За какво се сещате, когато чуете думата „пясък“? За изобилие,

За какво се сещате, когато чуете думата „ пясък “? За обилие, парещ климат, оазис или крепости? Но макар явното му обилие има риск пясъкът да свърши. „ Когато го споделям, не ми имат вяра и възкликват, че има пясък на всички места “, изяснява пред Военновъздушни сили Паскал Педуци от Програмата за околна среда на Организация на обединените нации.

Едно нещо е несъмнено – има пясък в доста от нещата, които ни заобикалят в всекидневието ни. Той е в стените да домовете ни, в стъклените чаши, в мобилните телефони, които държим в ръце и даже в джантите на колите ни.

„ Той безусловно е основата на обществото ни. Почти всичко, което строим в актуалния свят, има бетонна основа, а не можете да извършите бетон без пясък “, акцентира Андрю Блъдуърт от списание British Geological Survey.

След водата пясъкът е най-използваният запас в света. Той съставлява над две трети от всичко, което извличаме от земята. Мащабът е голям. С този темп не е изненадващо, че сме на ръба на изключителна обстановка.

„ Стигаме до края на лесното извличане на пясък и започваме добиването в друга морска среда. Това се случва на всички места и държавните управления би трябвало да схванат, че това е експоненциален риск “, предизвестява Педуци.

През 2014 година той разгласява проучване, обяснявайки тежките последствия за Земята от огромната ни взаимозависимост от пясъка – от Сингапур до Съединени американски щати и от Китай до карибските острови. Някои плажове изчезват, крайбрежия на реки рухват, аграрни земи се наводняват с морска вода.

Не е безконечен



Песъчинките, сходно на звездите, са ни служели, с цел да разберем какво е безспир, когато сме били деца, само че това, че не можем да ги преброим, не значи, че нямат край. На природата й е лишило доста време, с цел да направи тематики дребни зрънца.

„ Пясъкът се получава при развой на изхабяване и ерозия, породен от вятъра, водата и действието на леда. Може да са нужни хиляди или даже стотици хиляди години “, отбелязва Блъдуърт. А ние нямаме толкоз време.

Пясъчна мафия

Търсенето на този запас нараства стремглаво. В страни като Индия, където стопанската система пораства френетично, инфраструктурата трансформира пейзажа. 22 милиона поданици на Мумбай, да вземем за пример, виждат по какъв начин градът им се разраства на широчина и височина, което допуска неутолим вкус за пясък..., повече от опциите за легален рандеман.

Индия е федерална страна, тъй че даже държавното управление да одобри закони, от управляващите във всеки щат зависи да обезпечат осъществяването им. „ На место равнище е доста елементарно заинтригуваните хора, в това число полицията и държавните служители, да станат част от противозаконния рандеман на пясък. Поради това ги назовават мафии ", споделя индийската активистка Сумаира Абдулали.

Пясъчната мафия е могъща и по време на работата си по разкриването на активността им Абдулали била нападана и заплашвана няколко пъти. Има случаи на въоръжени мъже, които заплашвали локалните хора и изнасяли пясъка за разнообразни елементи на света – от Карибите до Камбоджа.

В последно време обаче държавното управление прави повече, с цел да управлява ситуацията. Но в толкоз огромна страна като Индия прекратяването на противозаконния рандеман на пясък е същинско предизвикателство.

Омагьосан кръг



По традиция не мафията прави тежката работа, а хората, които нямат доста други благоприятни условия. Хора като Прахлад Мхатре, 28 година, който работи в Тхане Креек. Тук обичайна общественост на риболовците се е обърнала към пясъчната промишленост. „ Излизаме в среднощ с лодките ни и изследваме почвата на залива с желязна тръба. Когато открием находище на пясък, хвърляме котва. Един от нас държи крепко тръбата, а останалите се завръзваме за нея с един крайник и се потапяме във водата с железна кофа, прикрепена към въже в ръцете ни. На дъното я пълним с пясък и я оставяме там. Излизаме на повърхността, изваждаме кофата, като дърпаме въжето, изпразваме я и още веднъж се потапяме във водата “, споделя Мхатре.

„ При всяко излизане всеки от нас би трябвало да се гмурне сред 150 и 200 пъти, с цел да напълним лодката. Правим го всеки ден ей по този начин, без никаква екипировка “, добавя той.

Защо избират да вършат това, вместо да се занимават с лов на риба?

Защото, когато пясъкът почнал да изчезва, се изпарил и източникът за храна на най-малките риби, а това се отразило на огромните, които могат да се ловят и продават, обаснява водачът на общността Нанкумар Павар.

„ Няма земеделие, нито лов на риба, единствено рандеман на пясък. Искаме това да се промени, само че има 60 000 души, които зависят от тази промишленост непосредствено или косвено “, добавя той.

Междувременно в богатите страни...

Когато последствията от добива на пясък започнаха да стават явни, доста развити страни постановиха прецизни регулации. Но е допустимо богатите страни да внасят този запас от други, не толкоз могъщи, освен с цел да строят, а и с цел да отвоюват земи. Ако изсипете огромни количества пясък в океана, можете да създадете нови територии.

„ Сингапур усили територията си с 20%, използвайти пясък от прилежащите страни. Последиците бяха освен екологични, само че и политически. Пясъкът беше взет от индонезийските острови, които постепенно потъват. Над 15 острова изчезнаха. Един потънъл остров не се брои за граница, а това значи, че Индонезия загуби интернационалните води “, споделя Педуци.

Друга страна, която отвоюва земи от водата с все по-ускорен темп, са Обединените арабски емирства (ОАЕ). Палм Джумейра е архипелаг, основан от индивида, във формата на палмово дърво, което може да се види от Космоса. Направен е от морски мясък, извлечен от морското дъно.

Има ли решение?



Науката го търси. В Института по инженерство в Гоа, Индия, да вземем за пример опитват, като заменят 10% от пясъка в бетона с пластмаса. „ Ако сменяем 10% с рециклирана пластмаса, ще спестим към 800 мегатона пясък. Това е относително малко количество, само че е стъпка в вярната посока “, споделя Джон Ор от университета в Бат, Англия, който управлявал плана дружно с Пурнананд Савоикар.

Този бетон към момента не е пуснат в продажба, само че откривателите споделят, че това е единствено въпрос на време. Ор счита, че архитектите също могат да оказват помощ за разрешаването на казуса. „ 30-40% от бетона в някои здания и инфраструктура може да бъде икономисан. За момента няма санкции за прекалено потребление на бетон. Ако извършите подпорна стена два-три пъти по-здрава от нужното, няма значение. Но в случай че я извършите по-лабилна, ще имате проблеми. Природата обаче е изложена на риск, тъй като инженерите употребяват прекалено много материал съвсем по дифолт “, споделя Ор.

Строителство с парчета и образование

Рециклирането също може да понижи натиска върху пясъчните запаси. Когато се разрушават здания за издигането на нова структура, бетонът може да бъде употребен още веднъж. Но съгласно Блъдуърт на първо място би трябвало да разбираме по-добре последствията от добива на пясък, с цел да реализираме равновесие.

„ Трябва да мислим за системите, в които се придвижва пясъкът. Ако разбираме, че вземайки пясък отсам, плажът там ще пострада или мостът над реката ще рухне, можем да стартираме да контролираме промишлеността по резистентен метод в обозримо бъдеще “, счита той.

Всички специалисти са единомислещи, че е извънредно време да се направи нещо. Песъчинките в часовника падат и времето изтича.

Източник: Profit.bg.