За трите равнища на духовна отчужденост и търсенето на смисъл

За трите нива на духовна студенина и търсенето на смисъл като висша форма на просветеност, споделено от книгата на Дана Зохар и Иън Маршал „ Духовна просветеност “ (Изд. „ Кибеа “)

(Two figures, 1904, Pablo Picasso)

~ Нашето шизоидно общество

Мнозина от нас живеят изолирани от смисъла в нещо, наподобяващо стъклена клетка. Възприемаме света като артисти, изпълняващи сюжет, който не утвърждават изцяло, и от немай къде играещи роля, която не схващат и не могат същински да почувстват. Както една някогашна алкохоличка ми разказа своята привързаност: „ Сякаш бях във вакуум, в празнина, като че ли бях в мъртво място, в мъртво поле. Чувствах се откъсната от себе си, от хората към мен, от Бога. ”

Всички герои в романите на Кафка имат тези качества. В някак вкаменелия си живот те са сомнамбули на публичната сцена и неспособността им да схванат света и събитията има съвсем кошмарни размери. Литературата на XX век изобилства от такива свидетелства – „ погнусата ”, „ отчуждението ” и „ неискреността ” на Сартър, „ заболяването на гибелта ” на Киркегор, „ падението ” на Хайдегер, „ чужденецът ” на Камю, даже „ подправената съвест на буржоазията ” на Маркс. Всички те разказват изолираност от Аза и другите. При душевно здрави хора това се приема за необятно публикуван признак на по този начин нареченото „ шизоидно ” или „ шизотипно ” положение.

Наричам обществото ни шизоидно, тъй като това положение е необятно публикувано и е тясно обвързвано с проблемите на смисъла и на интелигентния метод към смисъла. Повечето психиатри и психолози, които пишат за шизоидните личностни черти, означават, че през XX век те са доста по-разпространени, в сравнение с са били преди, тъй че са напряко присъщи за живота през този век.

Психологът от средата на XX век Роло Мей написа, че множеството търсещи помощта му пациенти страдали от шизоидни личностни разстройства. Според него, това е заболяването на нашето време. Описвайки положението като „ екзистенциален вакуум ”, Виктор Франкъл го свързва с всепроникващото възприятие на досада в нашата просвета, изключително измежду младежта. „ Едно неотдавнашно статистическо изследване, написа той, разкри, че 25 % от моите европейски студенти демонстрират някаква степен на екзистенциален вакуум. Сред американските ми студенти процентът към този момент не е 25, а 60. ”

Социологическото проучване на Франкъл е извършено в края на 50-те години на XX век. Психологическите изследвания от края на 90-те години демонстрират, че 60–70 % от популацията в развитите страни в някаква степен страдат от шизоидна дезориентация. Тук включваме големия брой хора, търсещи помощта на фамилния си доктор поради меланхолия, изтощеност, проблеми с храненето, стрес и пристрастености – „ заболяванията на смисъла ”. В други случаи тези недоволства са признаци на още по-напреднало душевно заболяване. Ако вземем под внимание и връзката сред напрежението и заболявания като рака и сърдечно-съдовите болести, умственото/емоционалното разстройство е измежду най-честите аргументи, заради която актуалният западен човек търси лекарска помощ. Като цяло, заболяванията на смисъла са доста постоянно срещани и измежду хората, които са в пандиза за закононарушения, свързани с личностни проблеми.

В културно отношение ние полудяваме. Защо? В тази книга се поддържа изказванието, че аргументите са най-вече духовни, че персоналната и груповата ни умствена неустойчивост произтича от една особена форма на студенина. обвързвана с откъснатостта от центъра – изолираност от смисъла, полезностите, задачата и вероятността, изолираност от корените на аргументите за съществуването на човешкия жанр.

~ Трите нива на духовна студенина

От Лотоса на Аза видяхме, че съществуват три съществени нива на Аза. Всички те играят своята роля за целостта на душeвността. Затова отчуждението от сплотяващия център може да възникне на всяко едно от тези нива, осакатявайки ни духовно по друг метод.

В актуалната западноориентирана просвета най-често срещаната форма на духовна осакатеност се дължи на обстоятелството, че прекомерно разрасналият се Его-пласт се е откъснал от средата и/или от центъра. Ние сме прекомерно рационални, прекомерно разсъдливи, прекомерно склонни към игри и пози. Ние сме прекомерно отчуждени от тялото и неговите сили, прекомерно откъснати от личните си фантазии и дълбоките източници на въображението. Обикновено това води до видим спад в прочувствената ни просветеност. Отдаваме се на яд, боязън, лакомия или злоба. Неуравновесени сме и не можем да се оправим с непознатата ненормалност. Но губим връзка и с духовния си разсъдък. Игрите и позите нормално значат, че сме се хванали в клопката на функциите и, затова, сме принудени да живеем посредством някаква дребна част от същността си. Макар че имаме капацитета да осъществяваме по не-що от всичките шест личностни вида, ние се придържаме към сюжета единствено на един от тях: ставаме прекомерно отдадени на властта, прекомерно подвластни от разпоредбите, прекомерно захласнати от детайлностите, изцяло не запомнили протеста или каквото и да било.

Когато имаме висок КД (коефициент на духовност) и сме в контакт със своята целокупност, нашата характерност показва по нещо от лидера, създателя, интелектуалеца, алпиниста, грижовния родител и т. н. Въображението ни се засилва както от Марс, по този начин и от Венера, както от Меркурий, по този начин и от Сатурн. Ние носим в себе си мъжественото и женственото, нещо от детето и нещо от мъдреца. Когато нашият КД е невисок, ние се трансформираме в карикатури на самите себе си, а нашите страсти и прочувствени шаблони – в карикатури на естествените човешки реакции. Самите ни реакции са лимитирани и фрагментарни.

При всеки от шестте съществени личностни вида, които разгледахме в Его-равнището на Лотоса на Аза, има две естествени реакции на обстановките или събитията и две болестни или фрагментарни реакции.

Конвенционалният личностен вид (секретарка, счетоводител, служител, компютърен оператор и т. н.) се раздира сред естествените реакции на роднинство с групата и отчуждеността от нея. Но когато Егото се откъсне от по-дълбоките пластове на средата и центъра, тези реакции могат да се изродят в сляпа преданост към групата, от една страна, или в нарцистична загуба на интереса, от друга. И фанатизмът, в първия случай, и нарцисизмът – във втория, са духовно осакатени реакции.

Социалният личностен вид (учител, терапевт, консултант, управител и т. н.) се раздира сред естествените реакции на съпричастност или любов към хората и възприятието на неприязън. И двете са естествени и напълно здравословни при избрани условия. Но когато Егото е откъснато от по-дълбоките пластове на Аза, съпричастността може да се трансформира в мазохистична всеотдайност, а елементарната неприязън – в садизъм или социопатична некадърност да съчувстваш на другите. И пристрастеността, и социопатичността са духовно осакатени реакции.

Изследователският личностен вид (професионален интелектуалец, учен, академик, доктор и т. н.) има или естествени реакции на ангажираност с проблемите/ситуациите, или в противен случай – бяга от проблемите/ситуациите. Но при по-тежките случаи ангажираността може да се трансформира в фикс идея, а елементарното бягство – в нервност, цялостна потисна-тост или уплаха по отношение на нещо. Както манията, по този начин и нервността (или фобията) са духовно осакатени реакции – с други думи, това са реакции на студенина.

Артистичният личностен вид (писател, стихотворец, музикант, художник, дизайнер и т. н.) може да се колебае сред естествените реакции на празнуване, радостно възприятие от постигнатото или основаното, или недоволства, тъжно възприятие поради неосъществената цел. Но когато тези естествени реакции се откъснат от средата или от центъра на аза, радостното възприятие може да се трансформира в фикс идея, в несвоевременно възприятие за еуфория, нереалистична „ възвишеност ” или подправено чувство за реализация. Тъгата, въпреки това, може да отстъпи място на меланхолия, на несъразмерна и от време на време трагична неспособност да намираш наслаждение или нещо положително в обстановката, връзката или плана. Маниакалната меланхолия, двете страни на тези болестни реакции, съществува в ненормално огромни размери при артистичния вид персона. Това е духовно осакатено положение, тъй като лишава индивида от вероятност, подтекст и, затова – от целокупност.

Реалистичният личностен вид (шофьор, водач, инженер, фермер и т. н.) нормално се колебае сред позитивната реакция – спонтанност, и отрицателната – позор. Но когато тези реакции станат фрагментарни, спонтанността може да се трансформира в самоугаждане, а срамът да деградира в самоомраза. И двете осакатяват възприятието за вероятност и цялостността на индивида. Те са духовно осакатени.

При предприемчивия личностен вид (политик, началник, служител на реда, боец и т. н.) позитивната прочувствена реакция се показва в вдишване на отговорност, преданост към идеала, водаческа функционалност. Ако реакцията му е по-негативна, само че към момента в границите на естественото, той може да се усеща деморализирай и да се откаже от отговорността. Но когато Егото на този насочен към властта субект се откъсне от по-дълбоките пластове, всички позитивни лидерски качества могат да деградират в надутост и корист с властта. По същия метод чувството за изменничество може да дегенерира в рисковата за здравето параноя и в възприятието, че другите са те предали.

Ключовият фактор при болестните реакции е отчуждението по отношение на дадена част от личната същина, също като при двама скарани другари. „ Собствената същина ” в реалност съдържа избран брой под-индивидуалности, както показват съвсем всички психотерапевти – Егото, Супер-егото и Ида на Фройд, комплексите и архетиповете на Юнг и т. н.

Никой от нас не е изцяло идентичен на работа, измежду близки другари или на светско събиране, нито пък би трябвало да бъде. Мечтите ни съставляват безконечен поток от още под-индивидуалности. Здравето значи да бъдеш в другарски връзки с всички страни на своята същина, тъй че те да не си пречат, и да можеш свободно да преминаваш от една към друга, според от събитията.

Избрано от: „ Духовна просветеност “, Дана Зохар, Иън Маршал, превод Станислава Миланова, изд. „ Кибеа “
Картина: Two figures, 1904, Pablo Picasso