Психологически причини за напълняване
За никой не е загадка, че питателните разстройства като, орторексия и булимия, се дължат на надълбоко скрити личностни проблеми. Неслучайно те влизат в графата на психичните разстройства, а не на заболяванията на стомашно-чревния тракт да вземем за пример. Но щом психическите проблеми са причина за упадъчните ни връзки с храната, то значи ли, че виновността за непредвиденото напълняване би трябвало да търсим в нашата глава?
Зад необяснимото качване на килограми могат да стоят не една и две наши психически задръжки. В тази връзка, на хората, борещи се с непотребните килограми, един изчерпателен психически самоанализ освен не би бил непотребен, само че може да се окаже ключът към справяне с необяснимо покачващото се тегло.
Кои психически проблеми предизвикват свръх тегло:
. Причините за меланхолия многат да бъдат доста, само че като цяло сходно положение се характеризира с летаргичност, незаинтересованост, липса на предпочитание за каквото и да било. За страдание, с цел да подобрят моментното си положение, доста от хората в меланхолия прибягват към стимуланти, като алкохола, цигарите, хазарта и не на последно място – към храната. Храната, изключително сладката, мазната или прекомерно солената, ни кара да се усещаме по-еуфорично и приповдигнато, само че единствено за малко. Съвсем скоро по-късно удоволствието бива заместено с възприятие на виновност и нараснала самокритичност, а по този метод единствено задълбаваме в порочния кръг на депресията.
Страхове. Нужда от отбрана. Много от цялостните хора страдат от редица скрити страхове – боязън от обвързване, боязън от неуспех, боязън от другарство и още, и още напълно невидими за близките (а от време на време и за самия страдащ) задръжки. Хората със страхове признават, че колкото повече храна поемат, толкоз по-защитени се усещат. С непотребните килограми те като че ли основават невидима преграда сред тях и враждебния околен свят и се пробват да се изолират от него. Със страховете си обаче, човек би трябвало да се изправи лице в лице, тъй като това е единственият сигурен метод да се отърве от тях.
Скука. Апатия. Липса на усет към живота.
Хората, в чиито живот господстват скуката и апатията, пробват да изпитат наслаждение не от качеството, а от количеството. И това важи за всички сфери от живота им. Те харчат безсистемно, изтощават организма си с безкрайни купони, хранят се непрекъснато, лакомо и без насита. А това води след себе си освен непотребни килограми, само че и още по-голяма незадоволеност от живота. Да заживееш в по-бавни темпове, да се насладиш на простата, естествена храна и неконсуматорската част от живота, в сходни случаи е задоволително за справяне с наднормените килограми.
Ниска самокритика. Висока самокритичност. Двете нормално вървят ръка за ръка. Хората, които са прекомерно сериозни към себе си, предстоящо страдат от ниска самокритика. Да бъдеш в непрекъсната битка със себе си обаче не е нещо, с което може да живееш непрекъснато. Подобна битка изтощава, а в един миг храната се явява оня детайл, които запълва дупките на разрушената ни самокритика.
Липса на обич към себе си. Ако ние сами не обичаме себе си, няма по какъв начин и останалите да ни обичат уместно, а това неизбежно води до вътрешно страдалчество. Храната няма по какъв начин да ни обича, само че необичайно за какво някои хора са я приели за свои най-хубав другар. Този, който им носи обич, сигурност, протекция и разтуха. Храната е леснодостъпна, евтина и постоянно до тях, а това я прави превъзходен психотерапевт. Но единствено на пръв взор. Веднъж заобичал същински себе си обаче, човек няма потребност от сходен отдушник и свободно може да се отърве от всичко ненужно, включително и спомагателните килограми.
Липсите и дупките (понякога превръщащи се в цели пропасти) в нашия вътрешен свят са голям енергиен потребител.
“Но да лекуваме болната душа с храна е освен нелогично, само че и изцяло противоестествено. ”
Подобно хранене неслучайно е наречено „ прочувствено “ и е надалеч от своята първична функционалност – да ни дава нужната сила и хранителни нутриенти.
За да преодолеете прочувственото хранене, си дължите един справедлив взор. Отделете си час успокоение и уединение и напишете напълно почтено на лист хартия нещата, които ви тревожат – тези, които ви разяждат от вътре. Работете целеустремено за тяхното приемане и превъзмогване и не след дълго ще видите резултати като възстановяване на самочувствието и незабелязано размразяване на непотребните килограми. Факт.
А по какъв начин да се стигне до там? Преди всичко с доста обич, по-малко самокритичност и упорита работа със себе си. Но в случай че това не помогне, не се колебайте да се обърнете за помощ към околните си или към експерт по личностна и психотерапия. Струва си да извършите тази крачка, с цел да не навредите още повече както на здравето, по този начин и на душeвността си.
Зад необяснимото качване на килограми могат да стоят не една и две наши психически задръжки. В тази връзка, на хората, борещи се с непотребните килограми, един изчерпателен психически самоанализ освен не би бил непотребен, само че може да се окаже ключът към справяне с необяснимо покачващото се тегло.
Кои психически проблеми предизвикват свръх тегло:
. Причините за меланхолия многат да бъдат доста, само че като цяло сходно положение се характеризира с летаргичност, незаинтересованост, липса на предпочитание за каквото и да било. За страдание, с цел да подобрят моментното си положение, доста от хората в меланхолия прибягват към стимуланти, като алкохола, цигарите, хазарта и не на последно място – към храната. Храната, изключително сладката, мазната или прекомерно солената, ни кара да се усещаме по-еуфорично и приповдигнато, само че единствено за малко. Съвсем скоро по-късно удоволствието бива заместено с възприятие на виновност и нараснала самокритичност, а по този метод единствено задълбаваме в порочния кръг на депресията.
Страхове. Нужда от отбрана. Много от цялостните хора страдат от редица скрити страхове – боязън от обвързване, боязън от неуспех, боязън от другарство и още, и още напълно невидими за близките (а от време на време и за самия страдащ) задръжки. Хората със страхове признават, че колкото повече храна поемат, толкоз по-защитени се усещат. С непотребните килограми те като че ли основават невидима преграда сред тях и враждебния околен свят и се пробват да се изолират от него. Със страховете си обаче, човек би трябвало да се изправи лице в лице, тъй като това е единственият сигурен метод да се отърве от тях.
Скука. Апатия. Липса на усет към живота.
Хората, в чиито живот господстват скуката и апатията, пробват да изпитат наслаждение не от качеството, а от количеството. И това важи за всички сфери от живота им. Те харчат безсистемно, изтощават организма си с безкрайни купони, хранят се непрекъснато, лакомо и без насита. А това води след себе си освен непотребни килограми, само че и още по-голяма незадоволеност от живота. Да заживееш в по-бавни темпове, да се насладиш на простата, естествена храна и неконсуматорската част от живота, в сходни случаи е задоволително за справяне с наднормените килограми. Ниска самокритика. Висока самокритичност. Двете нормално вървят ръка за ръка. Хората, които са прекомерно сериозни към себе си, предстоящо страдат от ниска самокритика. Да бъдеш в непрекъсната битка със себе си обаче не е нещо, с което може да живееш непрекъснато. Подобна битка изтощава, а в един миг храната се явява оня детайл, които запълва дупките на разрушената ни самокритика.
Липса на обич към себе си. Ако ние сами не обичаме себе си, няма по какъв начин и останалите да ни обичат уместно, а това неизбежно води до вътрешно страдалчество. Храната няма по какъв начин да ни обича, само че необичайно за какво някои хора са я приели за свои най-хубав другар. Този, който им носи обич, сигурност, протекция и разтуха. Храната е леснодостъпна, евтина и постоянно до тях, а това я прави превъзходен психотерапевт. Но единствено на пръв взор. Веднъж заобичал същински себе си обаче, човек няма потребност от сходен отдушник и свободно може да се отърве от всичко ненужно, включително и спомагателните килограми.
Липсите и дупките (понякога превръщащи се в цели пропасти) в нашия вътрешен свят са голям енергиен потребител.
“Но да лекуваме болната душа с храна е освен нелогично, само че и изцяло противоестествено. ”
Подобно хранене неслучайно е наречено „ прочувствено “ и е надалеч от своята първична функционалност – да ни дава нужната сила и хранителни нутриенти.
За да преодолеете прочувственото хранене, си дължите един справедлив взор. Отделете си час успокоение и уединение и напишете напълно почтено на лист хартия нещата, които ви тревожат – тези, които ви разяждат от вътре. Работете целеустремено за тяхното приемане и превъзмогване и не след дълго ще видите резултати като възстановяване на самочувствието и незабелязано размразяване на непотребните килограми. Факт.
А по какъв начин да се стигне до там? Преди всичко с доста обич, по-малко самокритичност и упорита работа със себе си. Но в случай че това не помогне, не се колебайте да се обърнете за помощ към околните си или към експерт по личностна и психотерапия. Струва си да извършите тази крачка, с цел да не навредите още повече както на здравето, по този начин и на душeвността си.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ