6000 езика ползват подобни звуци за подобни думи
За първи път учените съумяват да покажат, че повече от 6000 езика употребяват сходни звуци за описанието на значими обекти или хрумвания. Резултатът е покрай това да покаже, че ние хората приказваме самобитен „ повсеместен език “, само че това е по-скоро биологично обосновано, в сравнение с да се дължи на някакъв общ праезик. Новото проучване удостоверява и правилото на актуалната езикова просвета, че няма връзка сред звуците и смисъла на думите.
Лингвистите изхождат от това, че звуците в думите са по-скоро инцидентно свързани със смисъла:
Случаи като звука „ М “, който в доста е езици се среща в думата за майка, са по-скоро редки изключения,
изясняват учените от Института по математика и естествени науки Макс Планк. Студията е оповестена в профилираното издание „ Proceedings of the National Academy of Sciences “.
„ Н “ като нос обаче не е случайност. Този тон се появява в думата за нос на разнообразни езици по-често от други звуци в други думи. Това важи също и за „ У “. За разлика от тях да вземем за пример „ А “, световно видяно, се появява по-рядко. „ В доста понятия, да вземем за пример елементи от човешкото тяло, избрани звуци изскачат по-често, в сравнение с в други думи “, споделя Дамиан Блази, водещият академик в екипа.
За своето проучване учените употребяват данни от 2/3 от общо над 6-те хиляди говорими езици в целия свят. Учените са ревизирали 40 понятия в тези към 4 хиляди езика и дали в тях избрани звуци се появяват по-често или по-рядко, в сравнение с чистата случайност го разрешава.
В реалност учените съумяват да засекат избрани положителни или отрицателни зависимости, които не са директно свързани между тях:
Например в думата за коляно се срещат постоянно буквите „ К “, „ О “, „ U “, „ П “ и “ Q ” . Думата за език ( орган ) в доста езици съдържа „ Е “ и „ И “, до момента в който “U ” и “ К ” се срещат относително рядко. Подобни зависимости не се лимитират единствено до елементи от човешкото тяло. Думата за пясък да вземем за пример в доста от езиците съдържа „ А “, думата за камък – съдържа „ Т “ ( въпреки и не на български ).
За създателите на проучването анализът демонстрира, че избрани звуци са желани или избягвани за огромна част от думите на другите континенти и другите езикови групи освен това от хора, които са доста разнообразни от позиция на просвета, история и география.
От позиция на голямото многообразие и вариации на езиците по света резултатът е неочакван и трансформира разбирането ни за изискванията, при които хората споделят, споделя Дамиан Блази.
„ Досега смятахме, че такива зависимости сред звуци и смисли са доста редки „, споделя Харалд Хамарстрьом, съавтор в проучването. Заедно с “М ” в думата за майка, лингвистите познават и т.нар „ Ефект Буба – Кики “. Такъв резултат се следи, когато покажете на хората едно огромно животно, да вземем за пример слон и малко животно, като птичка и попитате кое съгласно тях на чужд език е „ Буба “ и кое е „ Кики “. Тогава множеството хора интуитивно показват „ Буба “ за слона и „ Кики “ за птичката.
Генерално видяно гласните „ А “ и „ О “ се свързват с огромни неща, а „ Е “ и „ И “ – с дребни. Досега обаче не беше известна валидността на тази взаимозависимост с цели езикови семейства.
Защо избрани звуци биват избирани за избрани понятия към момента не е ясно, макар че учените могат да приведат чисто статистически данни по въпроса. Определени понятия се популяризират от език в език, когато комбинацията на звуците е приятна и подобаваща.
За езиковата просвета новите данни способстват в разбора на родствените връзки сред езиците и в търсенето на общия праезик. Резултатите от разбора демонстрират също, че биологичните фактори играят към момента неопределена роля във образуването на езика.
