Бюджетният дефицит през 2025-а мина 3%, макар и минимално
Бюджетната рамка за 2025 година се срина под тежестта на нереалистични упования. Въпреки оптимистичния звук на Министерството на финансите, числата сочат друго.
Според формалното известие, касовото осъществяване на консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2025 година завършва с недостиг от 6,828 милиарда лв. или 3.1% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Това е разминаване с Маастрихтските критерии, които изискват бюджетният недостиг да е в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Министерството подчертава върху " минималното " отклоняване от задачата от 3% - едвам 0.1 процентни пункта. Но в този разбор липсва значима детайлност - разноските за защита и финансовите инжекции в държавни компании, които са извънбалансови, само че непосредствено усилват държавния дълг. Включването им би изстреляло недостига над 5% от Брутният вътрешен продукт.
За месец в еврозоната България изтегли €300 милиона дълг
Тепърва ще се погасяват две излъчвания за общо над 1,2 милиарда евро
Сериозно разминаване се следи и при приходната част. Постъпленията, помощите и даренията по КФП доближават 86.1 милиарда лв. - 95.4% от плановете. Макар номиналният растеж по отношение на миналата година да е 19.5% или 14.1 милиарда лв., това значи дефицит от към 1.6 милиарда евро по отношение на проекта и към 450 млн. евро под упованията в последната средносрочна прогноза.
Основната причина - неуспех в събирането на косвени налози. Данъчните доходи за 2025 година възлизат на 44.5 милиарда лева, или 92.4% от плануваното, което се равнява на дефицит от над 3.6 милиарда лв.. Най-сериозният срив е при Данък добавена стойност - към 3.3 милиарда лв. под плануваното. Преките налози са преизпълнени, само че това не компенсира голямата дупка при Данък добавена стойност и акцизите. Причината - искрено нереалистично обмисляне още през цялото време.
Кристофор Павлов: Държавният бюджет за 2026-та е добър
Мнението на Главния икономист на " УниКредит Булбанк " за българската стопанска система и финанси, както и за тези на Съединени американски щати и Китай
Въпреки слабите доходи, дефицитът е удържан посредством орязване и отсрочване на разноски. Капиталовата стратегия е изпълнена едвам на 67.8%, настоящите разноски - на 85.4%, а общо нелихвените разноски - на 82.2%. Това е довело до " спестени " 5.2 милиарда лв.. И даже при тази спестовност дефицитът остава над прага от 3% от Брутният вътрешен продукт - явен знак за несъстоятелността на бюджетната рамка за 2025 година
Същите параметри - нова година?
Иронично, проваленият бюджет за 2025-а може да се окаже съответна основа за 2026-а. Ако се запазят същите разноски, а приходите се усилят с 5%, ще се реализира фискален недостиг от едвам 0.83% от Брутният вътрешен продукт - сериозен прогрес. Приходи от 48.46 милиарда евро наподобяват реалистични при регистрираните 44 милиарда евро през 2025-а и растеж от 19.5%. Дори е допустимо преизпълнение, което да се употребява за обществени заплащания, вложения и съкращаване на дълга.
Политическата воля да се употребява тази опция обаче остава под въпрос.
Според формалното известие, касовото осъществяване на консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2025 година завършва с недостиг от 6,828 милиарда лв. или 3.1% от прогнозния Брутният вътрешен продукт. Това е разминаване с Маастрихтските критерии, които изискват бюджетният недостиг да е в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Министерството подчертава върху " минималното " отклоняване от задачата от 3% - едвам 0.1 процентни пункта. Но в този разбор липсва значима детайлност - разноските за защита и финансовите инжекции в държавни компании, които са извънбалансови, само че непосредствено усилват държавния дълг. Включването им би изстреляло недостига над 5% от Брутният вътрешен продукт.
За месец в еврозоната България изтегли €300 милиона дълг
Тепърва ще се погасяват две излъчвания за общо над 1,2 милиарда евро
Сериозно разминаване се следи и при приходната част. Постъпленията, помощите и даренията по КФП доближават 86.1 милиарда лв. - 95.4% от плановете. Макар номиналният растеж по отношение на миналата година да е 19.5% или 14.1 милиарда лв., това значи дефицит от към 1.6 милиарда евро по отношение на проекта и към 450 млн. евро под упованията в последната средносрочна прогноза.
Основната причина - неуспех в събирането на косвени налози. Данъчните доходи за 2025 година възлизат на 44.5 милиарда лева, или 92.4% от плануваното, което се равнява на дефицит от над 3.6 милиарда лв.. Най-сериозният срив е при Данък добавена стойност - към 3.3 милиарда лв. под плануваното. Преките налози са преизпълнени, само че това не компенсира голямата дупка при Данък добавена стойност и акцизите. Причината - искрено нереалистично обмисляне още през цялото време.
Кристофор Павлов: Държавният бюджет за 2026-та е добър
Мнението на Главния икономист на " УниКредит Булбанк " за българската стопанска система и финанси, както и за тези на Съединени американски щати и Китай
Въпреки слабите доходи, дефицитът е удържан посредством орязване и отсрочване на разноски. Капиталовата стратегия е изпълнена едвам на 67.8%, настоящите разноски - на 85.4%, а общо нелихвените разноски - на 82.2%. Това е довело до " спестени " 5.2 милиарда лв.. И даже при тази спестовност дефицитът остава над прага от 3% от Брутният вътрешен продукт - явен знак за несъстоятелността на бюджетната рамка за 2025 година
Същите параметри - нова година?
Иронично, проваленият бюджет за 2025-а може да се окаже съответна основа за 2026-а. Ако се запазят същите разноски, а приходите се усилят с 5%, ще се реализира фискален недостиг от едвам 0.83% от Брутният вътрешен продукт - сериозен прогрес. Приходи от 48.46 милиарда евро наподобяват реалистични при регистрираните 44 милиарда евро през 2025-а и растеж от 19.5%. Дори е допустимо преизпълнение, което да се употребява за обществени заплащания, вложения и съкращаване на дълга.
Политическата воля да се употребява тази опция обаче остава под въпрос.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ