128 години борба с корупцията в България, кой слага началото
За страдание или за наслада, България може да се похвали, че към този момент 128 години се бори с корупцията. В Княжество България младият юрист и публицист Стефан Бобчев, в качеството си на народен представител, внася в Народното събрание през 1894 година първия у нас закон срещу грозното събитие, който се назовава Закон за съдене на нелегално забогателите служители. Това демонстрират архивите на българския парламент, които цитира Българска телеграфна агенция. По това време ръководи 16-о държавно управление на Княжество България (19 май - 9 декември) с министър председател и министър на вътрешните работи доктор Константин Стоилов. Правителството сменя кабинета на Стефан Стамболов, който е бил отпред от 20 август 1887 година до 19 май 1894 година
За да сложи завършек на дебатите сред поддръжниците и съперниците на Стамболов в пленарна зала, Бобчев става и произнася дълга тирада, в която акцентира, че този закон визира и някои членове на Народното събрание. „ Не единствено Стамболов е отговорен, господа, отговорно е и нашето време, което създава корупция на всички държавни равнища! ”, споделя тогава Бобчев, представен в публикации на историци, изследвали този интервал от историята ни.
Темите за корупцията намират място и в медиите от края на 19-и и началото на 20-и век. Тогава няма радио и телевизионни студия, и разногласията се водят по страниците на вестниците. Пресата се явява конкурент и коректив на тогавашната власт и политици, а в издаваните по това време вестници има многочислени публикации както против корупцията, по този начин и обвинявания против съответни политици, излиза наяве от непокътнатите в Националната библиотека „ Кирил и Методий “ броеве.
Известни персони, които са и редактори, като Славейков, Ботев, Каравелов, намират почтени наследници в лицето на не толкоз известните през днешния ден Стоян Шангов, Атанас Дамянов, Петър Петров, Георги Николов. Освен известност, техните публикации им носят и закани, пердах, даже изселвания и затвор.
Един от първите закони, против който публицистите стачкуват, е Законът за печата, признат през 1883 година и допълван няколко пъти до 1901 година, когато е анулиран. В него е посочено, че който атакува властта или княза се санкционира с от една до пет години затвор. Началото на новата ера в българския щемпел слага всекидневникът „ Вечерна поща “, който се появява на 24 август 1900 г. като негов създател е Стоян Шангов. Вестникът е първият, който вкарва политическата подигравка у нас. Имената на първите му карикатуристи са Александър Божинов и Иван Славов.
За да сложи завършек на дебатите сред поддръжниците и съперниците на Стамболов в пленарна зала, Бобчев става и произнася дълга тирада, в която акцентира, че този закон визира и някои членове на Народното събрание. „ Не единствено Стамболов е отговорен, господа, отговорно е и нашето време, което създава корупция на всички държавни равнища! ”, споделя тогава Бобчев, представен в публикации на историци, изследвали този интервал от историята ни.
Темите за корупцията намират място и в медиите от края на 19-и и началото на 20-и век. Тогава няма радио и телевизионни студия, и разногласията се водят по страниците на вестниците. Пресата се явява конкурент и коректив на тогавашната власт и политици, а в издаваните по това време вестници има многочислени публикации както против корупцията, по този начин и обвинявания против съответни политици, излиза наяве от непокътнатите в Националната библиотека „ Кирил и Методий “ броеве.
Известни персони, които са и редактори, като Славейков, Ботев, Каравелов, намират почтени наследници в лицето на не толкоз известните през днешния ден Стоян Шангов, Атанас Дамянов, Петър Петров, Георги Николов. Освен известност, техните публикации им носят и закани, пердах, даже изселвания и затвор.
Един от първите закони, против който публицистите стачкуват, е Законът за печата, признат през 1883 година и допълван няколко пъти до 1901 година, когато е анулиран. В него е посочено, че който атакува властта или княза се санкционира с от една до пет години затвор. Началото на новата ера в българския щемпел слага всекидневникът „ Вечерна поща “, който се появява на 24 август 1900 г. като негов създател е Стоян Шангов. Вестникът е първият, който вкарва политическата подигравка у нас. Имената на първите му карикатуристи са Александър Божинов и Иван Славов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ