Най-подходящите за отглеждане десертни и винени сортове грозде у нас са...
За поредна година плевенският Институт по лозарство и винарство ще провежда Открит ден на десертното и винено грозде.
Събитието се организира с поддръжката на Министерството на земеделието, храните и горите и Селскостопанската академия.
Един от най-известните български селекционери от екипа на института - проф.д-р Мирослав Иванов, ще показа най-подходящите за развъждане в страната десертни и винени сортове лози. Обзор на виновността на българския пазар ще направи доцент доктор Ваньо Хайгъров. В програмата на Открития ден е планувана полемика за днешните проблеми на лозарството.
Учените ще показват селекционираните нови десертни и винени сортове лози, както и лози за реализация. Ще научим кои са заболяванията и неприятели по лозата през тази година.
За всички фенове уредниците са подготвили дегустация на зряло и десертно грозде и вино.
Не са малко и проблемите пред сектора. Субсидията за декар лозарство не е променяна, откогато сме влезнали в Европейския съюз и тя е равна на тази за декар пшеница. А има основна разликата в разноските за развъждане на двете култури. За лозята те доближиха 400-500 лв. на декар.
България три пъти е била преди всичко в света по експорт на десертно грозде, за финален път през 1965 година. А в този момент се стигна до там, че на българския пазар да няма българско грозде. Почвите у нас са най-благоприятни в цяла Европа за развъждане на десертно грозде, а една част от показаните сортове като външен тип и органолептични качества могат да се употребяват като примери за десертно грозде.
От сектора чакат целенасочена държавна политика и дотиране на производството на десертно грозде, с цел да си върне най-малко частично страната ни позициите си на интернационалните пазари и да не се загуби този занаят.
Институтът по лозарство и винарство в Плевен е теоретичен институт на Селскостопанската академия. Създаден е през 1902 година с решение на Министерството на земеделието и търговията като Държавна опитна станция по лозарство и винарство.
Това е първото научноизследователско институция в региона на лозарството и винарството в страната и пето в света, след тези в Русия (1828 г.), Италия (1872 г.), Франция (1874 г.) и Унгария (1898 г.). С декрет на XXV Народно заседание от 1 януари 1944 година станцията е преобразувана в Лозаро-винарски умел институт със седалище в Плевен.
В института са селекционирани десетки сортове грозде. Разработени са технологии за произвеждане на лозов посадъчен материал, грозде и вино, технологии за битка с заболяванията, неприятелите и плевелите. Създадена е и се поддържа най-голямата ампелографска сбирка на Балканите с 1865 сортонаименования. Ампелография се назовава науката, която се занимава с проучване и разказване на типовете и сортовете лози, както и на процеса на изменението им под въздействието на околната среда и целенасочената активност на индивида. Обект на ампелографията е семейство Лозови (Vitaceae), което наброява към 600 типа, като единствено от Евроазиатската лоза Vitis vinifera има над 20 000 сорта, от които не повече от 200 имат промишлено значение.
Институтът в Плевен е участник в Европейската мрежа за запазване на растителните генетични запаси.
Събитието се организира с поддръжката на Министерството на земеделието, храните и горите и Селскостопанската академия.
Един от най-известните български селекционери от екипа на института - проф.д-р Мирослав Иванов, ще показа най-подходящите за развъждане в страната десертни и винени сортове лози. Обзор на виновността на българския пазар ще направи доцент доктор Ваньо Хайгъров. В програмата на Открития ден е планувана полемика за днешните проблеми на лозарството.
Учените ще показват селекционираните нови десертни и винени сортове лози, както и лози за реализация. Ще научим кои са заболяванията и неприятели по лозата през тази година.
За всички фенове уредниците са подготвили дегустация на зряло и десертно грозде и вино.
Не са малко и проблемите пред сектора. Субсидията за декар лозарство не е променяна, откогато сме влезнали в Европейския съюз и тя е равна на тази за декар пшеница. А има основна разликата в разноските за развъждане на двете култури. За лозята те доближиха 400-500 лв. на декар.
България три пъти е била преди всичко в света по експорт на десертно грозде, за финален път през 1965 година. А в този момент се стигна до там, че на българския пазар да няма българско грозде. Почвите у нас са най-благоприятни в цяла Европа за развъждане на десертно грозде, а една част от показаните сортове като външен тип и органолептични качества могат да се употребяват като примери за десертно грозде.
От сектора чакат целенасочена държавна политика и дотиране на производството на десертно грозде, с цел да си върне най-малко частично страната ни позициите си на интернационалните пазари и да не се загуби този занаят.
Институтът по лозарство и винарство в Плевен е теоретичен институт на Селскостопанската академия. Създаден е през 1902 година с решение на Министерството на земеделието и търговията като Държавна опитна станция по лозарство и винарство.
Това е първото научноизследователско институция в региона на лозарството и винарството в страната и пето в света, след тези в Русия (1828 г.), Италия (1872 г.), Франция (1874 г.) и Унгария (1898 г.). С декрет на XXV Народно заседание от 1 януари 1944 година станцията е преобразувана в Лозаро-винарски умел институт със седалище в Плевен.
В института са селекционирани десетки сортове грозде. Разработени са технологии за произвеждане на лозов посадъчен материал, грозде и вино, технологии за битка с заболяванията, неприятелите и плевелите. Създадена е и се поддържа най-голямата ампелографска сбирка на Балканите с 1865 сортонаименования. Ампелография се назовава науката, която се занимава с проучване и разказване на типовете и сортовете лози, както и на процеса на изменението им под въздействието на околната среда и целенасочената активност на индивида. Обект на ампелографията е семейство Лозови (Vitaceae), което наброява към 600 типа, като единствено от Евроазиатската лоза Vitis vinifera има над 20 000 сорта, от които не повече от 200 имат промишлено значение.
Институтът в Плевен е участник в Европейската мрежа за запазване на растителните генетични запаси.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ