За отлагането ни за Шенген, за еврозоната, за корупционния скандал

...
За отлагането ни за Шенген, за еврозоната, за корупционния скандал
Коментари Харесай

Димитър Гърдев: България трябва да настоява за продължаване на споразумението за бежанците

За отлагането ни за Шенген, за еврозоната, за корупционния скандал в Европейския парламент и провокациите за нашата страна през 2023 година Tribune.bg беседва с дипломата, специалист по интернационалните връзки и някогашен ръководител на Комисията по външна политика в Народното събрание Димитър Гърдев.   Г-н Гърдев, съумя ли България да реши значими въпроси във външнополитически проект през годината, в това число и за Шенген? И в случай че не, какве е повода?   За Шенген остана едно оскърбление в нашето общество, тъй като се видя, че пред България се слагат не механически, а чисто политически условия. Тук, когато става дума, че въпросът за участие на страната ни в Шенген е политически, считам, че българските политици не би трябвало да одобряват това. България е подписала контракта за Европейски Съюз и там тя се задължава и е приета като член на Шенгенското пространство, там е и еврозоната. Така че това са постулати от контракта и да се изричат политически съображения е неуместно.   Какво оферирате да направи България?   България съгласно мен би трябвало да направи две неща. Няма подозрение, че страната ни има проблеми с опазването на границата, с битката с корупцията и с правната система. Искам да подчертая, че това не са част от условията за Шенген. Ние това го приехме заради желанието на България да сътрудничи. Така че в това отношение ние можем да покажем една бърза реакция и по-голяма подготвеност за промени. Могат да бъдат признати Закона за КПКОНПИ или пък смяна в Закона за правосъдната власт. Смятам, че страната е в положение да отговори в идващия интервал, когато ще заседава Европейският съвет. Освен това е значимо на открито да приказваме, изразявайки едно мнение, тъй като този разнобой, който видяхме, даже и в този момент по отношение на Шенген, това е неприемливо, на никое място го няма.    Може би по-внимателно би трябвало да следим пведението на Нидерландия и Австрия?   Така е, би трябвало да се усили вниманието върху страните Нидерландия и Австрия. Те би трябвало да обяснят какви са техните искания, в случай че може обществено. Прави усещане, че от 2011г., откогато сме изпълнили всички механически условия за  Шенген, Нидерландия непрекъснато ни постанова несъгласие. При това без значение какво се случва. С Германия, Унгария и Швеция също имахме съществени несъгласия, само че те отпаднаха. Нидерландия, обаче, непрекъснато участва като спирачка при неразбираемо какви условия. Тези условия, с които тя сега ни наложи несъгласие за Шенген, са по Механизма за съдействие и инспекция, който не е към Шенген. Позова се и на инспекция на Визовия механизъм. Тези две механизма не съществуват като условия. Шенгенската верификация е просто нещо, което беше въведено към Гърция, когато Атина пропусна 1 милион мигранти към Европа, само че се оказа, че не работи. Самата Нидерландия предложи неговата смяна. И в този момент сега има предложение за смяна в този механизъм и ни се желае отчет по него, което няма по какъв начин да стане. Затова тези два довода на Нидерландия би трябвало да бъдат непрекъснато поставяни на масата и да се пита какво се цели там с това. Ако щете и дипломацията да се намеси, тъй като е ясно, че се цели нещо и не могат да го кажат на глас, само че да го кажат по дипломатически канали. Второ, условието на Австрия ние да покажем интензивност в залавянето на незаконни бежанци и численост, е също неуместно. Как не се откри един политик да ги каже тези неща пред всички в Европейски Съюз! Защото по какъв начин ще определим каква ще бъде вълната от бежанци, че да заковем някаква съответна численост?! Това е неуместно като индикатор. Все едно да кажем - в това поле толкоз мълнии ще паднат за тази година. Българската дипломация би трябвало да се концентрира върху тези две страни и да търси пояснение по това. И последно, на България изрично би трябвало да се даде ясна времева рамка, а поставяните условия да бъдат ясно написани. Това, което следва, е председателство на Швеция. Тя промени мнението си за участието на България в Шенген, само че в случай че не го включат като приоритет, ще продължи неяснотата. Друг противен миг бе опитът да се разделят България и Румъния, което също е голословно решение.   Румъния изрази отчаяние и се усеща жертва, че е отхвърлена за Шенген поради България?   Не мисля, че е тъкмо по този начин, тъй като мигрантският поток от Украйна не е завършил. Ще видите какви големи талази ще минават през Румъния.   България е притисната като в сандвич - от едната страна войната в Украйна, а от другата размириците сред Косово и Сърбия, какво ни следва?   Така е. Аз този въпрос го слагам на всички места. За разлика от доста европейски страни България е в това състояние и това е напълно в отрицателен проект за нас. По отношение на Западните Балкани не е единствено Косово източник на безпокойствие, тук е Босна и Херцеговина. Като се включи и ограмния трафик на бежанци по Балканския маршрут, заплахата се усилва. Нещата са доста съществени. Затова България би трябвало да се обърне към Европейски Съюз за поддръжка и туширане на тези отрицателни трендове. Идеята, че в случай че ни одобряват в Шенген, България ще стане по-пропусклива, е нелепа. Напротив, границата ще бъде още по-укрепена, тъй като тогава ще може да се отделят запаси от Румъния и Гърция, а и по-сериозен ще е задължението на Фронтекс с директни патрули и дейни дейности.   Относно обстановката в Западните Балкани, тази обстановка не ескалира ненадейно, тя се движеше в такава посока от няколко години. Тук най-важното, което може да предприеме Европа, е да бъде дейна там с КФОР. Не би трябвало да стоим встрани, а интензивно би трябвало да търсим подпомагане от Европейски Съюз и да предлагаме начинания с ясното схващане, че ние сме Европейски Съюз тук. За България е извънредно значимо съглашението за бежанците сред Европейски Съюз и Турция да се възобнови, тъй като то изтича тази година. Каквото и да си приказваме - положително или неприятно, виждаме, че то ненапълно сработи. Бежанските потоци понижиха. Те няма да спрат въобще. Тези процеси ще бъдат непрекъснати за разлика от неверната ни оценка първоначално, че това ще бъде краткотрайно събитие. 10-20 години ще продължи потакът, а може би и от горната страна, заради военните споровете, заради климатичните промени, тъй че бежанският поток ще е непрекъснат развой и дори ще се усилва. Споразумението с Турция сподели, че това е механизъм, който  понижава ненапълно натиска. Ердоган не получи всичките пари, както и не спря всичките бежанци, само че той и не може. Важното за нас е да се упорства това съглашение да бъде възобновено.   Между другото Турция подаде ръка на България, неотдавна президентът Радев бе на посещаване там, това дава ли съображение за утешение?   Според мен това е неверна позиция. Естествено е, че Турция прави голяма и демонстративна разлика сред политиката си с България и с Гърция. Това не трябва да ни успокоява. И най-важното е връзките сред нашите страни да бъдат кардинални и да не зависят от положителните връзки на някои водачи. Така положителните връзки зависят от положителните връзки на Ердоган с някой водач, което в дипломацията не трябва да се позволява. Нещата се трансформират и не може двустранните връзки да зависят от междуличностните връзки. Това е капан, тъй като на следващия ден ще се разсърди някой и нещата, като не са подкрепени с контракти, доста бързо ще се трансформират. Не може такива връзки да се употребяват за делене на две европейски страни - България и Гърция. Много се надявам по-нататъшните ни връзки с Репубика Турция да бъдат сложени на дълготрайни и фундаментални основи.   Още повече, че в Средиземно море се води борба за рандеман въглеводороди, в часност сред Турция и Гърция?   Това е дълготрайната цел на президента Ердоган и той е на път да я реализира. Голямата му фантазия е да трансформира Турция в един голям енергиен хъб, който е огромен съвсем колкото Саудитска Арабия. Неговите желания не са единствено в Източното Средиземноморие, където е Кипър. Да погледнем към Кавказ и войната в Нагорни Карабах и поддръжката за Баку. Всъщност главната цел и задача на турската външна политика е страната да взе участие интензивно в преноса на тези големи петролни и газови залежи, които се намират в Каспия. Има и още един миг, Турция е основател на една организация, която е обвързвана с тюркоезичните нации, а този конгрес интензивно се употребява, с цел да се взаимодейства интензивно с Казахстан. Сега си представете Казахстан, Тюркменистан, Азербайджан и оттова Северен Ирак с огромни петролни залежи, Северна Сирия, продължаваме до Източното Средиземноморие, където е Либия, с която Ердоган подписа съглашение за взаимно потребление и рандеман на въглеводороди от шелфа й - ето го този периметър, в който Турция има военно наличие или бази.   Турция става една от най-богатите страни?   Такива са стремежите на Ердоган, а различен е въпросът, до каква степен ще успее.Той съумява сега след конфликта на Русия и Съединени американски щати в тези райони и оттова му се получават нещата. Преди месец съветският президент му насочи едно предложение, което е изцяло действително, а точно да трансформира Турция в хъб за съветския газ. Целите на Путин са, че по този метод Русия мигновено заобикаля глобите, тъй като тове към този момент не е неин газ. Турция стартира да продава този газ, да дефинира цени, което е голям бонус за Анкара. И на всичкото от горната страна този хъб ще бъде финансиран напълно от Русия. Така че това е дълготрайна политика.   Очертават ли се проблеми с Брюксел, не може да приемем да сме втора употреба европейци, а и от самия Европарламент избуява казусът с корупцията?   Това условие към България за битка с проведената престъпност, то е за целия Европейски Съюз. Не може да бъде адресирано единствено до България. Събитията, които видяхме, демонстрират, че това е един кусур за обществото, който съществува на всички места. Същата тази Австрия бе изумена от един спор преди две години, държавното управление падна, тъй като вицеканцлерът бе хванат по какъв начин договаря с една рускиня голямо количество пари, с които той да купи един от огромните ежедневници в Австрия, а медията да даде по-изгодни условия за съветската нефто-газова индустрия. Какво е това - корупция на най-високо ниво! Аз не си припомням Европейска комисия, която да е завършила мандата си без скандал. Сега е този случай със заместник-председателя на Екологичен потенциал от Гърция. Преди това имаше скандал, при който 10 еврокомисаря бяха заловен в корупция. Преди това имаше проблем с лобирането за огромните производители на цигари. Самият Барозу беше заплетен в скандал и дори пенсията му от Европейска комисия беше прекъсната, тъй като отиде на работа в банковата група на Голдман Сакс и то през лобиране във връзка финансовата рецесия. Така че корупцията на най-високите равнища е отрицателно събитие за целия Европейски Съюз и тук не би трябвало да се отделят страните на първа и втора употреба, както споменахте, тъй като битката би трябвало да бъде с обща европейска политика срещу корупцията.   Да си пожелаем триумф и за еврозоната?!   Това е доста значим диалог. Това в действителност е обвързвано с старания и промени. Това е от нещата, които с подписването на контракта за Европейски Съюз изрично го получаваме. Тук е въпросът, че досега единствено негативите консумираме, а сме във Валутен ръб и сме вързани за еврото, а изгодите не стигат до нас.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР