За неограничените възможности на човешкия ум и как да постигнем

За неограничените благоприятни условия на човешкия разум и по какъв начин да реализираме прочувствено благоденствие и професионален триумф, упражнявайки надзор върху мисълта си. За това написа психологът и бизнес съветник в региона на междуличностните умения и мениджмънта Джеймс Борг в книгата си „ Силата на мозъка ” (Изд. Колибри), от която споделяме забавен фрагмент. 

(Old Man With A Lot on His Mind by James C. Christensen, 1987)

Знаеш ли, че през главата ти минават приблизително към шейсет-осемдесет хиляди мисли дневно? Смайващо, нали? Това значи, че качеството на мислите ни е отговорно за метода, по който се усещаме и държим в обществото.

Този разговор вътре в твоя разум е виновен за автобиографията на живота ти. Мисленето ти може да те тласне към триумф, само че може и да ти попречи. И по този начин, с цел да промениш живота си, е нужна само смяна в мисленето.

Контролираш ли мозъка си, или той те управлява? Когато осъзнаеш, че ти си този, който държи юздите, ще си дадеш сметка, че всичко е допустимо.
Начинът, по който се чувстваш всеки ден, зависи единствено от твоите разсъждения. И тъй като става дума за личния ти живот, мислите ти имат решаващо значение. Няма две отзиви – за всеки от нас животът е борба, в една или друга степен. Сблъскваме се с разочарования, паники, възприятие за изтощение и финансови усложнения, обсъждаме неизбежната крах на планетата, а да не приказваме какво ни костват контузиите, породени от себеподобните ни.

И въпреки за гнева, напрежението, тъгата, отвращението, безпокойствата и какво ли още не да е някак естествено да виним другите или „ сюжета “ на самия живот, единствено мозъкът е този, който диктува възприятията и дефинира държанието ни.
Ти се превръщаш в това, за което мислиш – мизерия, болежка, проблеми, любов, добрина, вяра... Зависи какво си избрал.

Как се оправяме с провокациите на всекидневието и какъв брой тревожни се усещаме, зависи напълно от метода, по който виждаме всяка една обстановка. Важен е „ филтърът “, през който възприемаме света.

Мисълта е това, което има значение

Казано по-просто, в случай че не сме в положение да променим хората към нас и личната си житейска обстановка, то можем да променим най-малко това, което предстои на надзор. Можем да използваме силата на мозъка и да актуализираме метода си на мислене, а това без подозрение ще се отрази на нашите усеща.
Въпросната техника е доста ефикасна и неслучайно води началото си от дълбока античност. Различни философи и мислители са си предавали щафетата през вековете. Докато тя стигне до Албърт Елис – клиничният психолог я поема преди петдесет години, когато основава Рационално-емоционалната поведенческа терапия, ознаменувала възходящото значение на смяната в мисленето. Ние сме щастливци, защото от 90-те години насам знаем много повече за дейността на мозъка. Вече знаем, че от увеличението на броя връзки сред невроните  (мозъчните клетки) зависи неговият напредък. Колкото повече ползвате и „ тествате “ своя мозък, толкоз по-здрави стават връзките, умножават се и се обновяват. Тези открития провокираха коренна смяна в разбирането ни по тази причина по какъв начин самият умствен развой трансформира мозъка. Възможно е да сте чували термина „ гъвкавост “ на мозъка, който е обвързван със способността на нервната система да се настройва към измененията в средата.

Възможно ли е тогава да има нещо по-важно от мислите ни? Те участват във всичко, което вършим, ние мислим всекидневно. Но доста от нас одобряват този развой за даденост. Нашият разум работи непрекъснато, само че доста хора не посвещават и мисъл на самия умствен развой! Едва ли има по-съществена тематика от тази, тя е в сърцевината на всичко.

Всички човешки старания, свързани с най-значимите открития, с напредъка в медицината и постиженията в сферата на храненето, с инженерството, архитектурата и бизнеса – всичко това се е пръкнало като мисъл в нечия глава.

Нещо повече, тези хора са създали по-трудния избор. Те са решили да преследват фантазиите си, а не да възприемат комфортна позиция от вида: това няма да проработи; звучи комично; не съм сигурен, че ще се получи; иска ми се присмиват; по-добре нещата да останат такива, каквито са; това няма по какъв начин да стане. Другият проблем е ниската самокритика: не, не ме бива задоволително в това. И по този начин нататък.

Умът може да реализира чудеса, само че същият този разум може и да пречи, освен това безмилостно.

Контролирай мозъка си, с цел да не те управлява той

И по този начин, всички ние сме артикул на мисленето си. Всяка секунда, всяка минута от деня създава навременен коментар в твоята глава, той задава желанието и бъдещото деяние, той дефинира възприятията ти.

Важният въпрос е: Упражняваш ли надзор върху своя разум, или разрешаваш той да управлява теб?

Възможно е мислите цялостен живот да са те заблуждавали и да си считал, че няма как да владееш своите усеща. Е, акордирай мозъка си, ако обичаш. Това всъщност е най-добре опазената тайна на света – че сме достатъчно силни, с цел да влияем върхусобствените си усеща. Всичко зависи от силата на мозъка, а той е на твое разположение. Разумът е генератор на определени чувства, само че е и достатъчно великодушен към нас, с цел да ни разреши да ги променяме. Обърках ли те? Това е обикновено.

Ти не си твоят разум – погледни на нещата от този ракурс. Довод за последното е фактът, че си в положение да наблюдаваш своите мисли. Следващия път, когато останеш уединено с брътвежа в главата си, пробвай да видиш по какъв начин те прииждат и изчезват. Отпусни се за две минути и се вслушай в този съкровен разговор, наблюдава го пасивно, като външен наблюдаващ. Не коментирай разсъжденията си, единствено ги наблюдавай, все едно си инцидентен очевидец.
Обърни внимание на отрицателните мисли, които изникват, както и на склонността си да им даваш късмет.

Ето че можеш да изложиш мислите, които те гълтам. Приемайки този факт, доказваш, че се намираш отвън своя ум. Ти наблюдаваше своя мисловен поток.

Следователно обладаваш силата да контролираш съзнанието си (ако решиш), вместо да му разрешаваш да те управлява то.

Признаването на този елементарен факт би могло напълно да промени живота на милиони хора. И все пак концепцията към момента не е задоволително публикувана, не е придобила известност, малко на брой са щастливците, признали пред себе си двойствеността на човешкия разум – те, несъмнено, печелят от това.
Тези хора са непрекъснато нащрек във връзка с вътрешния си разговор, осъзнават, че той вещае съответното деяние и настройка (следователно и чувство), и се пробват постоянно когато е допустимо да заместват отрицателните, саморазрушителни мисли с по-ведри и оптимистични такива.

От: „ Силата на мозъка ”, Джеймс Борг, Изд. Колибри 
Изображение: Old Man With A Lot on His Mind by James C. Christensen, 1987, Picture This! Framing & Gallery