За връзките между родителите и младото семейство, с думите на

За връзките сред родителите и младото семейство, с думите на отец Филотей (Фарос) и отец Ставрос (Кофинас).

" И ще остави човек татко си и майка си и ще се прилепи към жена си и ще бъдат двамата една плът. "

Човек, чиито родители не са признавали още от детските му години неговата характерност и не са му разрешавали да подхваща каквито и да било персонални стъпки, нито да поема житейски отговорности съответни на възрастта му, когато порасне, ще има намалено самочувствие и ще му е мъчно да бъде самостоятелна персона. Такъв един човек и като възрастен продължава да обитава в бащината си къща. И когато се ожени, продължава да бъде тясно привързан с живота на родителите си - или ще живее у тях, или ще докара тях вкъщи си, или ще живее в прилежаща къща или даже в същия блок, с една дума прекарва толкоз време с тях, че е мъчно да различиш личния му дом от вкъщи на родителите. Обикновено този тип фамилии са мощно асоциални, макар че съумяват задоволително добре да прикриват своята асоциалност, и се отличават с блестящо изразено увлечение към прочувствено блудничество. Те желаят да удовлетворяват всичките си потребности между тях и систематично заобикалят същностното обвързване с който и да било различен отвън тясната фамилна среда. Освен това тези фамилии се отличават нормално с безспорен матриархат. Мъжете в тези домове играят ролята на бижу. Нямат лично мнение и право на глас. Ако се случи в такова семейство да влезе шурей, който не произлиза от сходна среда и понечи да отвори устата си, всички членове на фамилията остават толкоз изумени от този факт, колкото биха били и в случай че проговореше домашното куче. Майката в такива фамилии има висшото право и никой не помисля да оспори нейната безспорна власт. За подобаващи се смятат тези зетьове и снахи, които не се противят на безспорното си претопяване и послушание. Децата от такива фамилии страдат от извънредно сериозна психическа неработоспособност и в никакъв случай няма да могат да станат самостоятелни персони. Ако в миналото се отдалечат от родителите си, те ще търсят техни заместители като духовници, началници или някакви други по-възрастни от тях ръководители, другари или даже съпрузи, които ще бъдат такива единствено по име, и ще чакат от тях да подредят живота им и да вземат решение за всичко вместо тях.

Една съществена причина заради която съпрузите постоянно слагат първото си семейство над второто е мощното възприятие на виновност и обвързване към родителите. Това значи, че той или тя се усещат зле, когато би трябвало да откажат на избрани наставнически стремежи и да дадат желание на брачна половинка или брачната половинка. Може майката на брачна половинка да не желае да признае, че синът й е към този момент фамилен и има нови отговорности и да продължи да чака от него същото себеотдаване, внимание и поддръжка, каквито й е предложил преди брака си. Съпругът-син, който не е прекъснал връзките с бащиния си дом, до една рационална граница, ще се затрудни да не отстъпва пред неприемливите майчини условия. Ще се опита да удовлетворява желанията й и това се трансформира в неточност, която по-късно ще усложни нещата. При подобен случай съпругът-син би трябвало да знае, че майка му е тази, която има проблем и че би трябвало да побърза да се трансформира в зрял човек и " да не я оставя постоянно да има първото място, тъй като е майка ", както споделя свети Йоан Златоуст по отношение на Богородица.

Ако майката кара своя наследник да се усеща отговорен за нейната самотност, тя упражнява прочувствено принуждение. Често родителите се пробват да управляват детето си, което към този момент е фамилно, внушавайки му по друг метод, че " ти си отговорен за нашето злощастие ". Но това е нечестна измама. Задълженията на детето, основало семейство, към неговите родители, в никакъв случай не би трябвало да се трансформират в спънка за неговото лично семейство.

Превод: Златина Иванова

Източник: Двери БГ
Картини: Brian Kershisnik