Правилата на зрялата любов ♥ Д-р Рос КЕМБЪЛ
За „ сляпата обич “ и по какъв начин да се оправим с неизбежните разочарования в лоното на брака, споделено от американския психиатър доктор Рос Кембъл (1936 ~ 2012). Популярен създател и преподавател по тематиките за връзките сред родители и деца, доктор Кембъл има вяра, че най-важната връзка в фамилията е съпружеската. „ Тя се подрежда пред всички останали, в това число и преди връзката родител-дете. Брачната връзка дефинира освен качеството на връзката родител-дете, само че и сигурността на детето. “
(The Venetian Lovers, 1525-30, by Paris Bordon)
Сляпа ли е любовта?
„ Виждате ли? Той повече не ме обича. Всичко, което прави, е да ме подлага на критика “ – оплаква се красивата Ивон. Тя и съпругът ѝ Джон гледат на мен като на „ последно прикритие “ за фамилен съвет. Ивон продължава: „ Нищо положително ли не намираш у мен, Джон? “ За огромна моя изненада Джон не можа да измисли нищо, с което да похвали жена си. Ивон беше привлекателна, умна, способна и надарена, само че наподобява Джон можеше да изкаже единствено несъгласието си. Бяха женени от 6 години. Откъде идваше тази забележима липса на единение?
Мислейки за растящия брой разводи, мъчно е да осъзнаем, че в действителност всеки брак стартира с огромни очаквания, упования, обич и прелестни усеща сред младите. Обикновено всичко наподобява отлично, светът е прелестен! Бракът на Джон и Ивон бе почнал по същия метод. Каква поразителна смяна! Какво се бе случило?
Един от факторите е липса на зрялост. Но какво значи това? То е обвързвано с възрастта, само че не постоянно. В обсега на този съответен проблем неналичието на зрялост може да се дефинира като некадърност да допуснем (или да търпим) многозначността на равнище схващане. А тази многозначност значи просто да изпитваш противоположни или комплицирани усеща към еднакъв човек. Това изяснява фразата: „ Любовта е сляпа. “ Когато сме влюбени за първи път, през първите седмици или месеци след нашата женитба, ние възприемаме обичания си като идеален и не можем да си позволим неприятни усеща към него. Затова сподавяме (отхвърляме, пренебрегваме) всяко нещо, което не харесваме у колегата си. Така осъзнаваме единствено положителните му страни, забравяйки за неща като несъвършена фигура или физика, прекомерна приказливост или необщителност, податливост към напълняване или слабеене, прекомерна оживеност, изолация, тъмно въодушевление, липса на качества в региона на спорта, музиката, изкуството, шиенето и готвенето.
Първоначално това занемаряване на нежеланите страни от характера на нашия сътрудник има позитивен резултат. Живеейки с него/нея ден след ден, месец след месец, ние откриваме нови неща у колегата си. Някои са положителни, а – други не напълно. Някои даже ни възмущават. Но защото сме привикнали да потискаме неприятните черти в подсъзнанието си, ние продължаваме да виждаме обичания като съвсем идеален модел и всичко е наред.
Има един проблем. Не можем да ги потискаме постоянно. Един ден ще доближат точката на засищане. Това може да стане след дни или след години. Това зависи от нашата дарба да потискаме, отхвърляме и подценяваме неприятните страни и от степента на нашата зрялост, а точно, от способността ни да се оправяме със смесените усеща.
Достигнали до тази сериозна точка, ние не можем повече да потискаме негативните усеща. Внезапно се оказваме изправени пред дните, месеците или годините, изпълнени с спорни усеща към колегата ни. Пак заради липса на зрялост (неспособност да се оправим с спорните чувства) ние вършим цялостен поврат. Потискаме положителните усеща и подчертаваме неприятните. Сега виждаме колегата си в противоположна светлина – напълно противен или съвсем по никакъв начин прелестен.
А това може да стане бързо. Преди два месеца Джон е виждал Ивон като знак на съвършенството. Сега той едвам я понася. Ивон си беше същата. Само неговото усещане за нея се беше трансформирало.
Как да се оправим е този общ проблем, който разяжда нашата обществена конструкция и подкопава националните корени? както нормално, елементарно е да се даде отговор, само че е мъчно да се направи. Първо, ние би трябвало да осъзнаем, че никой не е идеален. Това е изумително. Ние го чуваме всеки ден, само че не му имаме вяра. Играейки на гоненица, ние демонстрираме, че желаеме и чакаме обичаните ни да са съвършени.
Второ, добре е непрекъснато да си припомняме положителните и неприятните страни на колегата си. Аз би трябвало да осъзная и да не не помня, че жена ми има качества, за които съм признателен, и качества, които бих желал да се променят – тя е като всички други дами. Необходимо ми е доста време, с цел да се науча да мисля за добрите ѝ черти в моменти, когато съм отчаян от нея.
Трето, би трябвало да се научим да одобряваме сътрудниците си такива, каквито са, дружно с минусите им. Вероятността посредством бракоразвод и различен брак да си решите казуса и да намерите по-добър сътрудник е доста дребна, изключително като се имат поради виновността и другите проблеми, зараждащи при сходни дейности. Запомнете, че вашият брачен партньор или брачна половинка са в действителност незаменими.
От: „ Детето – по какъв начин да го обичаме същински “, Д-р Рос Кембъл, изд. „ Нов човек “, 2006 година
Картина: The Venetian Lovers, 1525-30, by Paris Bordon; chinaoilpaintinggallery
