За какво си мисли робът? Разбира се, не за свобода!

„ За какво си мисли робът? Разбира се, не за независимост! Той мисли и мечтае за това, да стане тиранин! Робството и тиранията – това не са толкоз външни връзки, колкото положение на душата. “

~ „ Психологическо айкидо “ (ИК „ Жануа-98 “)

(1938 ~ 2020)

Отношения в обстановка на настойчивост, угнетяване, грижи или беззащитност, прищявки, удивление

Понякога такива връзки могат да продължат задоволително дълго. Бащата опекунства сина, началникът господства над подчинените. Децата са принудени до избрана възраст да търпят натиска на родителите, подчинените натрупат в себе си издевателствата на началника, само че безусловно ще настъпи миг, когато на някого ще омръзне да опекунства, а на някого ще омръзне да бъде опекунстван, някой няма да издържи тиранията.

Може авансово да се реши по кое време тези връзки ще завършат с раздор. Хайде тогава да помислим – по кое време? Ясно е, че те ще завършат тогава, когато връзките се изчерпят, т.е. разривът ще настъпи, когато децата престанат да зависят материално от родителите, а подчинените придобият висока подготовка и материални богатства. Ето за какво доста служащи напущат, незабавно щом защитят дисертация, реалокират се в нов дом и така нататък

Ако връзките и по-късно се запазят, то безусловно се развива спор, стартира битка. Като на неуравновесени везни този, който е бил долу се стреми да се издигне нагоре и да спусне надолу този, който е бил горе. В крайната си демонстрация този вид връзки са робско-тиранични. Да разгледаме няколко образеца по-подробно.

За какво си мисли робът? Разбира се, не за независимост! Той мисли и мечтае за това, да стане тиранин! Робството и тиранията – това не са толкоз външни връзки, колкото положение на душата. Във всеки плебей живее тиранин, а в тиранина – плебей. Може да бъдеш официално плебей, само че в сърцето си да останеш свободен. Когато взели в плен философа Диоген и го изкарали за обмен, евентуален покупател го попитал:

– Какво можеш да правиш?

Диоген дал отговор:

– Да господствам над хората!

После се обърнал към глашатая и го помолил:

– Обяви, не желае ли някой да си купи хазаин?

Проанализирайте вашите връзки в фамилията и на работа. Ако вие се намирате в ситуацията на плебей, техниката на обезценка ще ви разреши да се почувствате свободен човек и да излезете от робската взаимозависимост на своя мъчител, дори да ви е шеф. Ако вие самият се намирате в позицията на тиранин, установяването на равноправни връзки изисква специфични способи.

В учебното заведение по психическа битка Ф. попадна заради обтегнатите си връзки с по-големия си наследник, 12-годишен, който по това време завършваше 6-ти клас. За неговите триумфи в учението свидетелстваше следният факт: на една страница от време на време той имаше повече от 30 неточности. Упреци и закани от рода: „ Какво ще излезе от тебе? ”, „ На кого ще бъдеш необходим? ”, „ Ще станеш метач ”, „ Погледни по какъв начин са се учили твоите родители! ” и така нататък към този момент не даваха резултат. Невъзможно беше някой да го накара най-малко един път да си ревизира написаното. Викаха родителите му в учебно заведение. След следващото „ стягане ” вкъщи положението единствено се утежняваше.

Анализът на обстановката демонстрира, че стилът на другарство в фамилията е бил от вида паралелна транзакция на психическото неравенство в робско-тираничен вид. До момента на попадането на бащата в нашето учебно заведение по психическа битка, тези връзки към този момент не задоволявали и двете страни и били изчерпани. Стратегически вярно е в този случай да се направи по този начин, че бащата за несъмнено време да попадне в психическо иго, а синът би станал по-внимателен към уроците си, т.е. бащата би следвало да слезе на позиция Дете, а синът да се изкачи на позиция Родител. Ако синът застане на позицията на Родителя, би работил като татко. След като беше открита тактиката, се роди и тактическият метод.

Аз към този момент говорех за това, че колкото повече на човек му се не разрешава нещо, толкоз повече му се желае да го направи. Ето защо  синът на моя възпитаник отхвърляше да ревизира своите работи. Нали са го заставяли да прави това! Преди всичко не трябва да са принуждава, заплашва, не разрешава! Аз бих направил това основен лозунг при възпитанието на децата. Колкото по-малко забрани и принуждаване, толкоз по-добри връзки. Сега послушайте описа на Ф.

Когато се срещнах с теорията на общуването и техниката на обезценка, аз отидох при сина си и предизвикателно му споделих:

– Слабо действаш! Аз мога да пиша без нито една неточност!

Аз мисля, че тъкмо с това ми се удаде да сляза на равнище Дете. Освен това, аз към този момент бях осведомен с правилото на проекцията: „ Ако човек самичък прави неточности, той е уверен, че и другите бъркат ”. Затова авансово знаех, по какъв начин ще премине нашият диалог.

Синът: не може да бъде.

Аз: Можем да поспорим. За всяка открита при мен неточност ще ти заплащам по 10 копейки.

Синът: Без неистина?

Аз: Нима в миналото съм те лъгал?

В наличието на жена ми и по-малкия ми наследник, по всички правила на нашия контракт, ние се състезавахме. Аз преписах неговия текст с неговите неточности и му го дадох да го ревизира. Никога не бях виждал моя наследник да работи над текст с подобен възторг!. На предлагането ми да се възползва от образователния правописен речник той отговори с категоричен  отвод. Той взе огромния речник със 102 хиляди думи и ревизира всяка дума. Грешки имаше доста. Щом намереше неточност възкликваше нещо от рода:

– Татко, по какъв начин въобще са ти дали удостоверение за зряла възраст, че и с орден? Откъде ти порастват ръцете? И що за почерк? Как още те държат на работа?!

Той се държеше значимо. На лицето му имаше гнусливо-снизходително изражение. Жена ми твърдеше, че той бил мое копие. Честно казано, аз самичък не се харесах, само че беше доста поучително да се видя в профил. И незабавно сърцето ме подсети за някои положения в логиката на психиката за разпоредбите на възпитанието: думите не възпитават; децата стават такива каквито са техните родители, само че още по-лоши; на децата би трябвало да се покаже по какъв начин да се живее, а не да се споделя.

Аз се нахвърлих на проучването на логика на психиката. Започнах да препечатвам разпоредбите за другарство и да ги давам на сина си за инспекция. Грешки правех доста, а синът ми ги намираше всичките. Едновременно той учеше и разпоредбите за другарство. Как мислете, в случай че бях го заставил да прави това, щеше ли да се получи нещо? Постепенно държанието на сина ми се подобряваше, а след три месеца повече на правеше неточности. В учебно заведение той стартира да споделя на приятелите си за получените познания. След една година към този момент беше първенец. Нашите връзки се изгладиха и одобриха характера на съдействие. Синът ми стана прям. Съгласете се, че това е огромно достижение.

Из: „ Психологическо айкидо “, Михаил Литвак, ИК „ Жануа-98 “, 2008 година
Снимка: Руският психолог Михаил Литвак, 2005 година, commons.wikimedia.org