За съжаление мнозина вярваха, че Русия ще ни донесе мир,

50 000 от вас вече са унищожени. Няма ли да бягате?

" За страдание мнозина имаха вяра, че Русия ще ни донесе мир ", споделя 18-годишният Михаил Марчук от Купянск в Харковска област, който преди войната е учил в медицински лицей. Занятията били анулирани още в първия ден на нахлуването на руснаците, а единствено три дни по-късно кметът на града приел да си сътрудничи с съветските военни. Впоследствие те окупирали целия изток и част от севера на Харковска област.

Михаил останал вкъщи - в купянското предградие Ковшаровка. Черпел сили от това, че ходел на черква и пеел там в хора. Въпреки окупацията в църквата продължавали да служат на украински. " Ако някой от руснаците беше пристигнал при нас, щеше да чуе по какъв начин се молим за нашата войска и е ясно какво би ни се случило. Бяхме чували какво става в Купянск - по какъв начин там изчезват хора ", споделя пред Дъждовни води отец Леонид.

Търсейки начин да се противопостави на руснаците, Михаил решил да стане партизан. Последвал го и клисарят Виталий. Двамата почнали да разпространяват проукраински апели по селата. " Аз имах принтер, а Виталий гореше от предпочитание да работи ", споделя Михаил. Към тях се включил и отец Леонид. Всяка неделя след църковната служба заедно обсъждали лозунгите: " Ковшаровка - това е Украйна ", " 50 000 от вас към този момент са унищожени - дали не ви е време да бягате? ". Михаил разпечатвал лозунгите и дружно с Виталий ги разлепяли из селището. Същевременно късали обявите на окупационните управляващи за настоящия курс на рублата и за подготовката на новата образователна година в учебните заведения.

Отец Леонид: " И от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) съм се крил - имам опит "

" Имам таен опит още от 1980-те години - бях в младежка религиозна група и се криех от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Този опит ми оказа помощ по време на окупацията. Трябваше да бъдем доста деликатни, само че в същото време да продължаваме работата си ", споделя отец Леонид.

Михаил обикалял улиците на Ковшаровка и снимал съветските военни и тяхната техника, след което предавал данните на украинските елементи. " Можехме да създадем и повече, само че трябваше да има баланс сред патриотизма и риска ", изяснява Михаил, който се стремял да крие телефона, с който снимал.

Когато пристигнали руснаците, той таман завършвал образованието си. За да получи дипломата си, трябвало да мине и стаж в болница. " Не желаех да карам стажа в Купянск, тъй като там се лекуваха съветски военни - не бих могъл да церя окупатори. Затова пристигнах в болничното заведение в Ковшаровка - тук нямаше руснаци ", споделя Михаил.

По неговите думи окупацията била доста тежка в честен проект: " Не биваше да забравяме кои сме. Че не сме животни, а хора. А какво отличава индивида от животното? Чувствата към личната татковина ", уверен е Михаил.

" Като че ли в тези стени живееше смъртта "

" Руските военни всеобщо прибираха всички - дори и при най-малкото съмнение за подпомагане на украинската опозиция ", споделя пред Дъждовни води Андрей (името е променено), различен млад украинец от Купянск. След като го задържали, му вързали ръцете, нахлупили боне на главата му и го облепили с тиксо. Докарали го в полицията, където имало и стая за мъчения. " Щом влязох, чух вопъл - звучеше като прощален вопъл. Това ужасно ме потисна - сякаш в тези стени живееше гибелта ".

Вървейки по коридора, Андрей чул гласа на преподавателя в медицинския лицей Константин, който бил арестуван преди него. Както се схванало по време на разпита - Константин бил упрекнат, че е предавал информация на украинските военни, а Андрей - че му е помагал. Андрей изрично отричал всичко, получил в отговор закани и удари с палки по коленете и по гърба.

След разпита извели Андрей в двора на пандиза и го заключили с белезници за оградата. До него бил завързан негов другар, а с изключение на тях имало още осем души.

Вечерта в полицейския сектор настъпила цялостна тишина и пандизчиите предположили, че останали сами. Повикали надзирателите, само че не пристигнал никой. Тогава почнали да чупят решетките на прозорците и всички съумели да се освободят, в това число Андрей, въпреки да останал с белезници на едната ръка.

Междувременно в града пристигнали украинските военни. Тогава почнал масиран обстрел от страна на руснаците, на който Андрей не издържал и отпътувал за Харков. Михаил останал в Ковшаровка, която била освободена в края на септември. Днес младият украинец работи в болничното заведение за незабавна помощ в Купянск.

***
Вижте и това видео от нашия списък: