За работата и труда, споделено от учението на немския поет

За работата и труда, споделено от учението на немския стихотворец и художник Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876-1943), прочут с духовното си име Bô Yin Râ.

(Portrait of a record setter in work productivity 1932, by Kazimir Malevich)

Работа

Беден - беден като бедняк даже да има всички съкровища на земята - е оня, който не познава неизчерпаемите благоприятни условия за подсилване на всичките си сили, скрити в способността му да се труди.

Колкото и „ еднообразна ”, колкото и „ затъпяваща ” да ти се коства твоята работа, престани да я принизяваш в допълнение в личните си очи, тогава ти или ще установиш по какъв метод можеш да я спасиш от монотонността, или ще почнеш да изпълняваш все същото „ придвижване ”, все същото деяние, което тя изисква ден след ден от теб, с постоянно ново схващане и по този начин духът ти ще открие в едно и също нещо хиляди нови аспекти.

Ти можеш да придобиеш непредвиден приток на духовни сили от всяка работа, която извършваш по подобен метод, че никой различен да не е в положение да се оправи по-добре с нея!

Ако можеш свободно да избираш последователността, в която изпълняваш предоставените ти задания, залови се на първо време с най-отблъскващата за теб и се постарай да я обикнеш!

Много по-лесно е да пренебрегнеш всекидневните си отговорности, в сравнение с да ги изпълняваш.

Преодолей възприятието си на злост и ти ще вземеш връх и над най-отегчителната работа; тя ще ти носи наслада с помощта на метода, по който я приемаш!

Не бива да гледаш на труда си само като на средство за посрещане на житейските ти потребности! В самата добре свършена работа се крие нейната най-висока стойност, от която никой не може да те лиши, която никой не е в положение да ти отнеме.

Нищо още не знае за благословението на труда оня, който не се е научил да обича работата си. Няма да изпита благословението на труда оня, който бленува за благополучие, в което няма място за труда!

Който е кадърен да се труди, а не обича труда като средство за себеизява на душата, той към момента е прекомерно надалеч от вътрешното предчувствие на своето свръхземно съществуване.

На тази земя в никакъв случай няма дефицит на благоприятни условия за работа, прекомерно огромен обаче е дефицитът на хора, подготвени да одобряват всяка опция за работа.

Всеки носи в себе си способността да реализира съвършенство в едно или друго занятие, което в действителност дава отговор на неговите благоприятни условия.

Може би в по-скромни рамки ти ще си кадърен да дадеш най-хубавото, а вместо това напразно се мъчиш да надвиеш противници, които по природа са надарени с надалеч по-големи качества. Безброй хора търпят поражение, тъй като корабът им, въпреки и добър, е прекомерно дребен, с цел да прекосят с него океана, само че все пак те не могат да обуздаят упоритостта си да се втурнат в намерено море.

Ако една работа е „ зле платена ”, това постоянно е единствено симптом, че таман за този тип активност има огромно предложение на работна ръка, и всеки, който настойчиво упорства да прави тъкмо тази работа, въпреки тя от дълго време да е намерила задоволително мозъци и ръце, единствено ощетява заетите към този момент в нея и в следствие освен не печели нищо за себе си, само че и спъва личното си развиване.

Единствено трудът поради самия труд: - трудът, ориентиран към оптимален резултат, - може да сътвори това по този начин мечтано всеобщо благополучие, което си остава неосъществимо, до момента в който продължаваме просто да поносим труда като досадна нужда.

Когато един ден бъдеш свързан в себе си със своя Бог, целият ти живот ще бъде единствено работа и деяние, - ти самият ще бъдеш единствено работа и деяние! 

Избрано от: „ Bô Yin Râ. Максими от Неговото духовно обучение “, съставителство и встъпление Рудолф Шот, ИК „ ИРИС-95 “, 2001
Картина: Portrait of a record setter in work productivity 1932, by Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery