За проблемите в брака и срещата между родителя, детето и

За проблемите в брака и срещата сред „ родителя ”, „ детето ” и „ възрастния ” в двойката, споделено от книгата „ Аз съм добър, ти си добър. Психология на човешкото ежедневие “ на американския психиатър Томас Харис.

 „ В началото на своята работа по създаването на Транзакционния разбор Ерик Бърн открива, че когато наблюдаваш и слушаш хората, можеш да ги видиш по какъв начин се трансформират пред очите ти. Това е една цялостна смяна. Съществуват промени по едно и също време в израза на лицето, речника, жестовете и дейностите на тялото, които могат да накарат лицето да се изчерви, сърцето да се разтупти и дишането да се учести.
Можем да установим такива внезапни промени във всеки: дребното момченце, което избухва в рев, когато не успее да накара играчката си да работи; подрастващото момиче, чието лице се оживява от възбуденост, когато телефонът най-накрая звънва; мъжът, който пребледнява и трепери, когато получава известие за длъжностен неуспех; бащата, чието лице става на камък, когато синът му не се съгласява с него. Индивидът, който се трансформира по този метод, е все същият човек, в случай че се има поради структурата на костите, кожата и облеклата. Така че какво се е трансформирало вътре в него? Променил се е от какво в какво?

Този въпрос е увличал Бърн първоначално, когато стартира да създава Транзакционния разбор. Един тридесет и пет годишен юрист, който той лекува, споделил следното: „ Аз в действителност не съм юрист. Аз съм просто едно малко момче. “ Извън кабинета на психиатъра той в действителност е процъфтяващ юрист, само че по време на лекуването се чувствува и се държи като малко момче. Понякога по време на едночасовия сеанс той току ще попита: „ На юриста ли говорите или на дребното момче? “ Както Бърн, по този начин и пациентът били заинтригувани от съществуването и появяването на тези две действителни персони или положения на индивида и почнали да приказват за тях като за „ възрастния “ и „ детето “. Лечението се насочило към тяхното делене. По-късно и друго едно положение почнало да става явно като положение, друго от „ възрастния “ и „ детето “. Това е „ родителят “ и то било разпознато по държанието, при което в действителност се възпроизвеждало това, което пациентът виждал и чувал неговите родители да вършат, когато бил малко момче.

Като че ли във всеки човек съществува същият дребен човек, който той е бил на тригодишна възраст. В него също по този начин съществуват и личните му родители. В мозъка има записи на действителни прекарвания на вътрешни и външни събития, най-значителните от които са се случили през първите пет години от живота му. Съществува и трето положение, друго от тези двете. Първите две се назовават Родител и Дете, а третото - Възрастен. Тези положения на индивида не са функции, а психически същности. Ерик Бърн споделя, че „ Родителят, Възрастният и Детето не са концепции, каквито са Суперего, Его и т. н., а феноменологични действителности ".

***

Поставянето на цели

Кораб, който плува, без да има цел, се люшка и се отнася от приливите и отливите - веднъж нагоре, един път надолу, стенейки и скърцайки, когато е в намерено море, спокоен и превъзходен при безветрие. Той се подчинява в дейностите си на волята на морето. Много бракове наподобяват нещо такова. Те се държат на повърхността, само че са без избрана посока. Най-голям принос при вземането на решения при тях има максимата: „ Какво вършат другите хора? " Такива бракове се подчиняват на своя обществен кръг във връзка с облеклото, домашната работа, развъждането на децата, полезностите и мисленето. „ Докато другите го вършат, значи е ДОБРЕ " е техният пример за това, какво да вършат. Ако „ всеки " купува избран тип първокласен автомобил, те също ще купят подобен, даже в случай че техните парични отговорности за покупки на погашение към този момент им носят всеки месец купища неприятни квитанции за заплащане. Те не са построили собствен личен ред от самостоятелни полезности във връзка с своите лични действителности и заради това постоянно приключват обезверени и в задължения. Само Възрастният може да каже „ не " на шумните митинги на Детето за нещо по-голямо, по- хубаво и повече, с цел да се усеща то още по-ДОБРО. Само Възрастният може да попита: „ Ако четири чифта обувки те вършат благополучен, ще те създадат ли по-щастлив 10 чифта обувки? " Както сочи правилото, всяко нарастване на материалните придобивки носи по-малко наслада от тази, която е била изпитана предходния път. Ако можеше по някакъв метод да се пресметна насладата, доста евентуално е нов чифт обувки да провокира повече благополучие у едно дете, в сравнение с новата кола у възрастен мъж. По същия метод първата кола носи повече наслада от втората и втората повече от третата.

Х. Л. Менкен споделя: „ Човек постоянно помни първата си обич. След това той стартира да ги натрупа ". Детето в нас има потребност от трупане - както е на Коледа сутринта: заобиколено с дарове, детето плаче: „ Това ли е всичко? " По време на една телевизионна стратегия питаха едно малко момче какво е получило за Коледа. „ Не зная ", сподели то натъжено, „ имаше прекалено много ". Едно изследване от страна на Възрастния на действителното състояние в фамилията може да дефинира дали приемането на избрани придобивки си коства (в смисъл на радост) изплащането на ипотека, сметката от магазина или отклоняването на пари от нещо друго. Възрастният също може да отстъпи пред потребността на Детето да събира купища движимости, както е заниманието за събиране на марки, монети, редки книги, модели на железопътни уреди, бутилки или камъни. Възрастният може да дефинира, до каква степен разходът за тези сбирки е действителен. Когато това е по този начин, „ събирачеството " е наслаждение и е безвредно. Но в случай че то обаче разорява фамилията (например колекционирането на вили, спортни коли и оригинали на Пикасо), Възрастният може да каже „ не " на заниманията на Детето. Решенията по отношение на заниманията, притежанията, къде да се живее и какво да се купува би трябвало да се вършат съгласно системата на полезностите и отчитането на действителните благоприятни условия, които са разнообразни за всеки брак. Постигането на единодушие по тези решения е извънредно мъчно, в случай че задачите на брака не са открити. По време на самото лекуване една двойка може да се научи да вижда разлика сред Родителя, Възрастния и Детето, само че тя към момента е потопена в същото обществено море и в случай че не се ориентира вярно курсът, тя ще продължи без значение от своето просветление да следва старите обрати, занимания и игри. Нужно е повече от това единствено да знаеш нещо, с цел да владееш умеенето да преодоляваш обществените течения. Изисква се установяването и следването на нов курс при определянето на задачите, до които е стигнал Възрастният. Хората или поемат нов курс, или се връщат към същите способи на корабоплаване без посока. И без значение е какъв брой карти са на тяхно разположение. Ето къде вземането поради на моралните полезности, етиката и религията стават от огромно значение за хода на брака. Един мъж и брачната половинка му би трябвало да подхващат някои съществени изследвания за това, какво те считат за значимо, с цел да могат да насочват курса си. Уил Дюрант преглежда главния проблем на етиката като задава следния въпрос: „ Какво е по-добре - да си добър или да си мощен "? Той може да бъде заложен по разнообразни способи в подтекста на брака. По-добре ли е да си общителен, или да си богат? По-добре ли е да прекараш времето си със фамилията, или да прекарваш времето си в публични действия? По-добре ли е да окуражаваш децата си „ да не губят храброст ", или да „ нанесат ответен удар "? По-добре ли е да живееш царски през днешния ден, или да трупаш всяко пени в банката за на следващия ден? По-добре ли е да си прочут като рационален комшия, или да си прочут като публичен лидер? Това са въпроси, които могат да доведат до безнадеждни кардинални усложнения, в случай че не се задават от Възрастния, тъй като даже и тогава те си остават сложни. Не е задоволително да знаеш какви отзиви съдържа Родителя на обособения сътрудник, с цел да отговориш на тези въпроси. Не е задоволително да знаеш, че Детето има потребност от възприятията на всеки от тях. Ако данните от Родителя и Детето си опонират, би трябвало да има някакви морални правила, признати и от двамата, които могат да насочват хода на брака и важат за всички решения, които следва да се вземат. Казва се, че „ любовта не значи да се гледате в очите, а да гледате към околния свят дружно, в една и съща посока ". Родителят и Детето във всеки от сътрудниците могат да провокират огромни разлики. Само чрез Възрастния е допустимо те да се срещнат. И въпреки всичко задачата в вероятност не може да бъде достигната без морални и етични съображения. Един от честите ми въпроси към двойка, изпаднала в задънена улица при въпроса, „ какво да вършим в този момент ", е: „ Какво да се направи с обич? ".

Снимка: Dr. Thomas A. Harris
Картина: The Kiss, 1969 by Pablo Picasso