Цар Самуил
За ранния живот на Самуил не е известно доста. Не знаем даже по кое време е роден. Майка му се е казвала Рипсимия, като съгласно някои теории тя е била с арменски генезис и щерка на арменския цар Ашот II Железни. Баща му пък е бил Никола, комит на Средец по времето на цар Петър. Самуил е имал и трима братя – Давид, Мойсей и Арон.
Обстановка в България в края на X век
През 968г България е нападната от 60 000 съветски бойци, отпред с княз Светослав I. Двойно превъзхождана по бройка, българската войска е разгромена още в първата борба и вследствие на това русите завладяват доста градове от двете страни на река Дунав.
Светослав е заставен да се върне, с цел да пази столицата си от печенезите, само че още на идната година още веднъж нахлува в България и отново разрушава българите, този път край Преславец. Това проваляне се оказва пагубно за цар Петър, който от напрежението получава инсулт и умира, оставайки в историята като най-дълго управлявалият цар на Първото българско царство.
Трона наследява Борис II, наследник на Петър I. Той подписва съюз с византийския държател Никифор II, имащ интерес да помогне на българите поради новата опасност в лицето на русите. Планът на Никифор II обаче е осуетен и императорът е погубен от придворните си. След него, Йоан I Цимисхий пробва да откри дипломатично решение на казуса, само че Светослав отхвърля да се отдръпна.
През 970г руско-българска армия навлиза в Тракия. Светослав таи очаквания да превземе Цариград и даже води със себе си собствен кандидат за византийския трон – Калокир от Херсонес. Междувременно, комитопулите (синовете на Никола) показват очевидна антивизантийска позиция и се радват на огромна поддръжка от българите.
Византийският военачалник Варда Склир обаче разгромява русите при Аркадиопол, въпреки това да не отхвърля Светослав и той атакува още веднъж през 971г по суша и море. Междувременно сухопътната византийска войска доближава свободно до Велики Преслав, който е бранен от руси и българи. Българите минават на страната на византийците, а византийският император афишира, че е пристигнал да ги освободи от съветското господство и признава Борис II за цар на българите.
След като Йоан Цимисхий побеждава Светослав за следващ път и го принуждава да се затвори в крепостта Дръстър (в днешна Силистра), той подрежда да бъдат ограбени Борисовите съкровища. Стената на града е поправена, а Велики Преслав е прекръстен на Йоанопол.
Византийският император води Борис и по-малкия му брат Роман в Константинопол, където обществено на площада подрежда на Борис да смъкна знаците на властта, а Роман е кастриран. С това Йоан Цимисхий смята, че България към този момент е византийско притежание.
През 978г, братята Борис и Роман съумяват да избягат от Цариград, само че на границата Борис е погубен по простъпка от български граничар, който се подвежда по византийските му облекла. До този миг комитопулите ръководят българските територии – Давид управлява Тесалия и южна Македония, Мойсей ръководи Струмица, Арон остава в Средец, а Самуил се открива във Видин. Именно на Самуил се пада отговорността да приготви освобождението на изгубените територии на североизток.
Въстанието на комитопулите
През 976г Йоан Цимисхий умира при неразбираеми условия, което дава по този начин чаканата опция за комитопулите да работят. Възползвайки се от проблемите в ръководството на Византия, българите дават начало на всеобщо българско въстание и нахлуване в балканските провинции на Византийската империя.
Въстанието е сполучливо и византийските шефове са изгонени. Народът признава властта на братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които се насочват към Отвъндунавска България и още веднъж освобождават поробените територии, които са едва защитавани от византийците.
След завръщането на Роман в България, той е отведен при Самуил във Видин, където е провъзгласен от комитопулите за цар. Самуил му служи като първи военачалник, само че действително Роман е оставил властта в негови ръце, до момента в който се занимава най-вече с църковни каузи.
През 976г или 977г Мойсей атакува и обсажда Серес, само че умира по безразсъден метод, погубен от хвърлен от крепостта камък. Някъде по същото време умира и Давид. Най-големият брат е погубен от скитащи власи край Преспа. Няма изясненост по въпроса дали убийците му са бранили прохода сред Костур и Преспа или убийството в действителност е проведено от Византия. Има и доктрина, че самият Самуил е провел убийствата на братята си, с цел да си обезпечи независима власт.
Като по-голям брат, Арон ръководи българските територии, намиращи се до Тракия. Византийският император Василий II се насочва към него, въпреки желанието на Арон да е да спре войната и да ръководи независимо, откакто в профил брат си Самуил.
Арон договаря с Василий II и приема двамата да се сродят. За своя жена избира сестрата на императора, само че вместо това от Цариград севастийският митрополит води със себе си някаква непозната жена. Когато Арон разкрива измамата, той изгаря митрополита жив. Това дава мотив на византийския император да изпрати войска към прохода Траянови врата и да обсади Средец.
След траялата 20 дни блокада, на 17 август 986г Василий II е заставен да отстъпи, само че би трябвало още веднъж да мине през Траянови врата, където обаче към този момент го чака Самуил, притекъл се на помощ на брат си. Византийската войска претърпява тотално проваляне и всички бойци са убити или пленени.
За злощастие на Арон, още през същия ден Самуил научава за братското изменничество и след абсурдът сред двамата, Арон и целият му жанр са екзекутирани. Пощаден е само синът му Иван Владислав по молба на самуиловия наследник Гавраил Радомир. Години по-късно, Иван Владислав ще убие спасителя си по време на лов, с цел да заеме мястото му на царския трон.
След тези събития, властта в България минава напълно в ръцете на Самуил.
Първо огромно проваляне
През 989г политическата обстановка във Византия най-сетне се стабилизира и императорът още веднъж насочва цялото си внимание към България. Две години по-късно пламва следващата война, а цар Роман е покорен и отведен в Цариград.
Внезапно обаче войната завършва през 995г, откакто фатимидите атакуват Византия. Самуил взема решение да се възползва от тази опция и се насочва към Солун, където побеждава солунския дук и го пленява. При щурма на града е разрушен и дук Григорий, който умира в борбата. Победният поход на Самуил продължава – той завладява Тесалия, нахлува в Атика и стига до Пелопонес.
Византийският император Василий II изпраща пълководеца Никифор Уран, с цел да се оправи с надвисналата заплаха в лицето на българите. През 996г Самуил е заставен да се върне, с цел да отбрани по-рано превзетите територии. Именно тогава се среща с Уран при река Сперхей, която е придошла и прави борбата невъзможна.
През нощта обаче, бойците на Уран откриват брод през реката и атакуват българите до момента в който спят. Последвалото кръвопролитие е неописуемо, а Самуил и Гавраил Радомир едвам съумяват да се измъкнат. Уран се завръща в Константинопол с 1000 глави и 12 000 пленени българи, а България остава без налична войска. Останал без различен избор, Самуил дава обещание на Василий II, че ще му се подчини.
Цар на България
По време на договарянията с византийския император, доближава новина за гибелта на пленения български държател Роман, последният от крумовата династия. За цар на България е определен най-близкия роднина на Симеон Велики – Самуил.
Първите дейности на Самуил като цар са да нападне Сърбия през 998г, опасявайки се от възможен съюз сред сърби и византийци. Сръбският княз Иван Владимир се предава и е заточен в Преспа, а българите завладяват Котор и Далмация, не съумяват да овладеят Дубровник и минават към Босна и Рашка. По-късно Иван Владимир се дами за Теодора Косара, щерка на Самуил.
Следват още два династични брака. Мирослава, другата самуилова щерка, се омъжва за пленения Ашот, който става шеф на Драч – по този начин се укрепват южните български територии. Самуил се съюзява и с Унгария, като дами сина си Гавраил Радомир за дъщерята на унгарския държател Геза.
Междувременно обаче Василий II приготвя ново нахлуване на България. През 1001г византийците минават Стара Планина и завладяват Плиска, Преслав и Дръстър, а най-после пада и цяла Североизточна България.
На идната година са нападнати и южните елементи на България, като са завладяни крепостите Верея, Колидрон и Сервия. Византийската войска продължава към Македония, където завладява Воден.
Предателство
За известно време, след сватбата на Гавраил Радомир и дъщерята на унгарския крал Геза, България и Унгария са в другарски връзки. Когато Геза умира обаче, неговият наследник Стефан разтрогва брака и унгарската войска навлиза в България от северозапад.
Византия единствено това и чака. През 1002г Видин е обсаден за осем месеца и най-после пада след измяната на видинския митрополит. Унгарците пък завладяват елементи от северна България.
На идната година Василий II и унгарците се насочват на юг и доближават до Скопие. Там византийският император се среща очи в очи със Самуил, само че двете армии са разграничени от река Вардар. Българският цар още веднъж позволява същата неточност като в борбата при Сперхей. Ромеите намират брод през реката, атакуват ненадейно и разгромяват българската войска, а Скопие пада.
Императорът взема решение да продължи до Пернишката цитадела, бранена от Кракра – един от най-опитните войни и стратези. Византийската войска понася доста тежки загуби и Василий II е заставен да отстъпи.
През 1004г Самуил още веднъж атакува Солун, възползвайки се от тежкото проваляне на византийците при Перник, само че не съумява да превземе града. За 4 години българите претърпяват големи загуби.
Военните неуспехи на Самуил са повода множеството му военачалници и шефове да избягат от България. През 1005г пък Ашот, който е женен за щерка му Мирослава, бяга с нея от Драч, отива при Василий II и предава на императора Драчката област.
Следват години на непрестанни сражения сред българи и византийци, като Василий II последователно притиска от ден на ден българите.
Беласишката борба
Решен да спре непрекъснатите набези на византийците, през 1014г цар Самуил се приготвя за открит конфликт с византийската войска. Още аргументи за това са, че провалите освен са разорили България, само че от това страда и престижа на владетеля.
Самуил вярно планува, че Василий II ще премине през Сяр и Рупелския пролом, а по-късно ще се насочи на запад до долината на река Струмешница. В местността Куфалница (село Ключ) обаче, византийският император се сблъсква с голяма стена, издигната от Самуил. Василий II неведнъж се пробва да превземе укреплението, само че безрезултатно и на цената на огромни човешки загуби.
В същото време Самуил е изпратил войска към Солун за да отклони вниманието на Василий II и да го накара да се откаже от стената. Планът обаче се проваля, тъй като българската войска е разгромена покрай Солун от силите на Теофилакт Вотаниат, които по-късно се причисляват към войските на императора край Беласица.
Въпреки всичко стената на Самуил удържа гневните офанзиви и Василий II съвсем се отхвърля, само че тогава стратегът Никифор Ксифий открива скришен път към стената. Българските позиции са заобиколени и нападнати в тил, което ги принуждава да правят отстъпка. Стената пада.
Българите търпят тежки загуби, а самият Самуил е избавен героичен от сина си Гаврил Радомир, който съумява да го води в крепостта Прилеп отатък река Вардар. Пленени са 15 000 българи.
Въпреки провалянето, крепостта Струмица е удържана и Василий II се отдръпва. Решава да изпрати солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти укрепленията на Самуил на юг от Струмица. Той обаче е атакуван от силите на Гаврил Радомир и погубен.
За да отмъсти за гибелта на Вотаниат, Василий II заповядва да бъдат ослепени българските пленници, като на всеки 100 да остане по един с едно око, след което ги изпраща на Самуил.
Когато българският цар вижда ослепените си бойци, той получава сърдечен удар и умира в Преспа на 6 октомври 1014г.
Гаврил Радомир и Иван Владислав не съумяват да се опрат на Василий II, към този момент получил прозвището Българоубиец. Повечето регионални и локални шефове се предават на императора, а България е дефинитивно покорена и остава под владичеството на Византия близо два века.
Тленните остатъци на цар Самуил са открити от гръцкия археолог професор Николаос Муцопулос в базиликата Свети Ахил на остров в Малкото Преспанско езеро. Днес те към момента се намират в лабораторията на професора, въпреки да са препоръчани на българската страна в подмяна на няколко остарели византийски ръкописа, намиращи се в България.
Самуил е бил считан за съвсем вечен и непостижим по мощ исполин, съвсем възвишен, въпреки в реалност да е бил миличък мъж, висок към 160см. Това демонстрира какъв брой кадърен, почитан и застрашителен военачалник е бил и като какъв са го виждали българи и византийци. Дори след гибелта му за него се приказва епохи наред, а в Константинопол се пишат поеми, сравняващи българския държател с комета, появила се в небето през 989г.
Самуил ръководи България близо половин век, въпреки през по-голямата част от този интервал публично да не е цар. Той се отличава от множеството други владетели по това, че не жадува да бъде държател непременно и не седи на несъмнено в двореца си, само раздавайки заповеди от трона си. Напротив, Самуил персонално предвожда българските войски в едни от най-тежките сражения с византийците и неведнъж рискува живота си паралелно до своите бойци. Факт е, че съумява да се опълчи на Византийската империя съвсем 50 години в един от най-трудните интервали от българската история.
