За комунизма в учебниците, ползите от дуалното образование и дали

За комунизма в учебниците, изгодите от дуалното обучение и дали е по-лошо българското обучение, с цел да избират децата ни да учат в чужбина? На всички тези въпроси отговори някогашният министър на образованието проф. Тодор Танев Проф. Тодор Танев е роден през 1957 година в София. Завършил е социология... към профила пред Novini.bg.

„ Комунизмът и в този момент участва в образователните стратегии и в учебниците по история и то не в един клас, най-много в 10 клас. Във всички учебници участва „ аленият “ и „ белият гнет “ в 1923-25 година, има я Втората международна война с антифашистка битка. По същия метод създателите включват закононарушенията на тоталитарния режим след 1944 година. Има и текстове, които се отнасят до българския преход. Друг въпрос какъв брой е съответно, за което би трябвало сериозен експертен, а не партийно-политически разбор или външен напън “, акцентира той.

„ Училището не може да компенсира пропуските на прехода в не по-малко значими области, като приватизацията или осъждането на всевъзможен тоталитаризъм. Виждам доза прегряване на тематиката сега в унисон с изостряне на междупартийните битки. Проблем е писането на специфичен учебник по този въпрос щом няма предмет по тази тематика, може да има образователно пособие. Избитите биха били най-хубавите създатели, само че тях ги няма. Не би могло да има предмет отвън предмета „ История “ по специфична част от историята “, счита проф. Танев.

„ Трябва да бъдем деликатни в салдото на наличието при възпитанието на бъдещите генерации в България. Те не живеят в една неудачна страна, в която непрестанно текат репресии, а страна като останалите в Европа с типичните тоталитарни режими на 20 век, само че страна, съумяла сама в битката против тях, непрекъснато раждаща и чудесни хора. Затова що се отнася за въпросния интервал, аз съм безусловно „ за “ проучването на съответни обстоятелства с оглед ваксинирането на тези младежи с цел да имат опозиция против злото на диктатурите, тъй като самите те нямат подобен опит, да отсяват безспорните обстоятелства в учебниците от тенденциозните клюки, популяризирани неофициално “, предизвести той.

„ Важно е учебното заведение тук да държи на своята роля, а тя е на педагог, колкото и да бягат някои от тази дума. Нека вършим разлика сред историята като просвета и учебния предмет „ История “, който има таман възпитателни, формиращи функционалности, по тази причина и избираемост на образователно наличие. Разликата е основна. Трябва да вземем за пример абсолютно да се схваща злото, унижението и последствията на това да те карат да участваш в парламентарни избори в еднопартиен режим, злото да работят концлагери по политически аргументи, злото да се ръководи посредством всяване на боязън и автоцензура, когато този боязън трае десетилетия и с него се диктува живота ти – това няма по какъв начин да бъде прикрито. Престъпление е да се крие от бъдещите хора толкоз, колкото е закононарушение да го извършваш. Да се вкарват диктатурите обаче като единствен или основен въпрос е пресилено, би трябвало да се балансира с познаване на правилата на свободния живот “, предлага проф. Танев.

„ Тъй нареченото дуално образование е извънредно потребно събитие, тъй като най-накрая еманципира най- изостаналата част от системата – професионалното обучение и образование. Ние го познаваме добре, това е сплав от обучение, образование на място в образователни бази и – доста значимо – образование, протичащо в лимитирана степен в самото произвеждане. За просветителната част отговорност носи Министерство на образованието, само че за образованието то не може да извършва специфична роля, там е доста по-важно Министерството на стопанската система, Министерството на труда и обществената политика и всички отраслови министерства, да вземем за пример културата или туризма, които знаят по какъв начин би трябвало да се образоват техните фрагменти и къде ще работят. Огромна неточност е да схващаме професионалното обучение и образование единствено като обучение, като учебно заведение, т.е. като територия на Министерството на образованието. Така че професионалното обучение и образование има очевидно две съставки, обучение и образование, а при дуалното има дори три, тъй като с изключение на образованието има и образование и то се води веднъж в обучителния център, и повторно предприятието, което са разнообразни неща. Сега обаче поражда казусът кой шеф какъв брой и по какъв начин ще заплаща за труда на обучаваните, в случай че те примерно излязат във почивка или в наложителен интервал на подготовка за зрелостни изпити. Тук Министерството на труда и Министерството на стопанската система, че и Финансовото, не би трябвало да трансферират горещия кестен в ръцете на образованието, а да се спогодят взаимно “, посочи проф. Танев.

Той напомни, че такова обучение се вкарва по швейцарски модел в България от две години и половина, когато с негово решение като министър то потегля през 2015 година. „ И сега сносно върви, проследявам от близко процеса и предлагам решения. Все отново не можем да приказваме единствено със самоласкателни думи. Не инцидентно дуалното образование в неговата оптималната форма е разгърнато единствено в трите немскоезични страни –Австрия и Германия и Швейцария. Там има задоволително благоприятни условия за това. Другаде по света тези благоприятни условия са повече или по-малко лимитирани. Какво дуално образование в цялостния смисъл на тази система ще има в Северозападна България, какво ще има в Добруджа, какво ще има в Странджа-Сакар, какво ще има в Родопите, Кюстендилско или Трънско? “, посочи той.

„ Очевидно, че въвеждането на дуалното образование в България има някакви граници, каквито е хубаво да доближи, само че толкоз. Ние го схващаме само и единствено покриващо учебната възраст – безспорна неточност заради незнание. В днешно време професионалното обучение и образование е есенция на ученето през целия живот. Минали са времената, когато някой получава еднократно тапия, да вземем за пример за обущар или за заварчик и цялостен живот прави единствено един път наученото, а зад него виси пожълтялата тапия. Сега специалностите мърдат, технологиите се трансформират с часове, влизането назад в практиката за доучаване е безусловно належащо за всички специалности, по тази причина е учене през целия живот. Затова би трябвало да помислим за дуално образование след приблизително, само че преди висше, каквото по света има, само че тук у нас не се признава задоволително. Не става дума за Центровете за професионално образование, а за доста повече. Говоря за това, което в Германия или в Израел са така наречен професионални инженери – да вземем за пример ръководители на обекти, салонни шефове. Това не са просто приключили учебно заведение, а са натрупали по-късно богата процедура и са нужни в сегмент, където нямат конкуренция от висшисти, могат повече от тях. Попитайте който желаете представител на малко по-едрия бизнес дали му трябват такива фрагменти, които не са към този момент дипломирани висшисти на 22 години, само че не са държали в никакъв случай в ръцете си шублер. Трябва да отговорим на тези въпроси преди да приковаваме дуалното образование само към учебното заведение. И да не го мислим като нещо, което е на първо място обучение, цялостно с стратегиите по български език и литература, по история, физика, химия, математика и всичко друго, а образованието да остава единствено за извънкласните форми, което шовинистите на просветителната сфера им се ще “, акцентира Танев.

„ Затова дано нашите университети също да не гледат единствено нагоре към магистърските форми на образование, оттова още по-нависоко към докторантските стратегии, а оттова още по-нагоре към клъстерите и центровете за върхови достижения. Нека веднъж погледнат надолу и да видят, че могат да подадат ръка към тези професионални колежи, някои много положителни, с цел да построяват фрагментите, които са излезли от междинното обучение, само че още не са се насочили или изобщо няма да се насочат към висше обучение. Нако мнозина от ректорите да видят в това късмет за университетите си, а не ощетяваща ги форма на „ крадене на мющерии “, тъй като зрелостниците не са единствено кандидат-студенти, а бъдещи експерти, било то с висше или друго обучение, тогава, когато то им потрябва в персоналния живот. Нека по този начин да реализираме така наречен отвесна проводимост на системата “.

На въпрос, за какво българските възпитаници избират да запишат да орис висше обучение в чужбина и на какво се дължи това, проф. Тодор Танев отговори по този начин: „ Как наподобява този, който споделя, че българското висше обучение не е качествено? За страдание това се тиражира и по някои медии без надпис „ продуктово позициониране “ в интерес на непознати университети в световната конкуренция. Виждал съм изявленията със завършващи междинен курс на обучение, които ги питат за какво са на дадена галерия на непознато обучение и тези младежи напряко споделят клишето, че образованието в България не било качествено ", възмути се някогашният министър на образованието.

"Кое не е качествено: в случай че нашето здравно обучение е некачествено, тогава нашите доктори нямаше да намират необятен банкет в цяла Европа! Може би ние нямаме преводачи, маркшайдери или може би нямаме философи? Абсолютна неточност, комплекс за непълноценност е да се твърди всичко това като резюме за цялото ни висше обучение. Вярно е друго – че има доста некачествени стратегии, каквито се нароиха през последните 2 десетилетия в университетите, нехарактерни за профила на тези университети, които Агенцията по акредитация по предписание не искаше да отсява, а в противен случай, допущаше. От времето, в което бях виновен за това безсрамие потегли и в този момент към този момент работи правилото, че последователно няма да се заплаща за численост студент, а за качествена стратегия. Не да затваряме университети би трябвало, а да затваряме неприятни стратегии, нехарактерни за тях. Друг не по-малко значим въпрос е финансовият. Хората са чували, че малко страни в Европа дотират висшето обучение, с цел да изсмукват непознати мозъци. Но хайде да помислим дали то е гратис за българина? Тамошните квартири безвъзмездни ли ще бъдат, или може би културните занимания на българчетата, които заминат там? Може би на никой от тях не се постанова да работи там, с цел да се устоя? Нека съпоставим всички сметки. Дали няколкостотинте лв. в български държавен университет на учебен срок е финансово по-неизгодно за едно българско семейство, в сравнение с ученето в чужбина? “

„ Всъщност зад множеството случаи се крие примитивното предпочитание да станат жители на непознати страни. Тогава пък да си помислим какъв брой от тези, които отпътуваха през последните 20-30 години действително, значимо направиха освен това в професионално отношение, в сравнение с щяха да създадат в случай че бяха стоели тук, не приказвам във финансово и битово отношение, попита проф. Танев и добави за какво в последно време се вижда известна наклонност на връщане на част от тях? Няма ли да повторим това, което се случи в доста други страни в последното столетие? Нека да си помислим за тези наши първи висшисти, които завършваха Лайпцигския университет в края на ХІХ и началото на ХХ век, които завършваха в Женева или Гренобъл, Прага или Париж, които по-късно са се прибирали. Освен това живеем в ХХІ век и в този момент, при световните връзки може да си пълностоен българин без значение къде физически живееш. Както по времето на братя Прошек, Мърквичка, архитекта Грюнангер в тогавашна София или Новак във Варна, по този начин и в този момент от ден на ден чужденци освен купуват парцели в България, само че от ден на ден живеят, работят, печелят и имат другари в България и се радват на българския си живот “.

„ Чакам времето, когато в българските университети незнанието на непознат език ще престане да бъде норма, която спъва приема на непознати студенти, международни правила за качество и самочувствие. Защо това вършат сполучливо в Гърция, Румъния и Турция, в университетите от Вишеградската четворка, а ние не можем, макар че разум не ни липсва? Кой ректор пръв ще вдигне бариерата на местничеството – това е в този момент въпросът. Имаме хората, виждат се опциите, по тази причина е неуместно да се обобщава за българското висше обучение без да се гледа на опциите, което то носи от години и ще носи отсега нататък. Реформата там е тръгнала, освен това освен с финансови принадлежности, тя върви и в учебното и в професионалното обучение без значение на склонността да се обобщава без да се познава “, приключи проф. Танев.