Ако започвах живота си отначало...
За какво съжаляват възрастните хора или тези, които са безнадеждно заболели? Вероятно ще се изненадате от обстоятелството, че множеството от тях страдат за пропуснатите благоприятни условия, а не за това, което към този момент са сторили.
Точно това демонстрира и тази извънредно откровена изповед „ Ако започвах живота си изначало “ на 85-годишната Надин Стеър .
Ако започвах живота си изначало:
Бих си разрешила да бъркам повече идващия път.
Бих живяла по-спокойно.
Бих постъпвала по-глупаво, в сравнение с този път.
Бих вземала на съществено по-малко неща.
Бих разчитала повече на шанса си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Може би бих имала повече същински проблеми, само че по-малко мислени.
Сигурно сте разбрали, че съм от хората, които живеят рационално и здравословно — ден след ден, час след час.
Да, претърпяла съм своите звездни мигове.
Ако можех да пребивавам още веднъж, бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност, бих се пробвала да няма нищо друго.
Само мигове.
Един след различен, вместо да изживявам толкоз доста години ден след ден.
Бях от хората, които на никое място не тръгваха без термометър, грейка, дъждобран и парашут.
Ако можех да стартира всичко изначало, идващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да стартира живота си още веднъж, бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.
Из „ Пилешка чорба за душата “
