За Меланхолията – откровено!Бягайте от всеки, който се опитва да

За Меланхолията – искрено!

Бягайте от всеки, който се пробва да ви промени

Мразя, когато някой ми каже: „ Не бъди тъжна “, като че ли това е нещо незаконно. Или: „ Ама по какъв начин по този начин ти се плаче без причина “ – цялостен шок. Още по-зле: „ Как по този начин си сменяш настроенията на всеки 5 минути? “ – все едно съм някаква шизофреничка. Или най-ужасното „ Да, чувал съм, че това е типично… ъъъ какъв брой време продължава “??? ЪЪЪ, първо, това не е точна наука; второ, на мен не ми пречи през днешния ден да съм мрачна и нещастна и трето, най-вероятно ти си непотребен сега.

Субективността на меланхолията постоянно ме е изненадвала с голямата си гама от цветни настроения. По с(к)ухо определение тя е окачествена като липса на страст или по-точно като липса на предпочитание за положителна страст и за градивно деяние. Потиснатост, която граничи с депресията и варира в диапазон от дълбока душевна драма (тъга) до полуда. Междинната форма може да се дефинира като боязън от загубата на надзор върху личното Аз, т.е. загуба на характерността.

Защо считам, че меланхолията е субективна? Защото всеки изпитва друго възприятие на горест. Ако ти през днешния ден си смутен просто, тъй като на открито е тъмно и вали, то за мен това „ недружелюбно време “ е подарък божи. Някак доста ми пасва сивотата. Помага ми да открия съвършеният цвят.

Ако сте като мен, а точно лунни, интуитивни деца, т.е. показвате пред света единствено едната си страна – тази, с която желаете да ви разпознават, то знаете чудесно, че има моменти, в които хората около вас могат да ви объркат с шизофреници. В един миг сте супер щастливи, след 5 секунди сте ядосани, след още 10 – плачете без причина. Този циничен кръг може да продължи много време- дни, седмици, даже месеци, и се повтаря през целия ви живот. Аз го назовавам „ заешката дупка на Алиса “, тъй като е едно неосъзнато проваляне надолу, без посока, без ориентир, без чувство за време и пространство.

За да спрете това проваляне би трябвало да се запитате: „ Какво ми алармира това проваляне “? Всеки цикъл има съответна цел. Уведомява ви, че някъде по пътя сте загуби чувството си за еднаквост, за вярно следване на определения път и не сте в положение да продължите напред без да анализирате корена на това възприятие. „ Защо рева без причина? Защо нещата не се получават? Защо заставам и не върша нищо. Нямам нюх, нямам ентусиазъм, нито предпочитание и сили за смяна? „

Защото нещо в матрицата на съзнанието ви се е сбъркало и вие не следвате личните си стремежи. Както луната има скрита страна, която никой не вижда, по този начин и вие имате своите лични егоистични пориви, които не могат да следват публично начертаните правила. Употребявам думата „ нарцисизъм “ в най-чистата й форма. Всеки е лакомец в избрана степен. Егото е част от Аз-а и без него Аз-а не е цялостен. Моделирането, което идва от външния свят, постоянно е в контраст със същностните ни характерности. Човек добре би трябвало да умее по какъв начин да разпознава позитивните и градивните проекции, които може да вгради в себе си. Защото доста постоянно хората виждат у нас личните си отрицателни качества и се пробват да ги трансформират. Но вместо да поправят личният си тв приемник, те човъркат в нашия.

Голяма неточност е да се твърди, че качествата на хората би трябвало да се трансформират. Например: „ Трябва да бъдеш по-общителна и отзивчива “, „ Трябва да излизаш повече “, „ Не би трябвало да си подобен лакомец “, „ Я по- добре си спри у дома “. Обяснете ми по какъв начин ще един човек, привикнал със обществения живот, може да бъде стеснен и затворен? Та, нали, без другарство той ще се побърка. Как човек, който държи на материалната непоклатимост, може да отиде и да си купи билетче за лотарията? Или някой, с интровертни характерности да стане център на внимание? Да се пробвате да имплантирате неестествени за природата на дадения човек качества е незаконно. Просто, тъй като вие смятате, че по този начин ще е по-добре за него.

Хората не се срещат, с цел да се трансформират едни други. Хората се срещат, с цел да натрупат опит. Всички идваме на тази земя, с цел да научим избрани уроци. Справянето с житейските обстановки изисква комплект от качества, които постоянно човек не има, а намира и натрупа в съзнанието си посредством опита на заобикалящата го среда. Никога не следвайте образеца на човек, който твърди, че желае да ви промени „ за ваше положително “. Това е най-омразният израз за слуха ми, тъй като в дословен превод значи: „ Ти не си задоволително добър. Аз ще ти кажа по какъв начин да станеш подобен, какъвто аз считам, че би трябвало да бъдеш “.

Хората са такива каквито са, тъй като би трябвало да бъдат такива каквито са. Ако имате проблем с това, значи имате проблем със самия себе си. Човек няма по какъв начин да се познае, в случай че не се оглежда в другите. За страдание стъкленото огледало на стената не има способността да отрази качествата ни. Само останалите могат. Когато се получи неточност в това отразяване, т.е. у нас се натрупат голям брой непознати проекции, нещата излизат от коловоза.