При инфекции: Първо антибиотик, после билки
„ За първи път в човешката история физическото оцеляване на човешкия жанр зависи от радикалната смяна на човешкото сърце “ , споделя Ерих Фром.
Но би трябвало ли, с цел да съхраниш съществуването си, да посегнеш към най-ценното, което притежаваш – сърцето? Вероятно доста хора биха намерили аргумент в горенаписаните думи заради простата причина, че от време на време животът по този начин подрежда събитията, че някак те принуждава да промениш отношението и възприятията си към заобикалящия те свят. Даже доста пъти, когато човек не желае да направи това по своя воля, му се изпращат тествания, убеждаващи го, че единственият метод да оцелее е да промени самия себе си.
Всъщност в това се коренят и триумфите, реализирани от редица персони. Днес ние неправилно считаме, че би трябвало да насочваме напъните си в посока смяна събития, на които, по този начин или другояче, не можем да повлияем. Истината обаче не рядко демонстрира, че е доста по-безболезнено, в случай че променим себе си. Дали заради тази причина положителни хора се трансформират в неприятни, почтени - в лъжци и така нататък, е обект на по-задълбочени разсъждения. Признаваме или не, само че времето недвусмислено ни демонстрира, че всички промени в света се дължат на промени у хората. Страдащите и изоставащите са тези, които настойчиво отхвърлят да признаят, че е належащо да погледнат на живота по различен метод. Те постоянно са отричали напредъка и позитивните резултати, реализирани от другите. Точно заради тази причина и ние като Артуро Перес-Реверте постоянно си задаваме следния въпрос: „ Всеки път, когато срещна някой, който е жив, се запитвам какво е направил, с цел да оцелее “?
От здравна позиция на това запитване можем да отговорим по допустимо най-лесния метод. Но тук е моментът да напомним в подтекста на тази никак нелека процедура, че доста преди да реализира подобен софтуерен прогрес, медицината е залагала на лечебните сили на растенията .
В този ред на мисли няма по какъв начин да не споменем за почитания от хиляди хора Еньовден, празнуван на 24 юни.
На същата дата източноправославната християнска черква отбелязва и рождението на св. Йоан Кръстите л. В самото си начало празникът пък съвпадал с лятното слънцестоене, заради което огромна част от обичаите и поверията се свързват с пътя на небесното величие и култа към него.
Легендата за Еньовден споделя, че тъкмо тогава другите билки имат най-голяма лечебна мощност, и то най-много по изгрев слънце. Затова и традицията повелява те да се берат рано заран преди слънцето да се покаже. Казва се още, че набраните лечебни растения би трябвало да са 77 и половина, които да послужат за всички заболявания и за тази без име. Интересно съвпадане е фактът, че с напредването на времето медицината се сблъсква с нови и нови диагнози, незнайни до момента. А упоменатото вярване ни кара да си вършим извода, че прародителите ни са били задоволително прозорливи, та да плануват и това.
Растенията са били употребявани за здравни и медицински цели в продължение на хиляди години . Броят на висшите типове на земята е към 250 000. Смята се, че в някои култури за медицински цели са употребявани от 35 000 до 70 000 типа.
По-голямата част от международното население в разрастващите се страни към момента разчита на билките, с цел да удовлетвори потребностите си. Да не приказваме, че хората, живеещи в отдалечени и небогати региони, главно разчитат на лечебните свойства на билките като първо средство за лекуване. Дори и в страните с развита медицина ползата към билковите артикули и тяхното използване нарастна много бързо през последните години. И това също не е учудващо поради казуса с по този начин наречената устойчивост към доста лекарства. В същото време обаче би трябвало да си даваме ясна визия, че приемът на каквито и да било растителни извлеци не би могъл да бъде водещо лекуване при тежки диагнози. Но пък се явява отлично допълнение.
Поглеждайки обратно в историята ще установим, че медицината на XX век е феноменално сполучлива в създаването на ваксини и антибиотици за битка с инфекциозните заболявания, укротявайки античните бичове като едра шарка, туберкулоза и коремен тиф.
А през 60-те и 70-те години преобладаващото към този момент мнение е, че всички заболявания, породени от патогенни микроорганизми, скоро ще бъдат победени, и ще останат единствено тези, породени от генни промени, вреден метод на живот и от стареенето. Тази концепция към днешна дата ни наподобява много наивна, и то освен поради ширещата се с цялостна мощ антибиотична устойчивост. Има и друга причина, която никой не е обмислял в тези години.
Все по-голям брой болести, за които се счита, че са свързани с гените или метода на живот, се оказват с заразен генезис. Например стомашните язви. Докато през 80-те години се е смятало, че са предизвиквани от напрежението, през днешния ден се оказва, че са резулатат от бактерията Helicobacter pylori.
За битката с нейното наличие в този момент просто е нужен курс на антибиотично лекуване. От момента на това просветление, подкрепено от научни доказателства и такива от практиката, откривателите са разкрили редица непредвидени болести от заразен генезис. За някои от тях обяснението е неповторимо, само че към други се ползват общи разясняващи механизми.
Например, автоимунните болести пораждат, тъй като инфекцията, провокирана от патогена, предизвика имунна офанзива, която реагира кръстосано с молекулите на гостоприемника, карайки имунната система да нападна тъканите. В такива обстановки е вярно страдащият да заложи на стандартната медицина, която да третира болестта. И чак на по-късен стадий, когато лекуването към този момент е задоволително напреднало и посочило резултат, да се включи подобаващата билка в вярната доза.
Широко известното изказване, че количеството на одобряваното лечебно знамение не е от значително занчение, защото то не би могло да навреди, е доста неправилно и даже рисково. Защото, както при лекарството, по този начин и при него, повлияването зависи строго от тъкмо одобряваното количество . В противоположен случай може да се следи противоположен резултат!
Прави усещане всеобщата приложимост на другите по рода си лечебни треви при болестни положения на кожата и меките тъкани. Този вид инфекции обаче доста постоянно включват микробна инвазия при подкожните тъкани, което значи, че болестотворният развой се е пренесъл на по-дълбоко равнище. Предизвикателството тук е дейно да се разграничават тези случаи, които са задълбали във вътрешността и изискват неотложно внимание и намеса, от други, които не са животозастрашаващи. Кожата има извънредно разнообразна екология на организми, които могат да провокират зараза. Кардиналните признаци на инфекции на кожата и меките тъкани пък включват характерностите на възпалителния отговор, комбинирани с други прояви като тресчица, бързо напредване на лезии и така нататък Диагностицирането е мъчно, защото те нормално се маскират под други клинични синдроми.
Например, доста постоянно заразяването с демодекс - тип дребни кърлежи, които живещи в или покрай космените фоликули, постоянно се бърка с друго сходно болестно положение.
Въпреки, че са познати към 65 типа, към този момент е известно, че единствено два нападат хомосапиенс: Demodex folliculorum и Demodex brevis. Инфекцията е постоянно срещана и нормално не предизвиква признаци, което се явява и главната причина за обуславянето на вторична такава, както и за други тежки забележими затруднения. Допускането на напредване на болестта води до мощно объркани козметични недостатъци, изразяващи се в появяването на бучки и възли в засегнатата зона на кожата, а самата тя придобива пепелно сив цвят. Би могло да се стигне и до затруднени придвижвания. Друг значим подробност е, че инфекцията от микроскопичните кърлежи е в положение да провокира затруднения при към този момент съществуващи други кожни положения, като акне, розацея и дерматитни петна. И при положение, че съществуването на гадинките не е установено, лекуването поема в радикално погрешно и далечно направление.
Затова помнете думите на Бодо Шефер: „ Това, което ни предизвиква болежка, постоянно идва от най-неочаквана посока !
Но би трябвало ли, с цел да съхраниш съществуването си, да посегнеш към най-ценното, което притежаваш – сърцето? Вероятно доста хора биха намерили аргумент в горенаписаните думи заради простата причина, че от време на време животът по този начин подрежда събитията, че някак те принуждава да промениш отношението и възприятията си към заобикалящия те свят. Даже доста пъти, когато човек не желае да направи това по своя воля, му се изпращат тествания, убеждаващи го, че единственият метод да оцелее е да промени самия себе си.
Всъщност в това се коренят и триумфите, реализирани от редица персони. Днес ние неправилно считаме, че би трябвало да насочваме напъните си в посока смяна събития, на които, по този начин или другояче, не можем да повлияем. Истината обаче не рядко демонстрира, че е доста по-безболезнено, в случай че променим себе си. Дали заради тази причина положителни хора се трансформират в неприятни, почтени - в лъжци и така нататък, е обект на по-задълбочени разсъждения. Признаваме или не, само че времето недвусмислено ни демонстрира, че всички промени в света се дължат на промени у хората. Страдащите и изоставащите са тези, които настойчиво отхвърлят да признаят, че е належащо да погледнат на живота по различен метод. Те постоянно са отричали напредъка и позитивните резултати, реализирани от другите. Точно заради тази причина и ние като Артуро Перес-Реверте постоянно си задаваме следния въпрос: „ Всеки път, когато срещна някой, който е жив, се запитвам какво е направил, с цел да оцелее “?
От здравна позиция на това запитване можем да отговорим по допустимо най-лесния метод. Но тук е моментът да напомним в подтекста на тази никак нелека процедура, че доста преди да реализира подобен софтуерен прогрес, медицината е залагала на лечебните сили на растенията .
В този ред на мисли няма по какъв начин да не споменем за почитания от хиляди хора Еньовден, празнуван на 24 юни.
На същата дата източноправославната християнска черква отбелязва и рождението на св. Йоан Кръстите л. В самото си начало празникът пък съвпадал с лятното слънцестоене, заради което огромна част от обичаите и поверията се свързват с пътя на небесното величие и култа към него.
Легендата за Еньовден споделя, че тъкмо тогава другите билки имат най-голяма лечебна мощност, и то най-много по изгрев слънце. Затова и традицията повелява те да се берат рано заран преди слънцето да се покаже. Казва се още, че набраните лечебни растения би трябвало да са 77 и половина, които да послужат за всички заболявания и за тази без име. Интересно съвпадане е фактът, че с напредването на времето медицината се сблъсква с нови и нови диагнози, незнайни до момента. А упоменатото вярване ни кара да си вършим извода, че прародителите ни са били задоволително прозорливи, та да плануват и това.
Растенията са били употребявани за здравни и медицински цели в продължение на хиляди години . Броят на висшите типове на земята е към 250 000. Смята се, че в някои култури за медицински цели са употребявани от 35 000 до 70 000 типа.
По-голямата част от международното население в разрастващите се страни към момента разчита на билките, с цел да удовлетвори потребностите си. Да не приказваме, че хората, живеещи в отдалечени и небогати региони, главно разчитат на лечебните свойства на билките като първо средство за лекуване. Дори и в страните с развита медицина ползата към билковите артикули и тяхното използване нарастна много бързо през последните години. И това също не е учудващо поради казуса с по този начин наречената устойчивост към доста лекарства. В същото време обаче би трябвало да си даваме ясна визия, че приемът на каквито и да било растителни извлеци не би могъл да бъде водещо лекуване при тежки диагнози. Но пък се явява отлично допълнение.
Поглеждайки обратно в историята ще установим, че медицината на XX век е феноменално сполучлива в създаването на ваксини и антибиотици за битка с инфекциозните заболявания, укротявайки античните бичове като едра шарка, туберкулоза и коремен тиф.
А през 60-те и 70-те години преобладаващото към този момент мнение е, че всички заболявания, породени от патогенни микроорганизми, скоро ще бъдат победени, и ще останат единствено тези, породени от генни промени, вреден метод на живот и от стареенето. Тази концепция към днешна дата ни наподобява много наивна, и то освен поради ширещата се с цялостна мощ антибиотична устойчивост. Има и друга причина, която никой не е обмислял в тези години.
Все по-голям брой болести, за които се счита, че са свързани с гените или метода на живот, се оказват с заразен генезис. Например стомашните язви. Докато през 80-те години се е смятало, че са предизвиквани от напрежението, през днешния ден се оказва, че са резулатат от бактерията Helicobacter pylori.
За битката с нейното наличие в този момент просто е нужен курс на антибиотично лекуване. От момента на това просветление, подкрепено от научни доказателства и такива от практиката, откривателите са разкрили редица непредвидени болести от заразен генезис. За някои от тях обяснението е неповторимо, само че към други се ползват общи разясняващи механизми.
Например, автоимунните болести пораждат, тъй като инфекцията, провокирана от патогена, предизвика имунна офанзива, която реагира кръстосано с молекулите на гостоприемника, карайки имунната система да нападна тъканите. В такива обстановки е вярно страдащият да заложи на стандартната медицина, която да третира болестта. И чак на по-късен стадий, когато лекуването към този момент е задоволително напреднало и посочило резултат, да се включи подобаващата билка в вярната доза.
Широко известното изказване, че количеството на одобряваното лечебно знамение не е от значително занчение, защото то не би могло да навреди, е доста неправилно и даже рисково. Защото, както при лекарството, по този начин и при него, повлияването зависи строго от тъкмо одобряваното количество . В противоположен случай може да се следи противоположен резултат!
Прави усещане всеобщата приложимост на другите по рода си лечебни треви при болестни положения на кожата и меките тъкани. Този вид инфекции обаче доста постоянно включват микробна инвазия при подкожните тъкани, което значи, че болестотворният развой се е пренесъл на по-дълбоко равнище. Предизвикателството тук е дейно да се разграничават тези случаи, които са задълбали във вътрешността и изискват неотложно внимание и намеса, от други, които не са животозастрашаващи. Кожата има извънредно разнообразна екология на организми, които могат да провокират зараза. Кардиналните признаци на инфекции на кожата и меките тъкани пък включват характерностите на възпалителния отговор, комбинирани с други прояви като тресчица, бързо напредване на лезии и така нататък Диагностицирането е мъчно, защото те нормално се маскират под други клинични синдроми.
Например, доста постоянно заразяването с демодекс - тип дребни кърлежи, които живещи в или покрай космените фоликули, постоянно се бърка с друго сходно болестно положение.
Въпреки, че са познати към 65 типа, към този момент е известно, че единствено два нападат хомосапиенс: Demodex folliculorum и Demodex brevis. Инфекцията е постоянно срещана и нормално не предизвиква признаци, което се явява и главната причина за обуславянето на вторична такава, както и за други тежки забележими затруднения. Допускането на напредване на болестта води до мощно объркани козметични недостатъци, изразяващи се в появяването на бучки и възли в засегнатата зона на кожата, а самата тя придобива пепелно сив цвят. Би могло да се стигне и до затруднени придвижвания. Друг значим подробност е, че инфекцията от микроскопичните кърлежи е в положение да провокира затруднения при към този момент съществуващи други кожни положения, като акне, розацея и дерматитни петна. И при положение, че съществуването на гадинките не е установено, лекуването поема в радикално погрешно и далечно направление.
Затова помнете думите на Бодо Шефер: „ Това, което ни предизвиква болежка, постоянно идва от най-неочаквана посока !
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ