Самарското знаме - проблем за соросоидите
„ Загубата наизуст е първата огромна крачка на безнравствеността “
„ Как оцелява един Народ, който участва на невъзмутимото линчуване и заличаване на Паметта за Миналото му “, написа Кеворк Кеворкян във вестник „ Труд% на януари тази година.
Забележете в тази доста точна мисъл на трите основни букви, с които ни се припомня, че без памет за своето минало един народ няма освен бъдеще, само че той губи и личното си настояще лице. А тъкмо това е лелеяната фантазия на философията на соросоидите - посредством глобализация последователно заличаване на паметта и националното достолепие и преобразяване на нацията ни още веднъж в племе, чието знаме главно да е битовизмът. Точно противоположното на делото на Паисий, което от племе ни направи народ.
Примерите за това са многочислени, поредни и за жалост с неоспорим триумф. Вече в част от самата ни интелигенция (справка някои от ТВ предавания), без каквото и да било стеснение елитни актьори бъркат княз Александър Батенберг с княз Александър Невски, не знаят по кое време е станало Съединението, плашат се (?!) от въпроси свързани с „ Под игото “, не знаят къде е град Котел (родното място на бащата на националната ни гражданска война Г. Раковски), а за младите потомци Марица извира от Родопите и Хр. Ботев е командвал Опълчението.
И в този момент тъкмо за тях, за 6000 млади българи (повечето под 30 години), които под Самарското знаме преди 148 години въскресиха третата българска страна. Това те сториха под едно знаме, което е единствен притежател на медал за смелост първа степен. Знаме връчено в град Самара на престарелия дядо Цеко Петков, който предсказва, че то ще обиколи многострадалната българска земя и ще донесе свободата ù.
В първия пердах на опълченските дружини под Стара Загора в негова отбрана умират опълченците Антон Марчин и Булаич, както и командирът на 3-та опълченска тайфа подп. Калитин. Знамето е избавено от опълченеца Никола Корчев, който след 25 години е изобразен с него в картината на Я. Вешин - „ Самарското знаме “, а като традиция оттогава до ден сегашен няма пленено българско знаме.
На Шипка с това знаме младите опълченци устояват на 12-те свирепи турски офанзиви в третия ден на епохалната борба решила ориста на войната. С това знаме при Шейново, когато съветският гренадирски полк давайки доста жертви се отхвърля да нападна турския редут, опълченци от Батак, Брацигово и Перущица го завладяват, а пръв на него се качва бъдещия патриарх на армията ни тогава подпоручик Данаил Николаев.
Винаги оттогава Самарското знаме е било отпред на бойните ни флагове при парадите на Гергьовден и Богоявление. До тази година, когато освен, че не се появи, само че изобщо и дума не се сподели от представителите на малките екрани, че съществува, а това е липса на обикновено почитание и към делото на 510-те опълченци оставили костите си на Шипка, знаейки доста добре че “... на вашата мощ царя повери прохода, войната и себе даже “ (Ив. Вазов).
Ако всичко това е дело на дивата русофобия е по-малкото зло, само че в случай че е дело и на насажданата от соросоидите линчуване (по Кеворкян) на паметта е ужасно. Защото още Овидий го е споделил “ Parta tieri “, т. е. пази постигнатото, а Ал. Пушкин още по-точно „ Загубата наизуст е първата огромна крачка на безнравствеността “.
„ Как оцелява един Народ, който участва на невъзмутимото линчуване и заличаване на Паметта за Миналото му “, написа Кеворк Кеворкян във вестник „ Труд% на януари тази година.
Забележете в тази доста точна мисъл на трите основни букви, с които ни се припомня, че без памет за своето минало един народ няма освен бъдеще, само че той губи и личното си настояще лице. А тъкмо това е лелеяната фантазия на философията на соросоидите - посредством глобализация последователно заличаване на паметта и националното достолепие и преобразяване на нацията ни още веднъж в племе, чието знаме главно да е битовизмът. Точно противоположното на делото на Паисий, което от племе ни направи народ.
Примерите за това са многочислени, поредни и за жалост с неоспорим триумф. Вече в част от самата ни интелигенция (справка някои от ТВ предавания), без каквото и да било стеснение елитни актьори бъркат княз Александър Батенберг с княз Александър Невски, не знаят по кое време е станало Съединението, плашат се (?!) от въпроси свързани с „ Под игото “, не знаят къде е град Котел (родното място на бащата на националната ни гражданска война Г. Раковски), а за младите потомци Марица извира от Родопите и Хр. Ботев е командвал Опълчението.
И в този момент тъкмо за тях, за 6000 млади българи (повечето под 30 години), които под Самарското знаме преди 148 години въскресиха третата българска страна. Това те сториха под едно знаме, което е единствен притежател на медал за смелост първа степен. Знаме връчено в град Самара на престарелия дядо Цеко Петков, който предсказва, че то ще обиколи многострадалната българска земя и ще донесе свободата ù.
В първия пердах на опълченските дружини под Стара Загора в негова отбрана умират опълченците Антон Марчин и Булаич, както и командирът на 3-та опълченска тайфа подп. Калитин. Знамето е избавено от опълченеца Никола Корчев, който след 25 години е изобразен с него в картината на Я. Вешин - „ Самарското знаме “, а като традиция оттогава до ден сегашен няма пленено българско знаме.
На Шипка с това знаме младите опълченци устояват на 12-те свирепи турски офанзиви в третия ден на епохалната борба решила ориста на войната. С това знаме при Шейново, когато съветският гренадирски полк давайки доста жертви се отхвърля да нападна турския редут, опълченци от Батак, Брацигово и Перущица го завладяват, а пръв на него се качва бъдещия патриарх на армията ни тогава подпоручик Данаил Николаев.
Винаги оттогава Самарското знаме е било отпред на бойните ни флагове при парадите на Гергьовден и Богоявление. До тази година, когато освен, че не се появи, само че изобщо и дума не се сподели от представителите на малките екрани, че съществува, а това е липса на обикновено почитание и към делото на 510-те опълченци оставили костите си на Шипка, знаейки доста добре че “... на вашата мощ царя повери прохода, войната и себе даже “ (Ив. Вазов).
Ако всичко това е дело на дивата русофобия е по-малкото зло, само че в случай че е дело и на насажданата от соросоидите линчуване (по Кеворкян) на паметта е ужасно. Защото още Овидий го е споделил “ Parta tieri “, т. е. пази постигнатото, а Ал. Пушкин още по-точно „ Загубата наизуст е първата огромна крачка на безнравствеността “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ