За могъществото на мозъка, рисковете на мълчанието и работата с

За могъществото на мозъка, рисковете на мълчанието и работата с главата – споделено от Татяна Черниговская – професор, лекар по биология и филология, завеждащ Лаборатория за когнитивни проучвания на Санктпетербургският държавен университет.

Мозъкът е загадъчно и могъщо нещо, което по неразбирателство и неизвестно за какво назоваваме „ моят мозък ”. За това ние нямаме безусловно никакво съображение. Чий е мозъкът – това е напълно различен въпрос.

Мозъкът приема решение в границите на 30 сек. преди човек да осъзнае същото това решение. 30 сек – това е голям интервал време за мозъчната активност. И в последна сметка, кой взима решението – индивидът или неговия мозък?

Ние би трябвало да се отнасяме съществено към мозъка. Той постоянно ни заблуждава и подлъгва. Да дадем образец с халюцинациите. Човек, който има такива, е невероятно да бъде разколебан в тяхното битие. За него те са действителни по този начин, както за мен е действителна чашата, сложена на масата. Мозъкът на този човек му подава сензорна информация, че халюцинацията е действителна. Така че, какви учредения имаме ние с вас да считаме, че това, което се случва сега е действително, а не се намира вътре в една наша илюзия?

За да не се раздирате вътре в себе си, нужно е да говорите. За това ги има изповедниците, приятелите и психотерапевтите. Ако една рана не се промие в точния момент, настава зараза. Хората, които мълчат и държат всичко в себе си, са освен под сериозен психически и психиатричен риск, само че и под соматичен риск. Всеки експерт би се съгласил с мен – всичко стартира с язва на стомаха. Организмът е едно цяло – и душeвност, и тяло.

Хората би трябвало да работят с главата си – това избавя мозъка. Колко повече е включен той, толкоз по-дълго се съхранява. Наталия Бехтерева написа малко преди да отлети в по-добрия свят научния труд „ Умните хора живеят дълго ”.

Хората имат неверна конфигурация – те смятат да вземем за пример, че един готвач е по-незначителен от един диригент. Е, това не е по този начин – гениалният готвач може да засрами доста диригенти, споделям ви го като чревоугодник. Да се вършат такива съпоставения е все едно да сравнявате киселото с квадратното – погрешно подложен въпрос. Всеки е добър на своето място.

Това, че мозъкът се е оказал в нашата черепна кутия, не ни дава право да го назоваваме „ мой ”. Той е несъпоставимо по-могъщ, в сравнение с сте вие. „ Искате да  кажете, че мозъкът и аз – това са две разнообразни неща? ” – ще попитате вие. Отговарям ви – да. Ние нямаме власт над мозъка, той взима решения самичък. И по този начин ни слага в доста деликатна обстановка. Но в мозъка има една измама – мозъкът взима всички решения самичък, само че праща на индивида сигнал – ти, приятелю, не се вълнувай, това всичко самичък го направи, това решение ти го взе.

За съществуването на гениите се заплаща голяма цена. Нервните и душевен разстройства излизат преди всичко измежду заболяванията в света, те към този момент надминават по периодичност онкологичните и сърдечно-съдовите болести и се трансформират в извънредно динамично задължение за всички развити стани.

Раждаме се в мощни компютри в главите. Но е нужно да установим програмите  в тях. Някои стратегии към този момент участват в него, а други е нужно да бъдат изтеглени, и този развой продължава цялостен живот, до самия край. И през всичкото това време, ние се пренастройваме, променяме.

Източник: knigikratko.ru
Снимка: лекторий Прямая речь - TimePad, www.sobaka.ru