната шефка. Никакви извинения и към жителите, които с самоувереност бяха посъветвани от нея „ Ходи пешком, бе! “, тъй като
не харесвали метрото на Борисов
и имали нахалството да стачкуват против ръководството му.
При първата вълна на коронавирусната пандемия предходната пролет Караянчева надменно изясни, че депутатите си подвигат заплатите, с цел да могат да подаряват, което провокира следващия скандал.
През ранната есен Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия желаеха оставката на Караянчева, тъй като с агресивното си говорене и арогантното си държание уронва престижа на Народното събрание и поставя леке върху престижа му.
А зрялата пандемична есен на Караянчева ще се запомни с " благотворителната " й благотворителност - подари овехтели килими от постройката на Народното събрание на Кърджалийския спектакъл и остарели календари с " чудни пезажи " на Домове за възрастни хора - с цел да не бъдат изхвърлени!
Сред безспорните шлагери в работата на 44-ото Народно заседание са нескопосания опит за прокарване на план за нова Конституция и основаването на одеозната наказателно-правна фигура на така наречен " Надглавен прокурор ". Неговата единствена задача е да проверява основния прокурор и заместниците му - когато и в случай че се наложи. Какво ще работи през останалото време този митичен заповедник на закона - никой не знае, а и не се интересува.
Защо се постанова това, откакто съгласно Конституционния съд
всеки прокурор може да проверява
Обвинител № 1 при задоволително данни за осъществено закононарушение? Оправданието на ръководещото болшинство е потресно - по този начин ни била споделила Венецианската комисия. Браво! А за какво тогава нищо не вършим, когато Европейската комисия ни посъветва за нещо? Или отбиваме номера, до момента в който стартира наказателна процедура против нас?
Що се отнася до трудове на коляно план за нова Конституция - той трябваше тушира публичното напрежение, изляло се в всеобщите антиправителствени митинги и да помогне на Борисов да устиска властта до края на мандата. И това беше ясно. От нескопосано обясненото бързане на ръководещите обаче остана само чувството за грозна насмешка с главния закон на страната и с упованията на хората за смяна.
Проф. Огнян Герджиков, правист, ръководител на 39-ото Народно заседание и някогашен длъжностен министър председател, дефинира въпросното недоносче като „ плямпук, който се спука “ и „ самодейна демонстрация “. С което изрази възмущението както на специалистите, по този начин и на жителите от наглото държание на Борисов и депутатите му.
Институционалната деградация на този парламент намира най-яркото си проявяване в
нежеланието на болшинството да извика премиера
в Народното събрание по какъвто и да било мотив.
Видяхме цялостен отвод от страна на депутатите от ГЕРБ и съдружните им сътрудници да упражняват надзор върху дейностите на държавното управление, каквито са отговорностите им по Конституция.
Не по-малко надменно бе и пренебрежителното отношение на Борисов към парламентарната власт. Премиерът почете единствено 3 от общо 15 предложения за чуване в пленарна зала, а свадите поради отхвърли на болшинството да го извика за парламентарен надзор бяха... десетки.
За последно
Борисов влезе в Народното събрание през април 2020 година,
когато трябваше да дава отговор на въпрос за пандемията. В новата постройка на Народното събрание - някогашния Партиен дом - той изобщо не е стъпвал, нищо че е през една улица от кабинета му в Министерския съвет. Не пожела да строши хатъра си даже тогава, когато депутатите обсъждаха и гласоподаваха вота на съмнение към кабинета му и държавния бюджет.
Управляващото болшинство преодоля 5 (пет) вота на съмнение, поискани от Българска социалистическа партия.
Президентът упражни общо 28 пъти правото си на законодателно несъгласие, само че ръководещите героичен отхвърлиха 26 от тях.
Парламентарната група на левицата е отправила към министър-председателя Борисов 25 питания и му е задала 35 въпроса. От тях 20 питания и 24 въпроса са върнати от ръководителя на Народно събрание Цвета Караянчева с една едничка цел - да опази душевното равновесие на партийния водач.
И това те назоваха непоклатимост. Тя обаче не беше политическа, а чисто математическа. Все от някъде се намираха нужните гласове, с цел да бъдат прокарани избрани решения, ремонти на закони или премиерски хрумки. Кога от Движение за права и свободи, по кое време от " Воля ", по кое време от така наречен самостоятелни...
Една от емблемите на 44-ото Народно заседание е
безобразното законодателство.
Чести безпринципни промени в нормативната уредба, неотчитане и неуважение на публичния интерес, жесток клиентелизъм и искрено обслужване на нечий корпоративни ползи. И всичко това... пробутано посредством една от най-порочните и противозаконни (според Закона за нормативните актове) парламентарни хватки: въвеждане на нови правила в дадена социална, икономическа или обществена сфера посредством преходни и заключителни разпореждания на закони, нямащи нищо общо с тази материя.
Примерно - приемаш специфичен параграф в преходните и заключителните разпореждания на Закона за физическото образование и спорта, с който или закриваш Сметната палата, или вкарваш Министерство на вътрешните работи в правосъдната система и го подчиняваш на основния прокурор.
Така с лекост се прокарваха лобистки текстове, като се заобикаляше публичното разискване и се пренебрегваха ползите на жители, обществени групи и професионални общности. По " традиция " въпросните ремонти се внасяха от депутати сред първото и второто четене на проектозаконите, а не от Министерския съвет. Действаше се на правилото " Дано мине ", тъй като се случваше и да не минава, в случай че някой депутат, специалист или колегия забележи в последния миг какво ни се готви и вдигне тревога. А в последния миг, тъй като герберските депутати бързаха да изпълнят заръките на вожда и прокарваха лобистките текстове през комисиите и пленарната зала за седмица-две най-вече. Нито имаше опция за възражения, нито диспути, нито за нищо.
Големият проблем тук е, че честите и случайни законодателни промени се отразяват зле освен върху качеството на парламентарната продукция, а и върху метода ни на живот - като хора и като страна. Крайният резултат може да бъде разказан и с две думи: огромното тичане! На вложителите - поради несигурната правна среда и неналичието на обикновена предвидимост. И на младите българи - поради неразбираемите вероятности за бъдещето им.
Този парламент ще остане в историята и с
високомерното си отношение към българските жители
и безхаберието към хората с увреждания. Депутатите се скриха от народа в някогашния Партиен дом като в цитадела, изолираха публицистите и станаха съвсем недостъпни за медиите. Станахме очевидци по какъв начин защитата изхвърли дете с увреждания от постройката, а депутат в инвалидна количка (и то от ГЕРБ) постави клетва от място, тъй като не съумя да отиде до парламентарната естрада. Оказа се, че възложители и реализатори нещо се разсеяли и не запомнили в новата пленарна зала, глътнала десетки милиони за ремонт, да основат условия за работа и на хора с увреждания.
И най-после, само че не по значение, към всички юридически гафове и кавги би трябвало да прибавим и имиджовите вреди, нанесени от
държанието на парламентарните босове.
Става дума за ръководителя на Народно събрание Цвета Караянчева и някои нейни заместници, сдружили се наскоро в обща предизборна коалиция.
Никаква институционална реакция не пристигна след публикуваните записи с хипотетичния глас на премиера, в които се чуват обидни квалификации по адрес на парламентарната шефка. Никакви извинения и към жителите, които с самоувереност бяха посъветвани от нея „ Ходи пешком, бе! “, тъй като
не харесвали метрото на Борисов
и имали нахалството да стачкуват против ръководството му.
При първата вълна на коронавирусната пандемия предходната пролет Караянчева надменно изясни, че депутатите си подвигат заплатите, с цел да могат да подаряват, което провокира следващия скандал.
През ранната есен Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия желаеха оставката на Караянчева, тъй като с агресивното си говорене и арогантното си държание уронва престижа на Народното събрание и поставя леке върху престижа му.
А зрялата пандемична есен на Караянчева ще се запомни с " благотворителната " й благотворителност - подари овехтели килими от постройката на Народното събрание на Кърджалийския спектакъл и остарели календари с " чудни пезажи " на Домове за възрастни хора - с цел да не бъдат изхвърлени!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ