Трите пътя на любовта ♥ Дейвид ДЕЙДА
За любовта и интимността, включващи дълбока пристрастеност, надълбоко отдаване и надълбоко схващане, споделено от Дейвид Дейда – известен по целия свят с дългогодишната си работа в региона на личностното израстване и интимните взаимоотношения.
(The Garden of Love, 1630-1631, Peter Paul Rubens)
Разплитане на любовта
♥ Трите пътя на любовта
„ Обичам те, сине. “
„ Виж тази млада двойка. Толкова са влюбени! “
„ Боже мой, какъв брой доста желая да правя любов с теб! “
В нашата просвета използваме думата „ обич “ за три доста разнообразни усеща. Можем да стартираме да разбираме някои от комплицираните аспекти на интимния си живот, когато разплетем тези три разнообразни влакна на любовта. Практиката на Интимното единство зависи от ясното схващане на тези три обособени детайла в интимните взаимоотношения: любов/обич, влюбване и полярност.
Любов ~ любов
От трите – обичта, влюбването и полярността, обичта е най-лесна за схващане и най-трудна за упражняване. Обичта просто е това, което е, когато сърцето е отворено. Можете да обичате брачна половинка си, кучето си, майка си, колата си, детето си, книга, рисунка, морски бряг или всичкитях по едно и също време. Любов e, когато просто отваряте сърцето си. Когато сърцето ви е отворено, обичате всичко и всички, които са в живота ви. Любовта е съюзът сред вас и тези, с които сте.
Любовта е това, което е, когато сърцето е отворено. Да обичате, значи да отворите сърцето си. Ако желаете да изпитате обич, която като че ли идва при вас, може да чакате доста дълго. Любовта е това, което се случва, когато сърцето ви е отворено, без значение дали след 10 години от настоящия миг или тъкмо в този момент.
Любовта не е наложително обвързвана със секс. Можете да обичате и да не изпитвате полово предпочитание към обекта на обичта. Може да желаете да вършиме секс с някого, без даже да го познавате, или с някого, който не обичате. Вие съществувате като обич, когато сърцето е отворено и незащитено, и се затваряте за любовта, когато защитавате сърцето си.
В реалност можете да се научите да обичате. Можете да се научите по какъв начин да отваряте сърцето си даже когато събитията са сложни. Дори когато взаимоотношенията са мъчителни, даже когато се чувствате засегнати, можете да отваряте сърцето си. Можете да обичате. Това е основата на интимното единство: да отваряте сърцето си във всеки миг, даже когато изпитвате болежка. Вместо просто да се оттеглите или да се пандизите, можете да обичате.
Проблемите от детството наподобяват безкрайни, щом стартираме да ровим в тях. Малко ровене е добре, с цел да разберем корените на персоналното си търсене на обич и фрустрацията, до която води. Но по-късно ровене е време да освободим предишното и да практикуваме фамилиарност тъкмо в този момент, в сегашното. Вместо да се занимаваме с минали аргументи за настоящето ни злощастие, можем да отворим сърцата си тъкмо в този момент. И посредством тази поредна процедура на фамилиарност с отворено сърце, тази процедура да бъдем любов, силата на предишното отслабва.
Когато паднете и си нараните коляното, боли. Добре е да си дадете няколко минути, с цел да разгледате раната, да я почистите и да ѝ сложите лепенка. Тя ще зарасне, без да вършиме нищо изключително. Освен в случай че, несъмнено, не продължавате да падате и да си удряте същото коляно.
По същия метод раните от детството ви ще се излекуват от единствено себе си, стига да не повтаряте старите модели на самонараняване още веднъж и още веднъж. Много по-добре е да практикувате същинска фамилиарност в този момент, в сравнение с да продължавате да се фокусирате върху предишното, по този начин както е по-добре да се научите да ходите, без да падате, в сравнение с да се фокусирате върху удареното си коляно.
В последна сметка посредством практиката на обичането детските ни модели на оттегляне или затваряне в себе си, когато се почувстваме засегнати, или наказването на колегата за това, че ни е наранил, изчезват. Може към момента да ни боли, когато сътрудникът се държи нелюбящо, само че болката не поставя завършек на връзката. Болката не основава отдалеченост във взаимоотношенията. По същия метод, когато ние се държим нелюбящо с колегата си, той или тя може да практикува обичане, вместо да отвръща, да се затваря или да се дистанцира.
Влюбване
Представете си, че сте на ваучър и се запознавате с човек от противоположния пол. Започвате диалог и хармонията се демонстрира незабавно. Разговорът върви с лекост. Наистина ви е прелестно с този човек и се чувствате удобно. Всъщност, близостта е изумителна. Гледате индивида и казвате: „ Не е за поверие, че се запознахме доскоро. Имам възприятието, че се познаваме от дълго време. Може би сме се познавали в предходен живот, нещо такова! “.
Дали най-сетне не сте срещнали „ определения “, половинката, която постоянно сте се надявали да намерите? Тръгвате си от купона, мислейки за този човек. Изпитвате благополучие, може би даже замаяност. Започвате да се срещате, да прекарвате от ден на ден и повече време дружно. Усещате какъв брой е специфична връзката. Изпитвате възприятие за уникалност и съдбовност, че по този начин е било писано.
Това е сантименталното привличане, увлечението, „ влюбването “.
Романтичното привличане стартира със мощно възприятие за единение и съгласуваност, възприятието, че „ постоянно сте се познавали “. Вероятно сте изпитвали нещо сходно към някого в някакъв стадий от живота си. Ако към този момент ви се е случвало, несъмнено знаете, че това възприятие не продължава дълго. След няколко месеца или в случай че имате повече шанс – след няколко години, възприятието за сантиментално привличане изчезва.
А когато това се случи, наподобява, че постоянно се трансформира в нещо доста характерно. Този човек, който е бил толкоз магически за вас, който ви е изглеждал като индивида, който ще ви даде всичко, което в миналото сте желали, който ще внесе в живота ви безкрайна обич един път и вечно, като че ли се трансформира в човек, който няма да ви даде това, което желаете.
В последна сметка взаимоотношенията, които стартират с сантиментално привличане, постоянно стигат до такава степен да не получавате любовта, която желаете. Защо? Защото романтичнто привличане се основава на един образец в нашата душeвност, който се образува още в детството. Както мнозина от нас са разкрили посредством терапия или саморефлексия, хората, от които се усещаме сантиментално привлечени, са тъкмо хората, които въплъщават качествата, положителни или не, на нашите родители. Каквото и да не са ни давали нашите родители в задоволителни количества (любов, внимание, самопризнание, независимост и т.н.), е тъкмо това нещо, което няма да получим от сантименталния си фаворит.
Изглежда като че ли „ постоянно сме се познавали “ с сантименталния сътрудник, тъй като го/я познаваме: от шаблона на нашите родители, който се е запечатал в детската ни душeвност! Новият ни сътрудник ни се коства толкоз специфичен, тъй като неумишлено се надяваме да продължим взаимоотношенията, които сме имали с родителите си, и най-сетне да получим любовта, която постоянно сме желали, приемането, за което постоянно сме копнели, изпълването на сърцето, което постоянно сме жадували. И защото неумишлено избираме родителите в колегата си, ние избираме някого, който няма да ни даде това, от което постоянно сме имали потребност, по същия метод, по който нашите родители не са ни го давали. (Дори сантименталният сътрудник да ни дава това, което желаеме, ние постоянно не можем да го приемем, тъй като шаблонът от детството ни не има вяра, че е същинско.)
Когато тръпката от влюбването стартира да се изхабява, сантименталният сътрудник става напълно подобаващ да ни предизвиква болежка. Струва ни се, че той или тя има невероятната дарба да ни удря по слабите места и да ни наранява, въпреки и не всеки път съзнателно. Започва да ни се коства, че индивидът, който е вадил най-хубавото от нас, в този момент към този момент вади най-лошото, просто като е себе си. И ние вършим същото за колегата. И защото сантименталното привличане се основава на качества в колегата, които ние неумишлено познаваме от прекарванията си в детството, любовта му ще ни изпълва или пък няма да го прави, тъкмо както е било с любовта на родителите ни.
Сексуална полярност
Силата на половата полярност прониква в целия ни живот. Тя ни притегля към любовниците ни. Тя ни кара да се усещаме неудобно в наличието на най-хубавите другари на половинките ни. Изпълва брака с живот, а когато си отиде – взема със себе си и живота от него. Какво е половата полярност?
Стоите в супермаркета и избирате домати. Поглеждате нагоре и се натъквате на погледа на чужд от другия пол. През вас минава токов удар. Задържате погледа си малко по-дълго, а след това още веднъж свеждате очи към доматите. Тялото ви е изпълнено с сила и живот.
Сексуалната полярност – магнетичното привличане или отбиване сред мъжествеността и женствеността – въздейства на целия ни живот. Няколко мига полова полярност могат да накарат загатна за визитата в супермаркета да се върти в мозъка ви в продължение на часове и даже на дни. Напълно непознати могат да покачат телесната ви температура, да ви накарат да се изчервите и сърцето ви да препуска. От друга страна, когато във връзката половата полярност е слаба, започваме да усещаме, че нещо ни липсва и постоянно упрекваме за това колегата си или себе си.
Сексуалната полярност или я има, или я няма – или най-малко по този начин наподобява на пръв взор. Преди да разберем, че половата полярност може умишлено да се „ включва “ и „ изключва “, я наричахме „ химия “. Изглежда, че или я има, или я няма в интимните ни взаимоотношения. В днешния актуален модел на връзки, които се основават на другарство, от време на време се държим по този начин, като че ли половата полярност не е толкоз значима, колкото, да кажем, положителната връзка. Затова с времето нашите взаимоотношения се трансформират повече в диалози и по-малко в дейности.
Обаче, без значение дали желаеме да го признаем или не, диалозите не са задоволителни за доста от нас. Искаме да споделяме и енергийните сокове на половата полярност с интимния си сътрудник.
Затова в практиката на интимното единство умишлено се учим на изкуството да култивираме и споделяме полова полярност. Изправяме се против обстоятелството, че за мнозина силата на полярността е ядрото на половото привличане в интимността. Тази мистериозна мощ въздейства на целия ни живот и въпреки всичко си остава съвсем несъзнавана. Овладяваме половата полярност, като ставаме чувствителни за потока ѝ в ежедневния ни живот. Представете си, че сте в една стая с положителни другари от вашия пол и разговаряте. Разговорът тече с лекост. Смеете се дружно и слушате дружно. Настроението е свободно и леко. Изведнъж влиза извънредно прелъстителен представител на другия пол. Енергията се трансформира. За миг диалогът замира, след това още веднъж стартира, малко накъсан, малко принудително. Чувствате се леко смутени. Забелязвате го, него или нея, индивидът, чието наличие в стаята е трансформирало силата. Това е силата на половата полярност.
Ние сме повлияни от половата полярност от главата до петите. Умовете ни се изпразват посред любяща прегръдка и мислите ни стартират да препускат под приканващия взор на чужд. Ритъмът на сърцето ни, температурата на кожата и позата ни са подвластни на половата полярност. Забележете измененията в тялото си идващия път, когато се изправите лице в лице с доста забавен човек от другия пол. Дори единствено визията за очите му, които се плъзгат по тялото ви, трансформират кръвното налягане, дишането и мускулния ви тонус.
От: „ Интимно единство “, Давид Дейда, изд. „ AMG Publishing “, 2022 година
Картина: The Garden of Love, 1630-1631, Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery
