Конкурсът за радиопиеса за деца не откри хубавата приказка
„ За страдание нещото, което не открих, е хубавата приказка – може и с познати герои, само че да има премеждие, въображение, комизъм, обич и ненавист. “ Бианка Бенковска
„ Макар че не се появи ярка пиеса за първа премия, две втори, една трета премия и седем отличени ръкописа са добър репертоар. “ Майя Динева
„ Днешните деца са доста по-умни и с доста повече въображение. Те имат потребност от нови светове, които да предизвикат мисленето им и да ги карат да основават положително. “ Михаил Казаков
Конкурсът на Радиотеатъра за радиопиеса за деца завърши. Журито в състав Майя Динева, Бианка Бенковска и Михаил Казаков реши:
• Не присъжда първа премия
• Присъжда две втори награди в размер на 700 лева и радиопостановка:
„ Вълшебната шапка “ от Теменуга Маринова
„ Хипо приказка “ от Магда Борисова
• Присъжда една трета премия в размер на 500 лева и радиопостановка:
„ Вятърничава приказка за Жабчо “ от Теодора Стамболска
Журито предлага на вниманието на редакторите в Радиотеатъра следните пиеси за работа:
• „ Какво сънуват еднорозите “ от Емил Йотовски
• „ Фетко “ от Фани Цуракова
• „ Часовникарят “ от Лилия Байлова
• „ В крилете на слона “ от Сабина Стефанова
• „ Бубо и Лепчо “ от Антоанета Попова
• „ Фантазна “ от Теодора Георгиева
• „ Островът на нашите завършения “ от Христо Джелебов
Благодарим на всички участници в състезанието! Пожелаваме на добър час на наградените и отличени пиеси!
Ето и част от размислите на журито след прочита на 119 радиопиеси за деца, взели участие в състезанието:
Слушането е виждане. Това е логото на Радиотеатъра и дефинира какво тъкмо е той. Визуалността на театралната сцена е сменена с въображението на слушателя, което може да го води в незнайни земи и богати завършения. Човешкото въображение е безгранично, в случай че ние сами не си го ограничим. Което са създали създателите на конкурсните радиопиеси. Самоограничили са се. Повечето от тях демонстрират събитията към градските деца, попаднали на село при бабите и дядовците си, които нищо не схващат от модерна техника, но поучават децата от заран до вечер. Ако се замислим, от дълго време детският свят не се състои единствено от свадите на родителите и бабините приказки. Нито пък от учебните събития. Оказва се, че не познаваме добре децата си и не разбираме техните безредици. „ Животът е най-голямото премеждие и ние би трябвало да го одобряваме с усмивка и отворени сърца “ споделя Магда Борисова в своята „ Хипо приказка “ за страхливото хипопотамче и смелото зайче. Хипопотамчето страда от агорафобия и не смее да излезе от къщи, а зайчето самоуверено обикаля света! Необичайно, нали? Нейната наградена история има и още едно в допълнение качество, което липсва в множеството ръкописи. Чувство за комизъм. Като че ли повече от стоте създателя на приказки са си забранили да се веселят.
Разбра се, че пишещите братя и сестри може би не знаят какво е радиопиеса. Тъй като слушането е виждане, в радиотеатъра доста значима е звуковата картина, външните шумове, ремарките, които изясняват действието. Затова и наградихме една от пиесите – „ Вълшебната шапка “, на Теменуга Маринова, тъй като с изключение на доста смях и песни, нейната пиеса обръща изключително внимание на ремарките. Те стават другото настоящо лице, с изключение на приказните герои.
„ Любовта носи победа без гибел. Свободна победа. Дори този, който е изгубил, ще бъде пощаден, с цел да се трансформира в най-верния ѝ войник. “ („ Фетко “). Чудесен извод прави Фани Цуракова в своята пиеса за фретката Фетко. За жал, тя прави и общата съвсем за всички неточност – героите са прекалено много. Опитайте се да различите в детския половин час по радиото повече от 7-8 гласа и да запомните кой кой е. Със сигурност ще се объркате. Тук му е мястото да отбележа, че някои създатели считат четенето за радиотеатър. Вероятно това идва от четящите артисти по всякакви обществени мрежи и медии по време на пандемията. Радиопиесата си е спектакъл през ухото и въображението, желае събития, конфликти и катарзис. Разказаните приказки не са радиотеатър, те са си разказчета, прочетени от мама, баща или баба.
„ Въображението е огънят, който гори и задвижва света. То е светлината, която озарява всяка концепция, всяка мисъл. То е силата, която кара хората да основават. Да творят. Да измислят. Да се развиват. Да има напредък. “ („ Фантазна “, Теодора Георгиева). Именно това липсва на доста от пиесите, също по този начин създателите не са се съобразили с образната страна, която единствено пречи при реализирането на една радиопостановка. Как ще изобразите слухово, да вземем за пример: Шах Джахан – достоен държател на антично персийско приказно царство, с черна брада, алени сочни устни, сини очи и грубо сърце, към 33 годишен?! („ Най-сладкото “, Петър Пламенов). Понякога в Радиотеатъра, където Слушането е виждане, би трябвало още едно настоящо лице – Четец.
Като резюме можем да кажем, че макар огромния брой пиеси и създатели (119), макар непознаването на радиодраматургията, макар повторяемостта на тематиките (град-село, баби-внуци) и макар самоограничението на авторовото въображение, въпреки всичко състезанието донесе на репертоара в Радиотеатъра много забавни за работа ръкописи. Макар че не се появи ярка пиеса за първа премия, две втори, една трета премия и седем отличени ръкописа са добър репертоар.
На добър час!
„ Макар че не се появи ярка пиеса за първа премия, две втори, една трета премия и седем отличени ръкописа са добър репертоар. “ Майя Динева
„ Днешните деца са доста по-умни и с доста повече въображение. Те имат потребност от нови светове, които да предизвикат мисленето им и да ги карат да основават положително. “ Михаил Казаков
Конкурсът на Радиотеатъра за радиопиеса за деца завърши. Журито в състав Майя Динева, Бианка Бенковска и Михаил Казаков реши:
• Не присъжда първа премия
• Присъжда две втори награди в размер на 700 лева и радиопостановка:
„ Вълшебната шапка “ от Теменуга Маринова
„ Хипо приказка “ от Магда Борисова
• Присъжда една трета премия в размер на 500 лева и радиопостановка:
„ Вятърничава приказка за Жабчо “ от Теодора Стамболска
Журито предлага на вниманието на редакторите в Радиотеатъра следните пиеси за работа:
• „ Какво сънуват еднорозите “ от Емил Йотовски
• „ Фетко “ от Фани Цуракова
• „ Часовникарят “ от Лилия Байлова
• „ В крилете на слона “ от Сабина Стефанова
• „ Бубо и Лепчо “ от Антоанета Попова
• „ Фантазна “ от Теодора Георгиева
• „ Островът на нашите завършения “ от Христо Джелебов
Благодарим на всички участници в състезанието! Пожелаваме на добър час на наградените и отличени пиеси!
Ето и част от размислите на журито след прочита на 119 радиопиеси за деца, взели участие в състезанието:
Слушането е виждане. Това е логото на Радиотеатъра и дефинира какво тъкмо е той. Визуалността на театралната сцена е сменена с въображението на слушателя, което може да го води в незнайни земи и богати завършения. Човешкото въображение е безгранично, в случай че ние сами не си го ограничим. Което са създали създателите на конкурсните радиопиеси. Самоограничили са се. Повечето от тях демонстрират събитията към градските деца, попаднали на село при бабите и дядовците си, които нищо не схващат от модерна техника, но поучават децата от заран до вечер. Ако се замислим, от дълго време детският свят не се състои единствено от свадите на родителите и бабините приказки. Нито пък от учебните събития. Оказва се, че не познаваме добре децата си и не разбираме техните безредици. „ Животът е най-голямото премеждие и ние би трябвало да го одобряваме с усмивка и отворени сърца “ споделя Магда Борисова в своята „ Хипо приказка “ за страхливото хипопотамче и смелото зайче. Хипопотамчето страда от агорафобия и не смее да излезе от къщи, а зайчето самоуверено обикаля света! Необичайно, нали? Нейната наградена история има и още едно в допълнение качество, което липсва в множеството ръкописи. Чувство за комизъм. Като че ли повече от стоте създателя на приказки са си забранили да се веселят.
Разбра се, че пишещите братя и сестри може би не знаят какво е радиопиеса. Тъй като слушането е виждане, в радиотеатъра доста значима е звуковата картина, външните шумове, ремарките, които изясняват действието. Затова и наградихме една от пиесите – „ Вълшебната шапка “, на Теменуга Маринова, тъй като с изключение на доста смях и песни, нейната пиеса обръща изключително внимание на ремарките. Те стават другото настоящо лице, с изключение на приказните герои.
„ Любовта носи победа без гибел. Свободна победа. Дори този, който е изгубил, ще бъде пощаден, с цел да се трансформира в най-верния ѝ войник. “ („ Фетко “). Чудесен извод прави Фани Цуракова в своята пиеса за фретката Фетко. За жал, тя прави и общата съвсем за всички неточност – героите са прекалено много. Опитайте се да различите в детския половин час по радиото повече от 7-8 гласа и да запомните кой кой е. Със сигурност ще се объркате. Тук му е мястото да отбележа, че някои създатели считат четенето за радиотеатър. Вероятно това идва от четящите артисти по всякакви обществени мрежи и медии по време на пандемията. Радиопиесата си е спектакъл през ухото и въображението, желае събития, конфликти и катарзис. Разказаните приказки не са радиотеатър, те са си разказчета, прочетени от мама, баща или баба.
„ Въображението е огънят, който гори и задвижва света. То е светлината, която озарява всяка концепция, всяка мисъл. То е силата, която кара хората да основават. Да творят. Да измислят. Да се развиват. Да има напредък. “ („ Фантазна “, Теодора Георгиева). Именно това липсва на доста от пиесите, също по този начин създателите не са се съобразили с образната страна, която единствено пречи при реализирането на една радиопостановка. Как ще изобразите слухово, да вземем за пример: Шах Джахан – достоен държател на антично персийско приказно царство, с черна брада, алени сочни устни, сини очи и грубо сърце, към 33 годишен?! („ Най-сладкото “, Петър Пламенов). Понякога в Радиотеатъра, където Слушането е виждане, би трябвало още едно настоящо лице – Четец.
Като резюме можем да кажем, че макар огромния брой пиеси и създатели (119), макар непознаването на радиодраматургията, макар повторяемостта на тематиките (град-село, баби-внуци) и макар самоограничението на авторовото въображение, въпреки всичко състезанието донесе на репертоара в Радиотеатъра много забавни за работа ръкописи. Макар че не се появи ярка пиеса за първа премия, две втори, една трета премия и седем отличени ръкописа са добър репертоар.
На добър час!
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ