Искат забрана на Бетовен, музиката му потискала гейовете
За музиколога Нейт Слоун и композитора на песни Чарли Хардинг, звезди на подкаста „ Switched on Pop “, продуциран взаимно с Нюйоркската филхармония, Петата симфония въплъщава всичко, което не им харесва в класическата музика и западната просвета. Те упрекват музиката на Бетовен за това, което те считат за задушаваща елитарна класическа просвета, която укрепва ръководството на белите мъже и потиска гласовете на дамите, чернокожите и LGBTQ общността.
Искат анулация на Бетовен. Музиката му укрепвала белите и потискала гейовете
Статията " Отмяната на Бетовен е последната събудена полуда за света на класическата музика " е оповестена на български в уеб страницата marginalia.bg.
Мислите ли, че някои неща са толкоз обичани и значими за западната цивилизация, че не могат да бъдат анулирани? Помислете още веднъж. Ако има нещо, което би трябвало да научим от месеци на „ най-вече мирни “ улични митинги на Black Lives Matter, събаряне на скулптури и онлайн тълпи, които се пробват да заглушат всеки, който се опълчва на левите разкази за „ расизма “, това е, че никой, жив или мъртъв, не е в сигурност от вниманието на събудени фашисти. Дори Лудвиг ван Бетовен.
Творчеството на Бетовен е освен в основата на общоприетия репертоар на класическата музика; някои от най-знаменитите му произведения също са станали част от известната просвета, техните мелодии са разпознаваеми даже за тези, които в никакъв случай не са чували оркестрален концерт.
През последните 200 години композициите на Бетовен също са знаци на битката за независимост против тиранията. „ Одата за насладата “ от финала на неговата Девета симфония остава окончателният химн на всеобщото приятелство. Неслучайно началните бележки на неговата Пета симфония – чийто равномерен модел дублира нотацията на Морзовата писменост за буквата „ V “, както в „ V за победа “ – са били употребявани от Би Би Си за излъчвания в окупирана Европа по време на Втората международна война
Но, за събудените критици музиката на Бетовен закупи ново, по-тъмно значение. За музиколога Нейт Слоун и композитора на песни Чарли Хардинг, звезди на подкаста „ Switched on Pop “, продуциран взаимно с Нюйоркската филхармония, Петата симфония въплъщава всичко, което не им харесва в класическата музика и западната просвета. Що се отнася до тях, време е да се анулира Лудвиг.
Във Vox.com двойката упреква музиката на Бетовен за това, което те считат за задушаваща елитарна класическа просвета, която укрепва ръководството на белите мъже и потиска гласовете на дамите, чернокожите и LGBTQ общността. Музиката на Бетовен беше толкоз дълбока и друга, че от дълго време е одобрен стила на дълги овации до края. Но концепцията, че такава музика е „ саундтракът “ за „ белите привилегии “ и потисничеството, постанова актуален “събуден” роман на Бетовен, който няма нищо общо с неговата музика или метода, по който се извършва.
Това не е първата сходна офанзива против Бетовен. През 80-те години музикологът на име Сюзън Маклари провокира оживление със необичайно изказване, което проучва Деветата симфония на „ яростта “ на импотентен изнасилвач. Но до момента в който сериозните мислители отхвърлиха Макклари, този тип заблудено ляво мислене се трансформира в съществена наклонност през 2020 година
Протестите на BLM въодушевиха други набези върху музикалния свят, като да вземем за пример настояването на музикалния критик на New York Times Антъни Томасини за расови квоти при наемане на оркестър, което би нараснало броя на чернокожите реализатори, само че също по този начин ще ограничи опциите за азиатците, които са непропорционално прекомерно показани измежду актуалните музиканти.
На други места синът на починалата оперна звезда Ричард Тъкър Дейвид беше изтласкан от фамилна фондация, която помагаше на млади артисти, просто тъй като подлагаше на критика бунтовниците от BLM и похвали президента Тръмп.
Има какво да се каже за разхлабване на някои неофициални правила за посещаване на типичен концерт. Но Слоун и Хардинг пишат по този начин, като че ли не са ходили на концерт от 40 години: Съвременните гости на концерти идват в най-различни облекла и, в случай че не друго, мнозина би трябвало да бъдат инструктирани да изключат телефоните си и да покажат повече почитание към сътрудниците от публиката и реализатори, като млъкнат.
Те също по този начин не са забелязали, че оркестрите и оперните трупи са прекарали последното потомство, пробвайки се да разпространяват музика, написана от чернокожи, испански и женски композитори. Част от тази нова музика е добра; доста не е.
Но в случай че публиката към момента избира Бетовен, това не е тъй като прегръща знак на върховенството на бялото. Те желаят повече Бетовен и другите велики бели европейски композитори, като Брамс и Малер, които последваха стъпките му, тъй като го обичат. Всъщност, без тези бели безсмъртни мъже, оркестри като Ню Йоркската филхармония, които към този момент се бореха преди прекъсването на Коронавирус, щяха да имат още повече проблеми при запълването тук-там.
Опитът да се анулира Бетовен би трябвало да бъде сигнал за пробуждане за музикалния свят и даже за тези, които не са типичен почитатели: Войната против западната цивилизация няма да остави нищо свещено непокътнато. Ако Бетовен може да бъде анулиран, нищо не е безвредно.
Искат анулация на Бетовен. Музиката му укрепвала белите и потискала гейовете
Статията " Отмяната на Бетовен е последната събудена полуда за света на класическата музика " е оповестена на български в уеб страницата marginalia.bg.
Мислите ли, че някои неща са толкоз обичани и значими за западната цивилизация, че не могат да бъдат анулирани? Помислете още веднъж. Ако има нещо, което би трябвало да научим от месеци на „ най-вече мирни “ улични митинги на Black Lives Matter, събаряне на скулптури и онлайн тълпи, които се пробват да заглушат всеки, който се опълчва на левите разкази за „ расизма “, това е, че никой, жив или мъртъв, не е в сигурност от вниманието на събудени фашисти. Дори Лудвиг ван Бетовен.
Творчеството на Бетовен е освен в основата на общоприетия репертоар на класическата музика; някои от най-знаменитите му произведения също са станали част от известната просвета, техните мелодии са разпознаваеми даже за тези, които в никакъв случай не са чували оркестрален концерт.
През последните 200 години композициите на Бетовен също са знаци на битката за независимост против тиранията. „ Одата за насладата “ от финала на неговата Девета симфония остава окончателният химн на всеобщото приятелство. Неслучайно началните бележки на неговата Пета симфония – чийто равномерен модел дублира нотацията на Морзовата писменост за буквата „ V “, както в „ V за победа “ – са били употребявани от Би Би Си за излъчвания в окупирана Европа по време на Втората международна война
Но, за събудените критици музиката на Бетовен закупи ново, по-тъмно значение. За музиколога Нейт Слоун и композитора на песни Чарли Хардинг, звезди на подкаста „ Switched on Pop “, продуциран взаимно с Нюйоркската филхармония, Петата симфония въплъщава всичко, което не им харесва в класическата музика и западната просвета. Що се отнася до тях, време е да се анулира Лудвиг.
Във Vox.com двойката упреква музиката на Бетовен за това, което те считат за задушаваща елитарна класическа просвета, която укрепва ръководството на белите мъже и потиска гласовете на дамите, чернокожите и LGBTQ общността. Музиката на Бетовен беше толкоз дълбока и друга, че от дълго време е одобрен стила на дълги овации до края. Но концепцията, че такава музика е „ саундтракът “ за „ белите привилегии “ и потисничеството, постанова актуален “събуден” роман на Бетовен, който няма нищо общо с неговата музика или метода, по който се извършва.
Това не е първата сходна офанзива против Бетовен. През 80-те години музикологът на име Сюзън Маклари провокира оживление със необичайно изказване, което проучва Деветата симфония на „ яростта “ на импотентен изнасилвач. Но до момента в който сериозните мислители отхвърлиха Макклари, този тип заблудено ляво мислене се трансформира в съществена наклонност през 2020 година
Протестите на BLM въодушевиха други набези върху музикалния свят, като да вземем за пример настояването на музикалния критик на New York Times Антъни Томасини за расови квоти при наемане на оркестър, което би нараснало броя на чернокожите реализатори, само че също по този начин ще ограничи опциите за азиатците, които са непропорционално прекомерно показани измежду актуалните музиканти.
На други места синът на починалата оперна звезда Ричард Тъкър Дейвид беше изтласкан от фамилна фондация, която помагаше на млади артисти, просто тъй като подлагаше на критика бунтовниците от BLM и похвали президента Тръмп.
Има какво да се каже за разхлабване на някои неофициални правила за посещаване на типичен концерт. Но Слоун и Хардинг пишат по този начин, като че ли не са ходили на концерт от 40 години: Съвременните гости на концерти идват в най-различни облекла и, в случай че не друго, мнозина би трябвало да бъдат инструктирани да изключат телефоните си и да покажат повече почитание към сътрудниците от публиката и реализатори, като млъкнат.
Те също по този начин не са забелязали, че оркестрите и оперните трупи са прекарали последното потомство, пробвайки се да разпространяват музика, написана от чернокожи, испански и женски композитори. Част от тази нова музика е добра; доста не е.
Но в случай че публиката към момента избира Бетовен, това не е тъй като прегръща знак на върховенството на бялото. Те желаят повече Бетовен и другите велики бели европейски композитори, като Брамс и Малер, които последваха стъпките му, тъй като го обичат. Всъщност, без тези бели безсмъртни мъже, оркестри като Ню Йоркската филхармония, които към този момент се бореха преди прекъсването на Коронавирус, щяха да имат още повече проблеми при запълването тук-там.
Опитът да се анулира Бетовен би трябвало да бъде сигнал за пробуждане за музикалния свят и даже за тези, които не са типичен почитатели: Войната против западната цивилизация няма да остави нищо свещено непокътнато. Ако Бетовен може да бъде анулиран, нищо не е безвредно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ