Радан не дойде на форума за лидер на ДСБ, бил под карантина
За изненада на съпартийците си, Радан Кънев не пристигна на огромния конгрес за избор на водач на ДСБ и изпрати обръщение, което прочете колежката му Кристина Петкова. В приветствения адрес бе разчетен намек, който по-късно се удостовери – че евродепутатът, имунизиран с три дози ваксина, е под карантина.
Ето какво написа в по-късен пост Кънев:
Изказването ми на днешното Национално заседание на Демократи за мощна България. Благодаря на Кристина Петкова, че го прочете от мое име, до момента в който аз го гледах отдолу под карантината:
Скъпи другари,
Съжалявам, че през днешния ден не мога да бъда с вас. Това е първото Национално заседание на ДСБ, на което не участвам персонално – не съм пропущал даже когато бях единствено симпатизант на партията и не бях делегат… Но дано приемем това просто за знак в какъв брой изменени условия живеем. Със сигурност ще имам опция да се реванширам и ще се срещнем скоро, с всеки от вас и с всяка организация.
Това е моя грижа. Обещах ви да приказвам единствено по три минути, а и Европейският парламент ме научи на доста дисциплинираност в това отношение. Каквото не можем да кажем за две минути, не можем и за два часа. Все отново, апелирам да деянията толерантност към лирическото встъпление и да броите трите минути едвам от този миг.
Не си падам по клишета и няма да кажа, че сме изправени пред сложен избор. Изборът сред хора може да е мъчителен, само че не е сложен.
Не е и толкоз значим, колкото наподобява преди гласуването. В последната си тирада като ръководител, ви припомних думите на учредителя ни, че водачът не е знаме, а единствено човек, който носи знамето. Всеки от вас ще реши персонално кое е вярното решение и резултатът ще отразява волята на общността, и на тези, които не гласуваме.
Трудното стартира след това.
Първото предизвикателство ще бъде екип на управление, който отразява многообразието на позициите ни и може да възвърне разтърсеното единение на партията. Основната причина да не се кандидатирам беше, че в никакъв случай не съм бил част от лагер или „ тим “ в ДСБ, и в никакъв случай не съм имал „ мой “ лагер. Нужни са ни хора, които сплотяват, а не разделят. И нашият ръководител би трябвало, в мига на избора си, да покаже, че е обединител. Да откри мощ да постави завършек на нетърпимата атмосфера на разделяне и интриги, която унищожава професионализма и политическата ни работа.
Както и преди пет години, получих покана и от двамата претенденти да бъда част от техния екип. Тогава одобрих и пред всички ви подчертах, че единодушието ми не е абсолютно. Сега отклоних и двете предложения. Има доста хора, които заслужават да бъдат част от управлението и да ни дадат нова сила. Моето мнение е, че е значимо в екипа да бъдат оставени и свободни места, които да бъдат запълнени в околните месеци със знакови фигури на дясното пространство. Но ще спра дотук, тъй като това е решение на водача, аз съм го разискал и с двамата претенденти.
По силата на устава ни, дружно с всички народни представители и регионални шефове, съм член по право на разширения състав на управлението, без право на глас. Надявам се, че ще решаваме дружно, не с гласоподаване и болшинство, а с единение.
Защото – и това е второто огромно предизвикателство – ни предстоят доста тежки решения:
– Първо – за превръщането на ДСБ в мощен и прелъстителен център за всички дясномислещи реформисти и демократи в България.
– Второ – за съхраняването и развиването на обединяването „ Демократична България “, за построяването на общи органи и структури, тъй че всяко решение да бъде групово и представително за жителите, които ни поддържат.
– Трето и надалеч най-важно – за пълноценно осъществяване на функционалностите на десен поръчител и коректив в едно комплицирано и спорно съдружно ръководство.
Тази задача е най-трудната в осемнайсетгодишната ни история. Задълбочаването в нея ще трансферира доста и трите минути, и границите на търпението ви.
Но за нея съм подготвен и ще работя непрекъснато, като член на разширеното управление на ДСБ, като народен представител от Демократична България в Европейския парламент, като представител на тази част от ръководството, която постоянно ще пази правилото, че модернизацията, икономическата независимост и законността са единствена основа на благосъстоянието. Наречете го десни правила или просто здрав разсъдък. Аз не различавам.
Ето какво написа в по-късен пост Кънев:
Изказването ми на днешното Национално заседание на Демократи за мощна България. Благодаря на Кристина Петкова, че го прочете от мое име, до момента в който аз го гледах отдолу под карантината:
Скъпи другари,
Съжалявам, че през днешния ден не мога да бъда с вас. Това е първото Национално заседание на ДСБ, на което не участвам персонално – не съм пропущал даже когато бях единствено симпатизант на партията и не бях делегат… Но дано приемем това просто за знак в какъв брой изменени условия живеем. Със сигурност ще имам опция да се реванширам и ще се срещнем скоро, с всеки от вас и с всяка организация.
Това е моя грижа. Обещах ви да приказвам единствено по три минути, а и Европейският парламент ме научи на доста дисциплинираност в това отношение. Каквото не можем да кажем за две минути, не можем и за два часа. Все отново, апелирам да деянията толерантност към лирическото встъпление и да броите трите минути едвам от този миг.
Не си падам по клишета и няма да кажа, че сме изправени пред сложен избор. Изборът сред хора може да е мъчителен, само че не е сложен.
Не е и толкоз значим, колкото наподобява преди гласуването. В последната си тирада като ръководител, ви припомних думите на учредителя ни, че водачът не е знаме, а единствено човек, който носи знамето. Всеки от вас ще реши персонално кое е вярното решение и резултатът ще отразява волята на общността, и на тези, които не гласуваме.
Трудното стартира след това.
Първото предизвикателство ще бъде екип на управление, който отразява многообразието на позициите ни и може да възвърне разтърсеното единение на партията. Основната причина да не се кандидатирам беше, че в никакъв случай не съм бил част от лагер или „ тим “ в ДСБ, и в никакъв случай не съм имал „ мой “ лагер. Нужни са ни хора, които сплотяват, а не разделят. И нашият ръководител би трябвало, в мига на избора си, да покаже, че е обединител. Да откри мощ да постави завършек на нетърпимата атмосфера на разделяне и интриги, която унищожава професионализма и политическата ни работа.
Както и преди пет години, получих покана и от двамата претенденти да бъда част от техния екип. Тогава одобрих и пред всички ви подчертах, че единодушието ми не е абсолютно. Сега отклоних и двете предложения. Има доста хора, които заслужават да бъдат част от управлението и да ни дадат нова сила. Моето мнение е, че е значимо в екипа да бъдат оставени и свободни места, които да бъдат запълнени в околните месеци със знакови фигури на дясното пространство. Но ще спра дотук, тъй като това е решение на водача, аз съм го разискал и с двамата претенденти.
По силата на устава ни, дружно с всички народни представители и регионални шефове, съм член по право на разширения състав на управлението, без право на глас. Надявам се, че ще решаваме дружно, не с гласоподаване и болшинство, а с единение.
Защото – и това е второто огромно предизвикателство – ни предстоят доста тежки решения:
– Първо – за превръщането на ДСБ в мощен и прелъстителен център за всички дясномислещи реформисти и демократи в България.
– Второ – за съхраняването и развиването на обединяването „ Демократична България “, за построяването на общи органи и структури, тъй че всяко решение да бъде групово и представително за жителите, които ни поддържат.
– Трето и надалеч най-важно – за пълноценно осъществяване на функционалностите на десен поръчител и коректив в едно комплицирано и спорно съдружно ръководство.
Тази задача е най-трудната в осемнайсетгодишната ни история. Задълбочаването в нея ще трансферира доста и трите минути, и границите на търпението ви.
Но за нея съм подготвен и ще работя непрекъснато, като член на разширеното управление на ДСБ, като народен представител от Демократична България в Европейския парламент, като представител на тази част от ръководството, която постоянно ще пази правилото, че модернизацията, икономическата независимост и законността са единствена основа на благосъстоянието. Наречете го десни правила или просто здрав разсъдък. Аз не различавам.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ